Решение № 5335 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5335 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100513543 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20081608 от 01.03.2023г., постановено по гр.дело №67831/2019г. по описа на СРС, Г.О., 142-ри състав, е признато за установено, на основание чл.439 ГПК, ч е П. К. Р., с ЕГН **********, не дължи чрез принудително изпълнение на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122, следните суми: сумата о т 348.74 лв., договорна лихва върху главницата за периода от 26.10.2012г. до 22.05.2013г.; сумата от 47.73 лв., наказателна лихва за периода от 10.04.2013г. до 22.05.2013г.; сумата от 60.00 лв., такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.07.2013г. по ч.гр.дело №22525/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, поради погасяването им по давност. С решението е отхвърлен иска, предявен от П. К. Р., с ЕГН **********, срещу "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122, за признаване за установено на основание чл.439 ГПК, че П. К. Р., с ЕГН **********, не дължи чрез принудително изпълнение на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122, следните суми: сумата от 4010.94 лв., главница, дължима по договор за банков кредит от 04.10.2010г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2013г. до заплащане на вземането, както и сумата от 363.37 лв., разноски по делото, като неоснователен. С решението е осъден "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122, да заплати на П. К. Р., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 52.95 лв., сторени по делото разноски, изчислени съобразно уважената част от предявените искове.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" 1

ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122 /заличен в хода на въззивното производство и конституиран с определение от закрито съдебно заседание на 29.04.2025г. на основание чл.227 ГПК неговия правоприемник "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616/, чрез процесуален представител юрисконсулт П.М., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва решение №20081608 от 01.03.2023г., постановено по гр.дело №67831/2019г. по описа на СРС, Г.О., 142-ри състав, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.439 ГПК като е признато за установено, че П. К.

Р., с ЕГН **********, не дължи чрез принудително изпълнение на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122, следните суми: сумата от 348.74 лв., договорна лихва върху главницата за периода от 26.10.2012г. до 22.05.2013г.; сумата от 47.73 лв., наказателна лихва за периода от 10.04.2013г. до 22.05.2013г.; сумата от 60.00 лв., такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.07.2013г. по ч.гр.дело №22525/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, поради погасяването им по давност, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като постановен в нарушение на материалния закон и трайно установената съдебна практика. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че относно вземанията за договорна и наказателна лихва и начислена такса по договор за банков кредит от 04.10.2010г., за които е уважен иска, е приложима кратката тригодишна давност, която е била изтекла към датата на образуване на изпълнително дело №201874804001044 по описа на ЧСИ М. И., с рег.№748 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана, поради което е обоснован погрешен извод, че на това основание предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява основателен и доказан и като такъв е уважен за посочените вземания.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че процесните вземания за договорна и наказателна лихва и начислени такси по договор за банков кредит от 04.10.2010г. са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, в която хипотеза при предявен иск по чл.439 ГПК приложимият давностен срок е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Поддържа се, че от данните от приложеното изпълнително дело №20137880401022 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 на КЧСИ, с район на действие - СГС, се установява, че е било образувано на 29.08.2013г. и от тази дата до 26.06.2015г. /датата, на която е постановено ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ давностният срок е спрял да тече, както и че към 26.06.2015г. не е била настъпила перемпция по изпълнителното дело /последното валидно изпълнително действие е от 25.10.2013г., когато е постъпило плащане от длъжника във връзка с реализиран изпълнителен способ, т.е. перемцията е настъпила на 25.10.2015г. и същата е без правно значение относно прекъсването на давностния срок/, предвид на което, считано от 27.06.2015г. е започнал да тече нов давностен срок, който е бил прекъснат с предприемането на последващи изпълнителни действия – на 08.06.2018г. е било образувано изпълнително дело №201874804001044 по описа на ЧСИ М. И., с рег.№748 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана, като в депозираната молба от взискателя за образуване на изпълнително дело е било направено искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор и възбрана, т.е. депозираната молба е довела до прекъсване на давностния срок.

Поддържа се, че от 27.06.2015г. е започнал да тече нов давностен срок досежно процесните вземания и до 08.06.2018г., датата на която е било образувано новото изпълнително дело №201874804001044 по описа на ЧСИ М. И., с рег.№748 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана, не са изминали пет години, поради което процесните вземания за договорна и наказателна лихва и начислени такси по договор 2 за банков кредит от 04.10.2010г., обективирани в изпълнителен лист от 19.07.2013г. по ч.гр.дело №22525/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, не са били погасени по давност, който факт налага краен извод за неоснователност на предявения иск. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за следните суми: сумата от 348.74 лв., договорна лихва върху главницата за периода от 26.10.2012г. до 22.05.2013г.; сумата от 47.73 лв., наказателна лихва за периода от 10.04.2013г. до 22.05.2013г.; сумата от 60.00 лв., такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.07.2013г. по ч.гр.дело №22525/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №201874804001044 по описа на ЧСИ М. И., с рег.№748 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана, поради погасяването им по давност, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представен е списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна – ищец - П. К. Р., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.П., взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага съображения, че постановеното съдебно решение в обжалваните части е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че процесните вземания за договорна и наказателна лихва и начислени такси по договор за банков кредит от 04.10.2010г., предмет на издадения изпълнителен лист от 19.07.2013г. по ч.гр.дело №22525/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №201874804001044 по описа на ЧСИ М. И., с рег.№748 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана, са погасени по давност. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Предявен е от П. К. Р., с ЕГН **********, срещу "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122 /заличен в хода на въззивното производство и конституиран с определение от закрито съдебно заседание на 29.04.2025г. на основание чл.227 ГПК неговия правоприемник "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616/, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на суми, предмет на изпълнителен лист, издаден н а 19.07.2013г. по ч.гр.дело №22525/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №201874804001044 по описа на ЧСИ М. И., с рег.

№748 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана.

С оглед петитума на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения от П. К. Р., с ЕГН **********, срещу "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122 /заличен в хода на въззивното производство и конституиран с определение от закрито съдебно заседание на 29.04.2025г. на основание чл.227 ГПК неговия правоприемник "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616/, иск с правно основание чл.439 от ГПК за следните суми: сумата от 348.74 лв., договорна лихва върху главницата за периода от 26.10.2012г. до 22.05.2013г.; сумата от 47.73 лв., наказателна лихва за периода от 10.04.2013г. до 22.05.2013г.; сумата от 60.00 лв., такса, за които суми е издаден изпълнителен лист на 19.07.2013г. по ч.гр.дело №22525/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, въз 3 основа на който е било образувано изпълнително дело №201874804001044 по описа на ЧСИ М. И., с рег.№748 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана, поради погасяването им по давност.

Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика.

За да постанови обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения от П.

К. Р., с ЕГН **********, срещу "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122 /заличен в хода на въззивното производство и конституиран с определение от закрито съдебно заседание на 29.04.2025г. на основание чл.227 ГПК неговия правоприемник "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616/, иск с правно основание чл.439 от ГПК за следните суми: сумата от 348.74 лв., договорна лихва върху главницата за периода от 26.10.2012г. до 22.05.2013г.; сумата от 47.73 лв., наказателна лихва за периода от 10.04.2013г. до 22.05.2013г.; сумата от 60.00 лв., такса, за които суми е издаден изпълнителен лист на 19.07.2013г. по ч.гр.дело №22525/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №201874804001044 по описа на ЧСИ М. И., с рег.№748 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана, първоинстанционният съд е приел, че процесните вземания за договорна и наказателна лихва и начислена такса по договор за банков кредит от 04.10.2010г., за които е уважен иска, е приложима кратката тригодишна давност, която е започнала да тече от последното валидно изпълнително действие на 24.06.2014г. /дата на която "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.София, с ЕИК 202317122, е подал молба по изпълнително дело №20137880401022 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№788 на КЧСИ, с район на действие – СГС, да бъде конституиран като взискател/ и давностният срок е изтекъл на 24.06.2017г., поради което е обоснован извода, че към 08.06.2018г., датата на която е било образувано изпълнително дело 4