Решение № 3788 от 15.12.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3788

Плевен, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - X състав, в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

При секретар ИРЕНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА административно дело № 20257170700831 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 256 от АПК.

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№6144/28.10.2025 г. подадена от К. Г. Д. с [ЕГН], [населено място], обл. Плевен, [улица], против бездействие на Директор на Професионална гимназия по моден дизайн [населено място] [улица], с която се иска установяване на неоснователно бездействие на ответника да изпълни дължимо фактическо действие по чл. 519, ал. 2 от ГПК да предвиди средства по бюджета на училището, и задължаване на ответника да извърши дължимото действие по изплащане на сумата по изпълнителен лист №193/25.04.2024 г. ведно със законната лихва.

Претендира се присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.

В открито съдебно заседание молителката К. Г. Д., редовно призована, се явява лично. Поддържа предявената искова молба, претендира се възстановяване на разноски. Депозирани са писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът Директор на Професионална гимназия по моден дизайн [населено място] не се явява и не се представлява. Депозиран е писмен отговор, с който се оспорва иска. Излага доводи за неоснователност на предявения иск. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Окръжна прокуратура – Плевен, редовно уведомена, не изпраща представител и не встъпва в производството.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:

Защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи е регламентирана в чл. 256 от АПК. Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове /ал. 1/, а според ал. 2 неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Задълженията трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпването на определен юридически факт.

Съгласно разпоредбата на чл. 519, ал. 2 от ГПК паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им, след подава искане за плащане към съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.

В случая изпълнението на паричното вземане срещу бюджетното учреждение Професионална гимназия по моден дизайн [населено място] се осъществява чрез предявяване на изпълнителния лист с изрично искане, подадено от Д. на 13.10.2025 г. (лист 10 и 11 от делото).

Длъжник на претендираното парично вземане е ПГМД гр. В.Търново и, с оглед специалната норма на чл. 519 от ГПК, ръководителят на учреждението – директор на гимназията - съвместява две фигури – на представляващ длъжника и на изпълняващ орган. От една страна учреждението е длъжно да изпълни задължението, а от друга – неговият ръководител следва да организира изпълнението.

Бездействието да се изпълни задължението подлежи на контрол по реда на АПК (Решение № 10661 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2024 г., Определение № 5 от 17.02.2023 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм. д. № 3/2023 г., Определение № 9372 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2025 г.).

За характера на искането следва да се съди от цялостната изразена воля на жалбоподателя, като в случая очевидно се претендира осъждане на директора на гимназията, в качеството му и на представляващ учреждението ПГМД [населено място], и на изпълняващ орган (разпореждащ се с бюджета на юридическото лице), да извърши фактическото действие да предвиди средства по бюджета на училището и да извърши плащане по предявения изпълнителен лист, съгласно произтичащото от закона задължение по чл. 519 от ГПК. Т.е. налице е законово задължение, след предявено изрично искане, органът да предвиди средства и заплати дължимата сума.

Безспорно е по делото, че срещу ПГМД [населено място] е издаден изпълнителен лист за сумата от 9384,97 лв., които да изплати на К. Г. Д.. Същият е предявен на учреждението за плащане и е направено изрично искане за това на 13.10.2025 г. Няма данни по делото в 14-дневен срок от искането директорът на училището да е предприел действия по предвиждане на средства по бюджета на училището и по изплащане на сумата по изпълнителния лист. Това фактическо бездействие е оспорено в законовия срок.

Следва да се извърши преценка дали бездействието е незаконосъобразно.

Ответникът е представил по делото обезпечителна заповед № 1/18.08.2025 г. издадена от Районен съд – Кнежа (лист 86), както и определение № 225/18.08.2025 г. по гр. дело № 402/2025 по описа на РС – Кнежа.

От съдържанието на определението и заповедта се установява, че върху вземането на Д. по процесния изпълнителен лист №193/25.04.2024 г. е наложена обезпечителна мярка запор за обезпечение на искове, които са предявени от ПГМД [населено място] против Джанабеска по гр. д. № 402/2025 г. по описа на РС – Кнежа.

Съгласно чл. 396, ал.3 от ГПК определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба. Т.е. обжалването на определението не спира изпълнението на обезпечителната заповед, издадена въз основа на определението.

Съгласно чл. 401 от ГПК запорът, наложен за обезпечение на иска, произвежда действието, предвидено в чл. 451 от ГПК - от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането, т.е. след налагане на запора върху вземането на Д. по изпълнителния лист за ПГМД [населено място] е налице законова забрана да извърши плащане на задължението към нея.

Действително от датата на издаване на изпълнителния лист 25.04.2024 г. до 18.08.2025 г. – датата на издаване на обезпечителната заповед за запор върху вземането, няма данни за забрана да бъде изплатено задължението от ПГМД [населено място], но съдът е обвързан с преценка на бездействието на ответника от подаване на искането за извършване на фактическите действия на 22.10.2025 г. до обявяване на делото за решаване. Към датата на подаване на искането вече е налице обективна пречка – законова забрана по силата на наложения пред м. август 2025 г. запор – задължението по изпълнителния лист да бъде платено от ПГМД [населено място].

При установяване на основателност на искане по чл. 256 от АПК съдът следва да задължи ответника с осъдителен диспозитив да извърши в бъдеще исканото действие, установено като незаконосъобразно неизвършено, както и да му определи срок за това. Но директорът на училището, под страх от наказателна отговорност, няма право да извършва плащания за изпълнение на задължението по изпълнителния лист, нито съдът има право да разпорежда извършване на плащане в противоречие с подлежаща на изпълнение съдебна обезпечителна заповед.

Бездействието на ответника е законосъобразно, тъй като е в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, препятстващ изпълнението на издадения изпълнителен лист като обезпечителна мярка по предявен осъдителен иск от ПГМД [населено място] против Д.. Редът за защита против наложена обезпечителна мярка не е по чл. 256 от АПК.

С оглед изложеното съдът счита, че предявеното искане е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При това положение се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на сторените деловодни разноски в размер [рег. номер]. съгласно приложения списък на разноските, които следва да се присъдят на юридическото лице ПГМД [населено място].

Воден от горното и на основание чл. 256, ал. 3, предл. последно от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искова молба с вх.№6144/28.10.2025 г. подадена от К. Г. Д. с [ЕГН], [населено място], обл. Плевен, [улица], против бездействие на Директор на Професионална гимназия по моден дизайн [населено място] [улица], с която се иска установяване на неоснователно бездействие на ответника да изпълни дължимо фактическо действие по чл. 519, ал.2 от ГПК да предвиди средства по бюджета на училището, и задължаване на ответника да извърши дължимото действие по изплащане на сумата по изпълнителен лист №193/25.04.2024 г. ведно със законната лихва.

ОСЪЖДА К. Г. Д. с [ЕГН], [населено място], обл. Плевен, [улица] да заплати на Професионална гимназия по моден дизайн [ЕИК], [населено място] [улица], сторените деловодни разноски в размер [рег. номер]. (хиляда лв.).

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението с касационна жалба чрез АдмС – Плевен пред ВАС на РБ.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия: