Решение № 202 от 02.06.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Гоце Делчев, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220102122 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Е. Л., ЕГН **********, с адрес:

**********, подадена чрез процесуалния представител адв. Б. Й. от САК, срещу „А.Т. Е.

Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ул. „С.“ № ** бл. П.к Л. О. Ц., ет. *, представлявано от С. Ю.А..

Ищцата претендира прогласяване на пълната недействителност на Договор за потребителски кредит № ****** сключен по електронен път на ********* г. (в ИМ погрешно посочена датата 10.03.2024 г.). Твърди се, че по силата на договора е отпусната главница от ********* лв. със срок на погасяване 24 месеца, при уговорена годишна лихва от 48.37% и ГПР от 65.00%. Поддържа се, че в договора е инкорпорирана симулативна и неравноправна клауза за задължение за предоставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от усвояването, като при неизпълнение автоматично се начислява месечна неустойка от ***** лв. (общо****** лв. за целия период). Тази сума е раздробена и включена директно в месечните вноски, като увеличава вноската от ******лв. (с обезпечение) на *****лв. (без обезпечение), а общата сума за плащане нараства от ****лв. на ****лв.

Ищцата релевира доводи, че уговорената неустойка е прикрит общ разход по кредита (скрито възнаграждение за кредитора), целящ заобикаляне на закона. Като не е включена в ГПР, договорът съдържа невярна преддоговорна информация и неточен ГПР, което съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до нищожност на целия договор. Оспорва се и уговорената административна такса в размер на 150.00 лв. в нарушение на чл. 10а от ЗПК.

Претендират се разноски, изчислени изцяло във валута (евро).

1

Ответникът „А. Т. Е. Г. АД, чрез адв. Л. В. от САК, е депозирал писмен отговор по чл. 131 от ГПК. На първо място прави възражение срещу цената на иска, като поддържа, че съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК тя следва да бъде фиксирана върху стойността на договора – размера на отпуснатата главница от ********** лв. По същество оспорва иска като изцяло неоснователен. Твърди, че договорът е сключен валидно по реда на ЗПФУР, а уговорената неустойка има чисто обезщетително-санкционен характер за неизпълнение на акцесорно задължение, поради което по силата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК правомерно не се включва при изчисляването на ГПР. Твърди, че ищцата е била подробно информирана чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и е договаряла недобросъвестно. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

От фактическа страна е установено, че на ***** г. страните са обвързани от Договор за потребителски кредит № 650403. Кредиторът е отпуснал сумата от ***** лв., като при редовно изпълнение и предоставено обезпечение общата дължима сума е фиксирана на (************ лв. (включваща ************лв. възнаградителна лихва и ***** лв. административна такса), разпределена на 24 вноски по 269.42 лв. Обявеният ГПР е 65.00%.

Договорът обаче поставя изискване за осигуряване на одобрено от кредитора обезпечение в прекомерно кратък срок – до края на следващия ден от усвояването. Поради липса на такова, в погасителния план е задействано начисляването на месечна неустойка от **** лв., като общата сума по графика достига ****** лв., а месечната вноска става ***** лв. От приложената по делото справка за плащания се установява, че ищцата е внесла общо сумата от ****** лв.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице. Експертът установява, че към датата на договора (19.03.2024 г.) Основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ е 3.80%, което определя законната лихва за забава на 13.80%.

Следователно законовият таван на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратният размер на законната лихва) възлиза на 69.00%.

Вещото лице потвърждава, че без неустойката ГПР е точно изчислен на 65.00%. Когато обаче към регулярен разход се добави разсрочената „неустойка“ за липса на обезпечение (в размер на ******лв.), действителният ГПР по кредитния продукт за потребителя възлиза на 289.69%.

Предявеният иск е изцяло основателен.

Правният анализ на договорните клаузи сочи, че уговорената в погасителния план „неустойка за непредоставяне на обезпечение“ в размер на *****лв. е изначално по-голяма от самия размер на отпуснатия кредит (***** лв.). Срокът от едва 24 часа („до края на следващия ден“) за намиране на поръчители или банкова гаранция е очевидно симулативен и практически невъзможен за изпълнение от средния, добросъвестен потребител. Кредиторът е интегрирал тази клауза с ясното съзнание, че тя ще бъде задействана, превръщайки я в сигурна, предварително калкулирана печалба.

Поради това тази сума няма санкционен характер за виновно поведение, а съставлява 2 дегизиран „общ разход по кредита“ (скрито възнаграждение) по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Като пряк и известен на кредитора разход, тя е следвало да бъде включена в обявения ГПР по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Прикриването на този компонент води до обявяването на нередовен и подвеждащ ГПР в договора (информиран 65.00% при реален 289.69%), което представлява тежко нарушение на изискването за форма и съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На второ място, реалният ГПР от 289.69% брутално надхвърля законовия императивен лимит от 69.00%, разписан в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, надвишаващи този таван, са нищожни, а тъй като порокът засяга ядрото на ценообразуването на кредита, договорът е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Допълнително, начисляването на фиксирана административна такса от 150.00 лв. за действия, свързани с управлението на кредита, нарушава изричната забрана на чл. 10a, ал. 2 от ЗПК. Самата уговорена неустойка в размер, надвишаващ главницата, съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД), тъй като излиза извън присъщите си функции и служи единствено за неоснователно обогатяване.

При прогласяване на пълната недействителност на договора се задействат последиците на чл. 23 от ЗПК. Ищцата дължи на кредитора само чистата стойност на усвоената главница в размер на 4000.00 лв. Тъй като по делото е доказано, че тя вече е възстановила сумата от ****** лв., същата следва да бъде прихваната, като крайното остатъчно задължение към ответника възлиза на ******лв., без да дължи каквито и да е лихви, такси или неустойки.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора общ размер на дължимите от ответника разноски е ******** EUR.

Мотивиран от горното и на основание чл. 22 от ЗПК, Районен съд – Гоце Делчев РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ***** от ***** г., сключен между А. Е. Л., ЕГН **********, и „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК **********, поради нарушаване на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, като на основание чл. 23 от ЗПК.

ОСЪЖДА „А.Т. Е. Г.“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. Л., ЕГН **********, сумата от ******* EUR (**********), представляваща направените в съдебното производство разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Гоце Делчев, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20251220102122 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Е. Л., ЕГН **********, с адрес:

**********, подадена чрез процесуалния представител адв. Б. Й. от САК, срещу „А.Т. Е.

Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, ул. „С.“ № ** бл. П.к Л. О. Ц., ет. *, представлявано от С. Ю.А..

Ищцата претендира прогласяване на пълната недействителност на Договор за потребителски кредит № ****** сключен по електронен път на ********* г. (в ИМ погрешно посочена датата 10.03.2024 г.). Твърди се, че по силата на договора е отпусната главница от ********* лв. със срок на погасяване 24 месеца, при уговорена годишна лихва от 48.37% и ГПР от 65.00%. Поддържа се, че в договора е инкорпорирана симулативна и неравноправна клауза за задължение за предоставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от усвояването, като при неизпълнение автоматично се начислява месечна неустойка от ***** лв. (общо****** лв. за целия период). Тази сума е раздробена и включена директно в месечните вноски, като увеличава вноската от ******лв. (с обезпечение) на *****лв. (без обезпечение), а общата сума за плащане нараства от ****лв. на ****лв.

Ищцата релевира доводи, че уговорената неустойка е прикрит общ разход по кредита (скрито възнаграждение за кредитора), целящ заобикаляне на закона. Като не е включена в ГПР, договорът съдържа невярна преддоговорна информация и неточен ГПР, което съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до нищожност на целия договор. Оспорва се и уговорената административна такса в размер на 150.00 лв. в нарушение на чл. 10а от ЗПК.

Претендират се разноски, изчислени изцяло във валута (евро).

1

Ответникът „А. Т. Е. Г. АД, чрез адв. Л. В. от САК, е депозирал писмен отговор по чл. 131 от ГПК. На първо място прави възражение срещу цената на иска, като поддържа, че съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК тя следва да бъде фиксирана върху стойността на договора – размера на отпуснатата главница от ********** лв. По същество оспорва иска като изцяло неоснователен. Твърди, че договорът е сключен валидно по реда на ЗПФУР, а уговорената неустойка има чисто обезщетително-санкционен характер за неизпълнение на акцесорно задължение, поради което по силата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК правомерно не се включва при изчисляването на ГПР. Твърди, че ищцата е била подробно информирана чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и е договаряла недобросъвестно. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

От фактическа страна е установено, че на ***** г. страните са обвързани от Договор за потребителски кредит № 650403. Кредиторът е отпуснал сумата от ***** лв., като при редовно изпълнение и предоставено обезпечение общата дължима сума е фиксирана на (************ лв. (включваща ************лв. възнаградителна лихва и ***** лв. административна такса), разпределена на 24 вноски по 269.42 лв. Обявеният ГПР е 65.00%.

Договорът обаче поставя изискване за осигуряване на одобрено от кредитора обезпечение в прекомерно кратък срок – до края на следващия ден от усвояването. Поради липса на такова, в погасителния план е задействано начисляването на месечна неустойка от **** лв., като общата сума по графика достига ****** лв., а месечната вноска става ***** лв. От приложената по делото справка за плащания се установява, че ищцата е внесла общо сумата от ****** лв.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице. Експертът установява, че към датата на договора (19.03.2024 г.) Основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ е 3.80%, което определя законната лихва за забава на 13.80%.

Следователно законовият таван на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратният размер на законната лихва) възлиза на 69.00%.

Вещото лице потвърждава, че без неустойката ГПР е точно изчислен на 65.00%. Когато обаче към регулярен разход се добави разсрочената „неустойка“ за липса на обезпечение (в размер на ******лв.), действителният ГПР по кредитния продукт за потребителя възлиза на 289.69%.

Предявеният иск е изцяло основателен.

Правният анализ на договорните клаузи сочи, че уговорената в погасителния план „неустойка за непредоставяне на обезпечение“ в размер на *****лв. е изначално по-голяма от самия размер на отпуснатия кредит (***** лв.). Срокът от едва 24 часа („до края на следващия ден“) за намиране на поръчители или банкова гаранция е очевидно симулативен и практически невъзможен за изпълнение от средния, добросъвестен потребител. Кредиторът е интегрирал тази клауза с ясното съзнание, че тя ще бъде задействана, превръщайки я в сигурна, предварително калкулирана печалба.