Решение № 1062 от 30.10.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2798/2023
- Вид
- Решение № 1062
- Подписан
- 30.10.2023
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1062 гр. Б., 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202798 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на В. К. К. с ЕГН: **********, с адрес:
******************, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № *******, издаден от ОДМВР-Б., с който за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати множество процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като същият не е установен на посочения от него адрес.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от справката на л. 10-гръб, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 20.06.2023 г., а жалбата е депозирана по куриер на 04.07.2023 г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.01.2023 г. в 14:18 часа в гр. Б., ПП I-9, км. 238+819, до „Г.п.“ в посока на движение към ул. „Т.“, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „********”, поставена в служебен автомобил с рег. №* **** **, засякла и заснела, движещ със скорост от 61 км/ч. автомобил „*****“ с рег. №** **** **. Контролираният пътен 1 участък се намирал в населено място, като имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № *******”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Б., които от записания файл, установили, че заснетият автомобил е собственост на В. К. К., както и че скоростта следва да се счита на 61 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *******, с който за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева.Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „********”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 17) и Протокол за проверка (л. 18).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 19), съдържащ всички законоустановени реквизити.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (действала към момента на нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен 2 фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.
165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радаркамера-компютър.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Б., като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
На първо място, в производството по издаване на електронни фишове по чл. 189 от ЗДвП са неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Както бе посочено по-горе, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, от това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
3
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са част от реда по издаване на АУАН и НП и следователно също са неприложими при издаването на ЕФ.
В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена от АТС скорост. По отношение на мястото на извършване на нарушението не може да има съмнение, тъй като и в проткола по чл. 10 от Наредбата и в обжалвания фиш е посочен пътят и участъкът от него - в гр. Б., ПП I-9, км. 238+819, до „Г.п.“ в посока на движение към ул.
„Т.“.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 11 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. В случая отчетената скорост на водача при заснемането е била 64 км/ч, поради което правилно крайната му скорост е изчислена на 61 км/ч. Ясно и недвусмислено във фиша е посочено, че превишаването на допустимата скорост е с 11 км/ч.
Налице са всички изискуеми по закон реквизити на обжалвания фиш - посочване на ползвателя, издател (ОДМВР-Б.) и т.н.
Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че за собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тази отговорност на собственика е презумптивна и бива ангажирана тогава, когато не се установява кой е бил водач на автомобила по време на извършване на нарушението. По делото липсва попълнена от собственика декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в която той да е посочил, че друго лице е ползвало автомобила на процената дата и час. Такива твърдения не се съдържат и в самата жалба. Поради това и правилно е ангажирана отговорността именно на К. в качеството му на собственик.