Решение № 877 от 24.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Бургас, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100502254 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.437, ал.1 от ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с две жалби, подадени против постановление за възлагане от 9.08.2022г. по изпълнително дело № 1540/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова.

Първата, с вх.№ 20468 от 17.10.2022 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.

№805, е подадена от Д. Н. Г. от гр.Карнобат- длъжник по изпълнителното дело. Твърди се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и не е постигната най- високата възможна цена. Сочи, че при отваряне на наддавателните предложения ЧСИ не е допуснал до участие в устното наддаване присъединеният взискател „МЕПС” ЕООД,с което били нарушени материалноправни и процесуални норми. Въпреки, че този взискател подал валидно наддавателно предложение, същият бил отстранен от ЧСИ поради това, че не е внесъл задатък в срока на проданта. Изтъква, че предпоставките за валидност на наддавателното предложение са разписани в чл.489 ГПК, а именно- взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер, като никъде в закона няма правило или изброяване на случаи, които да дерогират цитираната норма. Ето защо счита, че в случая ЧСИ неправомерно е тълкувал разширително нормата и си е присвоил правораздавателни права, каквито няма. Намира, че съдебната практика, на която се е позовал ЧСИ е неправилна.

Изложени са съображения. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Втората жалба, с вх.№ 13436 от 2.08.2022г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, е подадена от „МЕПС” ЕООД против отказът на ЧСИ да допусне жалбоподателя до участие в 1 публичната продан на 1/12 ид.ч. от двор- горско стопанство в м.”Пясъка”, с площ от 4,603 дка, съставляващ имот № 055007 по картата на землището на гр.Приморско, представляващ 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Приморско, с площ от 4279 кв.м.

Сочи се, че жалбоподателят в нарушение на материалния и процесуалния закон не е бил допуснат до участие в публичната продан, въпреки че е подал валидно наддавателно предложение. Изложени са съображения, идентични с тези на първия жалбоподател. Моли обжалвания от него отказ да бъде отменен.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили възражения от останалите страни по изпълнителното дело, нито от обявената за купувач М. К..

ЧСИ Станимира Николова е приложила незаверено копие от изпълнителното дело, както и мотивите си към обжалваните действия. Намира, че жалбите са допустими, но неоснователни. Излага в хронологичен ред извършените действия по изпълнителното дело и подробни съображения за отказа да допусне жалбоподателя да участва в устното наддаванепоследният е присъединен взискател по изпълнителното дело с изпълнителен лист срещу длъжника Д. Г. и има привилегии само за частта на Д. Г., докато по отношение на ипотекарния длъжник Д. Г. /съпруга на Д. Г./ тези предпоставки не са налице.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 1540/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова е образувано по молба на взискателя взискателя „Банка ДСК“ ЕАД против длъжниците Д. Г. и Д. Г., двамата от гр. Карнобат , въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист по ч.гр.д. № 997/2017 г. по описа на РС гр.Карнобат за парично задължение на длъжниците към банката, което е било обезпечено с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № **/**.**.**** г. върху с ъсобствените на длъжниците идеални части от недвижим имот в гр.Приморско / представляващи 2/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Приморско, с площ от 4279 кв.м.

След извършване на множество изпълнителни действия и вписана възбрана върху имота, предмет на изпълнение, са били насрочени и няколко публични продажби.

Видно от намиращото се в кориците на изпълнително дело №1540/2017г. на ЧСИ Станимира Николова постановление от 25.11.2019г. за частично прекратяване на изпълнително дело, по което са обжалваните действия, последното е прекратено по отношение на длъжника Д. Г.а по искане на взискателя Банка ДСК АД в съответствие с решение по т.д. №171/2019г. по описа на БОС, понеже исковете по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК срещу солидарния длъжник Д. Г. са били отхвърлени.

С молба от 04.12.2019 г. жалбоподателят „МЕПС“ ЕООД е поискал да се присъедини като взискател по делото, което е сторено с постановление на ЧСИ от 10.12.2019 г. Към молбата за присъединяване е приложено удостоверение издадено от ЧСИ Ивелина Божилова рег. №800 на КЧСИ по изп.д.№496/2018 г. , от което е видно, че посоченото изп.д. е образувано по молба на „МЕПС“ ЕООД /взискател/ срещу Д. Г.- длъжник въз основа на изп.лист № 755/24.07.2019г. по ч.гр.д.№ 854/2019 по описа на Районен съд гр.Карнобат. По 2 този изпълнителен лист Д. Г. няма качеството на длъжник.

Следователно, към момента на присъединяване на взискателя „МЕПС“ ЕООД /10.12.2019г/ Д. Г. има качеството на ипотекарен длъжник само спрямо първоначалния взискател- Банка ДСК АД, поради което изпълнителното производство срещу нея се осъществява доколкото е предоставила свой имот като обезпечение. По това изпълнително дело, в което „МЕПС” ЕООД е присъединен взискател единствено на длъжника Д. Г., съпругата на последния- Д. Г.а, няма качеството на длъжник на присъединения взискател.

Процесните 1/12 ид.ч., собствени на ипотекарния длъжник Д. Г., са изнесени самостоятелно на публична продан в периода от 27.06.2022г. до 27.07.2022г. Безспорно е, че „МЕПС“ ЕООД е участвало като наддавач в проданта /виж наддавателно предложение на л.765 от ИД/, като неговото наддавателно предложение е за 55020 лв. Безспорно е също, че това дружество не е внесло определения от ЧСИ задатък за участието в проданта. Към наддавателното предложение е приложен изпълнителен лист № 335 от 23.06.2022г. по ч.гр.д.№550/22г. на РС- Карнобат, съгласно който Д. Г.а е осъдена да заплати на дружеството сумата от 6000 лв., представляваща задължение по запис на заповед, ведно със законна лихва.

Не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства /протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения от 28.07.2022г./, че наддавателното предложение на жалбоподателя „МЕПС” ЕООД е прието от ЧСИ за нередовно, поради това че не е внесен задатък в срока на проданта, срещу което представителят на дружеството е възразил, че не се дължи задатък.

С обжалваното постановление от 9.08.2022г. за купувач на имота е обявена М. К., която при проведеното устно наддаване е предложила най- високата цена- 63500 лв.

При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:

С действащия ГПК, за разлика от ГПК от 1951г. (отм.), значително са ограничени възможностите за обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл.435 от ГПК са посочени хипотезите, при които определени лица имат право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. В тази норма са изброени основните подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, но са налице и други конкретни хипотези, в които е дадена възможност за обжалване актове и действия на съдебния изпълнител- например чл.463 ГПК, чл.527, ал.4 ГПК.

Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика- ТР №2/13 от 26.06.2015г. по т.д.№2/13г. на ОСГТК на ВКС, т.8 /мотиви/, законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Действията на съдебния изпълнител във връзка с провеждането на публичната продан не подлежат на самостоятелно обжалване, независимо какво е качеството по на жалбоподателя по изпълнителното дело /длъжник, взискател, трето лице, наддавач- внесъл или не задатък/.

3

Част от тях подлежат на съдебен контрол при обжалване на постановлението за възлагане.

Тъй като жалба с вх.№13436/2.08.2022г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, подадена от отстранения наддавач „МЕПС” ЕООД е насочена срещу отказа да бъде допуснат до устното наддаване /на съда е служебно известно, че „МЕПС” ЕООД е обжалвал и постановлението за възлагане в отделно производство, което е приключило с влязло в сила решение/, което действие не подлежи на самостоятелно обжалване, неговата жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по нея следва да се прекрати.

Жалбата на длъжника Д. Г. /с вх. № 20468 от 17.10.2022 г./ срещу постановлението за възлагане е допустима. По същество тя е неоснователна.

Правилно съдебният изпълнител е преценил, че по отношение на Д. Г. наддавачът „МЕПС” ЕООД няма качеството на взискател, поради което дължи задатък при публичната продажба на нейните идеални части от съсобствения имот /последният не е съсобствен само на двамата длъжници, а в съсобствеността му участват и трети лица, част от които са страни по изпълнителното дело/. Както и по- горе в изложението се спомена, вземането по изпълнителният лист, с който „МЕПС” ЕООД е присъединено по делото, е само срещу жалбоподателя Д. Г., но не й срещу Д. Г.. По тази причина „МЕПС” ЕООД не може да се удовлетворява за вземанията си срещу Д. Г. от сумите, събрани след проданта на собствените на Д. Г. идеални части от недвижимия имот.

Това, че към наддавателното предложение са представени доказателства, че през 2022г. „МЕПС” ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист и срещу Д. Г., не означава, че това дружество има качеството на взискател по ИД №1540/2017г. на ЧСИ Станимира Николова спрямо Д. Г.. Това негово вземане не може да бъде присъединено за разглеждане в цитираното изпълнително дело, понеже Д. Г. не е длъжник по него /вземането на банката срещу нея е отречено и ИД спрямо нея е прекратено/, а същата търпи изпълнение върху недвижимия си имот /идеалните части от него/ само поради това, че го е ипотекирала в полза на банка ДСК ЕАД. В това се състои и разликата в положението на наддавачите Банка ДСК ЕАД /която е ипотекарен кредитор спрямо Д. Г., която е длъжна да търпи принудителното изпълнение предприето от банката спрямо ипотекираното имущество, макар банката също да няма вземане спрямо нея/ и „МЕПС“ ЕООД. Съгласно т.2 от ТР №4/2017г. от 11.03.2019г. по тълк.д.№ 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, третото лице, заложило или ипотекирало свой имот за чуждо задължение, има качеството на длъжник в изпълнителното производство. Ето защо примерът в жалбата във връзка с твърденията за неравнопоставено третиране на „МЕПС“ ЕООД в сравнение с ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ АД е несъстоятелен, още повече, че банката не е участвала като наддавач в конкретната публична продан.

„МЕПС” ЕООД няма и качеството на присъединен по право взискател- чл.459 ГПК, спрямо Д. Г., тъй като по делото няма данни вземането му по изпълнителния лист спрямо нея да е обезпечено с възбрана, ипотека или залог. В този смисъл виж Решение №50046/29.05.2023г. по гр.дело № 2410/2022г. на ВКС, Трето гр.отд.

По изложените съоражения „МЕПС” ЕООД не може да се ползва от разпоредбата на 4 чл.489, ал.1, изр.2 ГПК при публичната продан на идеалните части, които не са собственост н а неговия длъжник /Д. Г./ , тъй като няма качеството на взискател по отношение на ипотекарния длъжник Д. Г. . За нейната част “МЕПС” ЕООД дължи внасяне на задатък и няма основание да бъде освободен от това задължение. Ето защо, на осн. чл. 489, ал.1 ГПК наддавателното му предложение е невалидно, поради което правилно ЧСИ е приел, че наддавателното му предложение е невалидно.

Поради изложените съображения, жалбата на длъжника Д. Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.