Решение № 579 от 21.04.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000500195 по описа за 2022 година при участието на секретар Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 265065 от 27.07.2021 г., поправено с решение № 266369 от 02.11.2021 г. по гр.д. № 11914/2019 г. Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, четвърти състав ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А.-И. Д. П., гражданин на Израел и М.

Й. Г., че А.-И. Д. П. е собственик по силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № 42533/2009 г. на СГС, на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор по КК № ***, с площ 617кв.м, отреден за УПИ ХIII-698, кв. 7, РП/2013 г., находящ се в гр.***, жк „***“, ул. „***“, № *, при граници имоти с №№ по КК ***, ***, ***, ***, ***, на основание чл. 108 ЗС.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.-И. Д. П. срещу М. Й. Г. за предаване владението на посочения имот на основание чл. 108 ЗС.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.-И. Д. П. срещу М. Й. Г. за преустановяане на неоснователните действия, с които ответницата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху собствения му недвижим имот, придобит по силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № 42533/2009 г. на СГС, а именно: ПИ с идентификатор по КК № ***, с площ 617 кв.м, отреден за УПИ ХIII-698, кв. 7, РП/2013г., находящ се в гр.***, ж.к. „***“, ул. „***“, № *, при граници имоти с №№ по КК ***, ***,

***, ***, ***, като премахне част от оградата, изградена на лицевата страна на имота, откъм ул.“Росен“, частично изградена от метални пръти и частично изпълнена със зидария, с което да направи възможно изграждането на входна врата за същия, с правно основание чл. 109 ЗС.

С въззивна жалба ищецът чрез адв. К.Я. обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 ЗС. Твърди, че решението не е съобразено със събраните доказателства, които безспорно налагат извод, че ответницата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Иска от съда да я осъди да не препятства 1 преминаването, като премахне частично изградена от метални пръти и частично изпълнена със зидария.

Подаден е отговор от ответницата чрез адв. С.П., в който се твърди, че тя никога не е оспорвала правото на собственост на ищеца на имота му, не го е владяла или държала, че тя самата е собственик на съседния имот и че не е изграждала ограда по лицето на неговия имот, която да прегражда достъпа до него.

В изпълнение на указанията на настоящия съд въззивният жалбоподател е уточнил, че обжалва решението, както в отхвърлителната част на иска по чл. 108 ЗС, така и по чл. 109 ЗС.

Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители излагат съображения за уважаване, респ. отхвърляне на жалбата и претендират заплащане на разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Решението е влязло е в сила в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № 42533/2009 г. на СГС, на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор по КК № ***, с площ 617кв.м, отреден за УПИ ХIII-698, кв. 7, РП/2013 г., находящ се в гр.***, жк „***“, ул. „***“, № *, при граници имоти с №№ по КК ***, ***, ***, ***, ***, на основание чл. 108 ЗС.

Спорно е дали ответницата владее имота и дали тя осъществява пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над имота на ищеца, което пречи на допустимото му пълноценно ползване.

Не е спорно между страните, че ищецът като наследник на Д. П. и Д. П. и Г. М. Ц. и С. Л. Б. са били съсобственици на УПИ Х-698, по плана на гр.***, ЖК „***“, ул. „***“, целият с площ 1555 кв.м., а съгласно документ за собственост – 1595 кв.м. в съотношение 1/3 към 2/3, както и че имотът е бил предмет на съдебна делба по гр.д. № 42533/2009 г. на СГС. След прекратяване на съсобствеността чрез делбата от УПИ Х-698 били обособени два отделни поземлени имота - ПИ с идентификатор по КК № ***, собственост на ищеца и ПИ с идентификатор по КК № ***, собственост Г. Ц. и С. Б.. Ответницата М. Й.

Г. е купила последния имот от тях с нотариален акт № 7 от 16.10.2014 г. на нотариус с район на действие СРС, рег. № 40 на НК.

По първия спорен въпрос въззивният съд съобрази следното. Твърденията на ищеца са, че ответницата владее имота, а твърденията на ответницата с отговора на исковата молба и последователно поддържани и пред настоящата инстанция са, че не отрича правото на собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор по КК № ***, че не го владее и че е собственик на съседния имот - ПИ с идентификатор по КК № ***.

Разпитаните по делото свидетели, доведени от ответницата, не установяват факти във връзка с владението на процесния имот. Св. П. С. познаващ имота, тъй като минава чест отттам, разказва, че на него има ограда, която е от доста време (повече от пет години) и представлява мрежа и един „олюпен бордюр“. Св. Х. И., архитект, който е работил само върху имота на ответницата, разказва, че през 2014 г., е проектирал две врати на ниската част на имота, която към момента на работата му вече е била отделен имот, както и че има денивелация на големия имот във вида преди делбата. Преди неговата работа оградата на имота на ответницата е била масивна в долния край, с тухлени колони и ажурна в горната част. Св. Д. А., доведен от ищеца, разказва, че на 27.07.2019 г. заедно с адв. Я. посетил имота по поръчка на ищеца, за да проверят какво е състоянието му, т.к. последният при посещението си в България установил, че няма достъп до него. На място видял, че вместо два имота има един имот, т.е. стопанисването на целия имот било по един и същ начин. В 2 лявата част до подпорната стена, която се виждала вътре и дясната част имало зеленина, трева, туи на подпорната стеничка между двата имота, от по-ниската лява част. Имотът на № 7 имал врата за МПС и врата за пешеходци. Оградата – колове с метална ограда започвала от вратата за МПС и продължавала до съседния имот. Знаел от снимки, че имотът на ищеца е имал ограда с изградени колонки от тухли и бетон, а на място имало метални колове с метална ограда.

Други доказателства за осъществено от ответницата владение няма ангажирани, поради което правилно е прието от първата инстанция, че владението не е доказано. Въззивната инстанция намира, че показанията на св. А. следва да се кредитират относно наличието на зеленина, трева и туи на подпорната стена между двата имота. Същите са в синхрон със заключението на СТЕ на инж. Ж. В.. Тези показания обаче не са достатъчни за приемане , че имотът се владее от ответницата. Няма никакви доказателства, че ищцата препятства достъпа на ищеца до неговия имот, заявявайки, че е неин. Може да се приеме, че в двата имота има една и съща зеленина, но от този факт не може да се заключи, че е налице владение с обективния и субективния му елемент. Следва да е установено не само, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота, но и намерението й да държи имота лично или чрез другиго като свой. Озеленяването на имота на ищеца може да се разглежда като водене на чужда работа без натоварване, като дарение, но не и като владение на имота.

Неоснователен е доводът, че тъй като двата имота са имали един същ административен адрес до идването на ищеца в България, ответницата владее имота му. Обособяването на двата отделни имота, получени при делбата, с два отделни административни адреса е задължение, както на ищеца, така и на ответника. На границата между двата имота има изградена бетонова ивица и са засадени ниски дървета, които отделят единия от другия имот - в този смисъл са показанията на св. А. и заключенията на двете СТЕ. Липсата на масивна вътрешна ограда между двата имота също се дължи на бездействието и на двете страни и само от тази липса не може да се обоснове извод за владение. По тези съображения решението следва да бъде потвърдено в частта относно иска по чл. 108 ЗС.

По повод решението по иска по чл. 109 ЗС съдът намира следното. Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС двете задължителни условия за уважаване на негаторния иск са: неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за собственика, по-големи от обикновените, да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

От заключението на първоначалната СТЕ, изготвена от инж. Ж. Г. В., се установява, че ПИ с идентификатор по КК № *** и ПИ с идентификатор по КК № *** са съседни, с обща имотна граница /вътрешна регулационна линия/. Отделени са посредством изградена ниска подпорна стена, следваща терена. Откъм лицевата страна на имотите – ул.“Росен“ оградата е една. В частта откъм ПИ с идентификатор по КК № *** оградата е ремонтирана, облицована с каменни плочи и са монтирани метални пана между колоните. Оградата има две врати от метални пана между колоните, едната за пешеходен достъп, а втората за достъп на автомобили. И двете врати служат за достъп до ПИ с идентификатор по КК № ***, собственост на ответника. ПИ с идентификатор по КК № *** няма изградена входна врата откъм улицата и физически достъпът до него е затруднен. Технически имотът е достъпен, т.к. има лице към улица. Физическият достъп може да бъде осъществен чрез изграждане на врата, указана на приложената към СТЕ скица с розова стрелка. Оградата откъм лицевата страна на ПИ с идентификатор по КК № *** е с бетонова плътна част, терасирана спрямо терена, частично облицована с мраморни плочи. Издигнати са метални пръти, между които е опъната телена мрежа.

От заключението на допълнителната СТЕ, изготвено от Р. С. К., геодезист, се установява, че изградената на място бетонова ивица между ПИ с идентификатор по КК № *** и ПИ с идентификатор по КК № *** съвпада с границата между имотите по кадастрална карта, с изключение на малък участък, където има навлизане в имота на ищеца с около 36 см в северозападна посока, с което се отнемат около 0.3 кв.м. от имота на ищеца.

3

Съдът не разполага с правомощието да извършва обща преценка на състоянието, в което се намира имотът на ищеца, нито да дава принципно разрешение за начините, по които ищецът може да упражнява правото си на собственост и за евентуалните възможни пречки, които биха могли да възникнат при упражняването на това право. Целта на този иск е да се отстранят конкретни пречки за пълноценно упражняване на правомощията на собственика.

Както е прието в решение №139/25.06.2010 г. по гр.д.№457/2009 г. на І г.о. на ВКС, „в обстоятелствената част на исковата молба ищецът, предявил негаторния иск, следва да посочи какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум, съдът е длъжен да даде защита на спорното право. Ето защо, констатираното от ВЛ геодезист навлизане в имота на ищеца с около 36 см в северозападна посока, с което се отнемат около 0.3 кв.м. от имота на ищеца чрез бетоновата ивица между двата имота, не е предмет на делото. Не са предмет на делото и засадените по лицевата част на имота на ищеца зелени декоративни храсти, описани във въззивната жалба, тъй като няма петитум по отношение на тях.

Неоснователно е твърдението, че по делото се установява, че достъпът на ищеца до имота му е затруднен заради изградена от ответницата ограда. От една страна, по делото се установява, че имотът и преди, и след поделянето му има ограда, изградена от плътна и от прозирна част, но прозирната част след разделянето му е различна – преди се е състояла от колони, между които е имало опъната тел, а сега е от метални прътове, между които е опъната тел. От друга страна, се установява, че в частта на ищеца никога не е имало врата.