Решение № 1050 от 11.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1050 гр. Бургас, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Р. при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501572 по описа за 2023 година Производството пред БОС е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 31116/21.08.2023г. на адв.

Николай

Рачев от

БАК със служебен адрес гр.Бургас, ул.”Шейново”№29,вх.А,ет.З - особен представител на П. Т. М., ЕГН ********** - ответник по гр. дело № 7127 /2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, против Решение от 1675 /27.07.2023г. по гр. д. № 7127 / 2022г. по описа на БРС, с което е признато за установено спрямо ответника М. задължение към ищцовата страна за сумата от 1542,81 лева главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена до имота на М. за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва върху нея от датата на заявлението в съда - 28.06.2022г. до окончателното и изплащане, както и за сумата от 79,52ст.- обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2021г. до 24.06.22г., като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4161 / 2022г. по описа на Бургаски районен съд; присъдени са разноски в размер на 479,26лева, както и 79,52 лева разноски по ч.гр.д.№ 4161/2022г. на БРС Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като липсвали доказателства, подкрепящи исковата претенция.Заявяват се съображения, които въззивникът заявил още в отговора на исковата молба: че показанията на топломера, монтиран във входа, където се намира имота на ответника, са неточни, защото не е минал задължителния метрологичен контрол, както е изискването на чл.5 от ЗИ, а от там и назначената в последствие СТЕ, за която категорично възразил и която съдът кредитирал 1 изцяло,била неточна и се базирала на непроверени данни и не следвало да бъде в основата на атакуваното от нас съдебно решение. Освен това още в отговора на исковата молба било изразено становище, което поддържал и сега относно метрологичния контрол на средствата за измерване , а по делото липсвала такава метрологична експертиза на въпросния топломер.Твърди се, че липсвали данни за упълномощените лица, извършили „проверка“ на топломера в хода на ответника, за което се излагат подробни обстоятелства; както и че в исковата молба липсвали доказателства за това, че в апартамента на ответника има монтирани , работещи и отчитани индивидуални водомери за топла вода.Крайният довод във въззивната жалба е, че не ставало ясно как са формирани показанията за потребената от М. топлоенергия.Моли се отмяна на обжалваното решение .

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ТОПЛОФИКАЦИЯ - БУРГАС АД с ЕИК 102011085 чрез адвокат Милена Ангелова – БАК, с който се заявява становище по допустимостта и неоснователността на исковата претенция.На първо място се сочи, че въззивната жалба е недопустима, тъй като вече било налице произнасяне на сезирания съд с решение по жалба срещу посочения съдебен акт .Атакуваното с настоящата въззивна жалба съдебно решение било постановено по друго съдебно производство между същите страни, но за друг процесен период.

Това е гр.дело №6823 но описа на БРС за 2021 г. за спор между същите страни, като е приключило с влязло в сила съдебно решение и БРС надлежно е издал изпълнителен лист №406 от 21.02.2023год. за присъдените с решението суми . Именно поради тези безспорни факти въззивната жалба била процесуално недопустима и следвало да се върне на жалбоподателя.В случай на допустимост на въззивната жалба въззиваемото дружество заявява съображения за неоснователността й , основани на аргументи съобазно чл.

153,ал.1 ЗЕ,арг. от чл.150,ал.2 ЗЕ,цитира се съдебна практика и се обсъжда заключението по комплексната СТЕ пред БРС.Моли се обжалваното решение да бъде оставено в сила,като се присъдят съдебно-деловодни разноски пред БОС.

Нови доказателствени искания не се заявяват.

Въззивната жалба е процесуално допустима ,отговаряща на изискванията на чл.260-263 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Производството е по чл. 422 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД и чл. 153 ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания в полза на ищцовото дружество за сумите както следва: 1542,81 лева , представляваща главница за потребена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, бл.**, вх.* ет.*, ап.****, партида на клиент № 1906-906-095370 за отчетен период от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.06.2022 г., до окончателното изплащане 2 на задължението и сумата от 79,52 лева , представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2021 г. до 24.06.2022 г., като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4161/2022г. по описа на Бургаски районен съд. Безспорно е било установено по делото ,че ответникът е собственик на процесния жилищен имот -в гр.*** ж.к.*** бл.** вх.* ап.*,който се намира в топлофицирана сграда .

Първоинстанционният съд е приел, че не е спорно между страните по делото,че през процесният период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, описан по-горе , поради което е приел, че същият е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона, районният съд е приел, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия,които облигационни отношения не са прекратени. Изложил е съображения, че дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 143,ал.3 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.Позовал се е на заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза ,вещото лице по която е посочило ,че абонатната станция,обслужваща процесния имот , е работила и е подавала топлинна енергия за отопление и за БГВ ,като за апартамента на ответника,тъй като достъп не е бил осигурен, са начислявани служебни количества топла вода по 4,2 куб.м. на месец за едно лице и топлинна енергия за два радиатора,като се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата,съгласно методиката за дялово разпределение .Неизплатените от него суми са за отопление ,битово -горещо водоснабдяване,за сградна инсталация и за дялово разпределение.Фирмата ,извършваща дялово разпределение ,е „Белчевстрой“ЕООД,която разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността . В заключение вещото лице сочи, че сумите за потребена топлоенергия и разпределение са правилно калкулирани, съобразно Наредба за топлоснабдяването, методика за дялово разпределение и действащите за периода цени на ДКЕВР, а размерът на дължимите суми по компоненти е както следва: 768.21лв. - за БВГ, 641.63лв. - за отопление и 89.55 лв. - за сградна инсталация, 10.20 лв. - отчет и дялово разпределение, корекция от 33.22 лв., както и 79.52 лв. - лихва за забавено плащане.

При тази фактическа обстановка съдът е приел исковете за основателни и настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените мотиви на първостепенния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .

3

По делото от представена справка от СГКК-Бургас е видно, че ответникът П. Т. М. е собственик на гр.*** ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.*, като същият изрично заявява в с.з. на 09.06.2023г. пред БРС , че само той е собственик на имота като единствен наследник на родителите си, но все още не бил уредил административно този въпрос; не се оспорва обстоятелството, че имотът е обитаван в процесния период, че сградата, в която се намира обектът му е топлофицирана от въззиваемия, като няма твърдения, нито данни ползването на тази услуга да е било отказано от етажните собственици.

Не се спори също, че в рамките на процесния период реално отчитане на потреблението в жилището на М. не е било осъществено, а сумите, предмет на настоящия спор са начислени за потребление на битово горещо водоснабдяване(БГВ) и отопление служебно( БГВ-за едно лице и ползване на отопление - за два радиатора), поради неосигурен достъп до отопляемия имот, както и че експертното заключение е изготвено без посещение на вещото лице в имота / заявено от вещото лице в с.з. на 11.07.2023г./.Изцяло несъстоятелни са доводите на въззивника в жалбата му, че в апартамента му липсвали монтирани, работещи и отчитащи индивидуални водомери за топла вода, като твърди, че било логично вещото лице при отказ до достъп до процесния имот да търси съдействие от домоуправителя , както и да провери дали ответникът М. отсъства за продължително време от имота.Видно от протокола от с.з. на 11.07.2023г. в БРС, в което заседание е прието заключението на вещото лице без оспорвания от страните, ответникът М. лично е присъствал и не заявил доводи и възражения в тази насока,както и искане за повторна експертиза ,при която вещото лице да посети процесния апартамент за установяване на твърдяното от ответника обстоятелство.По тази причина съдът приема, че находящите се в имота на М. два радиатора работят и са ползвани в заявения по делото период, още повече, че в процеса не се твърди, нито доказва, потребителят да е подал молба до „Топлофикация Бургас“ те да бъдат затапени и топлоподаването прекъснато.Обстоятелството, че измервателните уреди, монтирани на тези радиатори , са изправни, следва от факта, че липсват твърдения и данни М. да е поискал извършване на метрологична експертиза на същите поради евентуални съмнения за неправилно отчитане.

Безспорно е също, че в процесния период има надлежно топлоподаване от страна на доставчика до сградата( вж. също заключението на експерта), както и че претендираните по делото суми не са заплатени от въззивника на въззиваемото дружество.

Въззивният съд намира за изцяло неоснователно възражението на въззивника М.,че не дължи претендираните вземания по съображения,че топломерът на абонатната станция за входа на ЕС, в която се намира апартаментът му, не бил преминал метрологичен контрол.

На първо място, възраженията в тази насока са изцяло общи и неконкретни, а на следващо- по делото няма обективни данни, от които да се изведе, че средството за измерване е бил констатиран като повреден или неточно отчитащ. Метрологична експертиза, установяваща такива отклонения не е била представена от въззивната страна, имаща правен интерес от 4 установяване на това твърдение,нито пък ответникът М. е заявил пред съда твърдения и е представил доказателства,от които да се установи, че е отправял до доставчика на топлоенергия възражения срещу начислените му за заплащане в процесния период суми, които да са доказано основателни в резултат от извършена по този повод проверка и проведен метрологичен контрол.

Нещо повече- видно от Свидетелство за проверка на ТОПЛОМЕР № Бс-Т169 /л.10 от делото на БРС/ ,проверката е извършена от ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ПРОВЕРКА „АРТТЕСТ- Б“ на 10.08.2020г., валидността на проверката е две години- т.е. обхваща и процесния период от време,като съгласно направените измервания, топломера съответства на одобрения тип съгласно изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.От представените от въззиваемия писмени доказателства, съдържащи се на листи от 93-99 от делото на БРС, е видно, че със Заповед №А-11/21.06.2017г. на главния директор на Главна дирекция“ Метрологичен надзор“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор именно