Решение № 260102 от 30.12.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260102 гр. ВРАЦА, 30.12.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение,в публичното заседание на 14 октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова

Членове:Мария Аджемова

Мирослав

Досов при участие на секретар

Галина Емилова като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова въз. гр. дело N`423 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:

Адв. М. Д. от ВрАК като пълномощник на Ц.Н.М. ***, е подал въззивна жалба против решение№ 387/10.07.2020 г по гр.д.№7/20 г по описа на ВРСъд.

В жалбата се навеждат доводи ,че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди се ,че решението на ВРСъд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Посочва се ,че незаконосъобразно решаващият съдия бил приел в мотивите към атакуваното решение, че жалбоподателят е бил уведомен за извършената цесия по чл. 99 ал.3 от ЗЗД с подаване на исковата молба. Цитираните 2 бр. решения на ВКС в този смисъл били инцидентна практика, докато ТР

№123/24.06.2009 г по т.д.№12/09 г на ТК по реда на 290 от ГПК,което било задължително за съдилищата в РБългария и правно релевантно за действието на цесията посочвало, че единствено съобщението до длъжника от стария кредитор т.н. цедент, а не и съобщението от новия кредитор- т.н. цесионер ,се счита уведомяване на длъжника за тази цесия.

Освен това според жалбоподателя при предсрочна изискуемост на кредита не били представени доказателства от ответника,че е изпълнил задължението си да го уведоми като кредитополучател за предсрочна изискуемост на целия кредит преди депозиране заявлението по чл. 410 от ГПК.

Моли се да бъде отменено решението на ВРСъд като незаконосъобразно и предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК- отхвърлен. Претендират се разноски.

С въззивната жалба не се сочат нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба АКПЗ/Агенция за контрол на предсрочни задължения/ ЕООД гр.София са депозирали писмен отговор ,чрез проц. си представител юрисконсулт И. Т.,с който оспорват въззивната жалба и заявяват ,че е неоснователна, недоказана и неотносима към правния спор. Твърди се ,че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С отговора се навеждат доводи ,че при прехвърляне на право по силата на договор за цесия е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера по съществените условия,а цедираният длъжник не участвал в договора и неговото съгласие не е необходим елемент от договора.

С отговора не се правят нови доказателствени искания.

Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а по следните съображения:

Пред ВРсъд е подадена искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. *** срещу Ц.Н.М. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че между „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК *** и ответника Ц.М. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за кредит „Бяла карта” с № ***/10.05.2016 г и общи условия на „Интеркарт Файнанс“ АД с ЕИК *** за издаване и използване на кредитна карта „Бяла Карта”, представляващи неразделна част от договора, в изпълнение на които „Аксес Файнанс“ ООД е предоставил на ответника банков кредит под формата на револвиращ кредитен лимит в размер на 700,00 лева. С анекс от 10.05.2016 г. към договора за кредит „Бяла карта” страните са уговорили да бъде увеличен размерът на кредитния лимит на 900,00 лв. В рамките на утвърдения кредитен лимит, по време на действие на договора и съгласно условията, предвидени в него и в Общите условия ответникът е ползвал сумата 900,00 лв. чрез кредитната си карта, като непогасената главница е 891,38 лв.

Заедно с подписването на договора за кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредитна карта Access Finans/iCardCard/Visa, издадена от „Интеркарт Файненс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода на картата, като кредитополучателя можел да усвои максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните подписали и приложение № 1 към договора за кредит-общи условия за ползване на международната платежна карта, които съдържали и тарифа за дължимите такси за ползване на горепосочената кредитна карта. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.

1, т. 2 от сключения договор за кредит, върху усвоения размер кредитополучателя дължал договорна лихва в размер на 0,12 % на ден, като на посоченото основание на длъжника е начислена договорна лихва в размер на 200,14 лв. за периода от 28.05.2016 г. до 06.10.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от договора за кредит в случай, че кредитополучателя не погаси текущото си задължение за съответния месец

(минимална погасителна вноска), същият следвало да представи обезпечение по чл. 16 от договора, като при неизпълнение на основание чл. 21 от договора кредитополучателят дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. Съгласно чл. 22, ал. 4 от договора при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора кредотополучателя дължал разходи за събиране на вземанията в размер на 2,50 лв. за всеки ден, като на това основание на ответника са начислени разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 8,00 лв. В разпоредбата на 21, ал. 1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане на минимална погасителна вноска с повече от 10 дни, кредитодателят има право да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение по договора.

Съгласно приложение № 1 от 26.06.2019 г. към рамков договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на вземания ищецът изкупил задълженията на ответника Ц.М. по процесния договор за кредит към първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД. Със заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът е навел твърдения, че ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора на 06.10.2018 г., както и че ответникът е уведомен за извършената цесия по реда и условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Поради неизпълнението на ответника, на 13.11.2019 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 4616/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 2792 от 15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящия иск.

Искането към ВРсъд е да признае за установено по отношение на М., че дължи на ищеца сумата 891,38 лева-главница по договор за кредит „Бяла карта” с № ***/10.05.2016 г.; сумата 200,14 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2016 г. до 06.10.2018 г.; сумата 8,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението по чл. 21, ал. 5 от договора; сумата 73,28 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 07.10.2018 г. до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 2792 от 15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4616/2019 г. на Врачански районен съд.

С исковата молба е отправено искане към съда уведомлението за прехвърляне на вземането (цесията) по горепосочения договор да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

С влязло в сила определение от

07.02.2020 г. по делото съдът на основание чл. 232 от ГПК, поради оттеглянe на иска, е прекратил производството по делото в частта по отношение на предявения акцесорен установителен иск за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 8,00 лв.

В срока за отговор на ИМ Ц.Н.М., чрез пълномощника си адв. М.Д., е подал писмен такъв по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по следните съображения: заявителят не е изпълнил задължението си, вменено му с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК да уведоми надлежно длъжника преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, че упражнява правото си да обяви задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, съответно дори към момента на подаването на исковата молба кредиторът не е надлежно упражнил правото си по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции да обяви предсрочна изискуемост, както и не е уведомил редовно длъжника за сключването на процесния договор за цесия.

Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.

С оглед доказателствата по делото въззивният съд приема от фактическа страна следното:

От представения договор за кредит „Бяла карта“ от 10.05.2016 г. между третото по делото лице „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК *** и ответника се установява,че Ц.Н.М. е получил от „Аксес Файнанс“ ООД револвиращ кредит в максимален размер на 700,00 лева, като с подписване на договора кредитополучателят е удостоверил получаването му.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения му кредит при посочените конкретни клаузи в горецитирания договор като годишния лихвен процент на заема е в размер на 43,2 %. Определени са и клаузи за дължими парични суми при неизпълнението и непогасяване на отпуснатия кредит.

От приложения анекс от 22.06.2017 г. е видно, че е изменен договора за кредит от 10.05.2016 г. само в частта относно кредитния лимит, като същият е променен от 700,00 лева на 900,00 лева.

Видно е ,че по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. ,„Аксес Файнанс“ ООД-продавач и ищецът по делото “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД-купувач ,са постигнали съгласие продавачът да прехвърли на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити „Бяла карта“, сключени от продавача с физически лица, като тези вземания ще се индивидуализират в приложение № 1 към този договор, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни.

По делото е представено приложение № 1 от 10.02.2017г. към горепосочения рамков договор, което съдържа конкретни данни за процесното вземане на „Аксес Файнанс“ ООД към ответника, което е цедирано на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.

Представено е и пълномощно, с което по силата на § 4, т. 4.5 от рамковия договор за прехвърляне на задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 11.11.2016 г., за извършеното прехвърляне на техните задължения.Такова нарочно уведомление до ответника М. не е приложено по делото, но към исковата молба обаче е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което процесуалния представител на ищеца по делото уведомява ответника Ц.М. за извършената цесия.

При така изложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:

1.Правилно и законосъобразно решаващият съдия е приел, че ответникът е бил надлежно уведомен от ищеца за извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, тъй като уведомлението е връчено от цесионера на длъжника като приложение към исковата молба. Цитираните две решения на ВКС не са инцидентна , а трайна практика наложена от гражданските облигационни отношения , а с цитираното от адв.Д. във въззивната жалба решение на ВКС от 2009 г.се посочва ,че правно релевантно до длъжника за извършената цесия е това съобщение от цедента, а не и от цесионера/в случая ищеца/.Но в казуса по делото е представено надлежно пълномощно, с което ищеца като цесионер е упълномощен от стария кредитор/цедент/ да уведоми всички негови длъжници за извършената цесия. В случая ответникът е уведомен за нея с получаване приложението- уведомление с исковата молба каквато е трайната съд. практика .