Решение № 4274 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4274 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100505968 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 13674 от 29.11.2022 год., постановено по гр.дело № 35654/2022 г. на СРС, Г.О., 163 състав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от ЕТ „С.Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Девин, ул.“*******, срещу „П.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Студентски град“, ул.“******* да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 3015,00 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура № 0000002042/27.05.2020 г. за работа с четириосен и триосен самосвал, ведно със законна лихва за период от 28.01.2022г. до изплащане на вземането, и сумата 484,94 лв., представляваща мораторна лихва за период от 26.06.2020 г. до 25.01.2022 г., 180,00 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура № 0000002043/28.05.2020 г. за работа с триосен самосвал, ведно със законна лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 28,90 лв., представляваща мораторна лихва за период от 27.06.2020 г. до 25.01.2022 г., 2250,00 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура № **********/08.06.2020 г. за работа с триосен самосвал, 1 ведно със законна лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 354,38 лв., представляваща мораторна лихва за период от 08.07.2020 г. до 25.01.2022 г., 2175,00 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура № 0000002047/16.06.2020 г. за работа с четириосен и с триосен самосвал, ведно със законна лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 337,73 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 25.01.2022 г., 3600,00 лв., представляваща незаплатено задължение по фактура № **********/30.06.2020 г. за работа с камаз - извозване на земна маса и бетон, ведно със законна лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 545,00 лв., представляваща мораторна лихва за период от 30.07.2020 г. до 25.01.2022 г., за които суми е издадена ЗИ № 4791/16.02.2022 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 4552/2022 г., по описа на СРС, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. чл.258 ЗЗД и чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С решението на съда е осъден ЕТ „С.Б.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Девин, ул.“*******, да заплати на „П.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Студентски град“, ул.“*******, сумата от 1700 лева представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство от ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Срещу решението на СРС, 163 с-в е постъпила въззивна жалба от ЕТ „С.Б.“, представляван от С.Я..Б. подадена чрез пълномощника адв.В. Д. с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените установителни искове. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „П.Г.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.С. С. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред 2 настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявени от ищеца срещу ответника обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което 3 ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая, във въззивната жалба са направени доказателствени искания от страна на ищеца, но същите с определение, постановено в публично заседание на 06.06.2024 год. са оставени без уважение, като неоснователни по съображения изложени в мотивите на определението. С оглед на което доводите на ищеца за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни. В настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми на закона.

На следващо място, неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с непротиворечивата съдебна практика на ВКС, обективирана в следните съдебни решения: решение № 46/27.03.2009 г. по т.дело № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т.дело № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т.дело № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т.дело № 380/2009 г., І т.о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т.дело № 991/2009 г., ІІ т.о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т.дело № 465/2010 г., ІІ т.о. решение №103/11.07.2014 г. по т.дело №2334/13 г. на ІІ т.о. и др. Според възприетото от нея фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й,като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на 4 продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена.

Съгласно приетото в решение № 67/31.07.2015 г. по т.дело № 631/14 г. на ІІ т.о. първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната редовност и във връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е подписана от лице без представителна власт или не е подписана изобщо и не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките - декларации по ЗДДС, не е ползван данъчен кредит по нея - тогава тази фактура сама по себе си не може да установи нито сключване на договор за търговска продажба, нито получаването на стоката.

Безпротиворечива е практиката на ВКС, която настоящият въззивен състав споделя, че отразяване на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението. Само по себе си отразяването на двустранно подписана фактура в счетоводството на ответника купувач, а в случая възложител и ползването на данъчен кредит от него представляват признание на задължението и доказват съществуването му /решение № 42/19.04.2010 г. по т.дело № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96/26.11.2009 г. по т.дело 380/2009 г. на ВКС, І т.о., решение № 23/07.02.2011 г. по т.дело 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 228/07.01.2015 г. по т.дело № 3597/2013 г. на ВКС, І т.о./.

В процесния случай, при безспорния факт, че фактурите, на които ищеца основава вземането си по отношение на ответника не са подписани от представител на ответното дружество в тежест на ищеца е било да установи със съответните относими и допустими доказателствени средства постигането на съгласие между страните по съществените елементи на сделката, като се държи сметка на ограничението, поставено с разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. В първата инстанция с доклада по чл.375 ал.1 от ГПК на ищеца са дадени съответни на правилното разпределение на доказателствената тежест указания. Ангажираните от него доказателства са /освен неподписаните фактури/ и съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата е констатирала липса на осчетоводяване на процесните фактури в счетоводството на ответника. Установила е, че фактурите не са осчетоводени и че по тях не е ползван данъчен кредит от ответника.

Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4be1d176-39d2-4934-b01e-5975a003d61c