Решение № 154 от 29.10.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 88/2025
- Вид
- Решение № 154
- Подписан
- 29.10.2025
- Състав
- Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл.209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 244 · Наказателен кодекс
- чл.276, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.308 · Наказателен кодекс
- чл.308, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.65 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.7, ал.2, т.4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 154 гр. Ямбол, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20252300100088 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Т. Г. от гр. *, с която е предявил иск за осъждане на Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, представляваща част от общо дължимата от ответника като обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди сума от 80 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на прекратяване на досъдебното производство- 26.07.2023 г. до окончателното й погасяване. С исковата молба е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски пред тази инстанция.
Исковата си претенция ищецът обосновава с това, че с Постановление от 18.04.2016 г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №7/2015 г. по описа на сектор БОП- Русе, Разград, пр.пр.№ 532/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, във връзка с ал.2 от НК. Преди привличането му е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед рег.№ 1231133-3 на полицейски орган, издадена в 09.00 часа на 18.04.2016 г. С постановлението за привличането му като обвиняем е бил задържан под стража за срок от 72 часа. С Определение от 21.04.2016 г. по ЧНД № 1200/2016 г. на СпНС, потвърдено с определение на АСпНС от 28.04.2016 г. по ВЧНД № 103/2016 г. по описа на същия по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Тази мярка за неотклонение е била потвърдена в производство по реда на чл.65 от НПК с Определение от 18.07.2016 г. по ЧНД № 104/2016 г. по описа на СпНС, потвърдено с Определение от 26.07.2016 г. по ЧНД № 187/2016 г. по описа на АСпНС. С Определение от 14.10.2016 г. по ЧНД № 2753/2016 г. на СпНС мярката за неотклонение е била изменена в по-лека- „Парична гаранция в размер на 2 000 лева“. Ищецът поддържа, че от момента на задържането му на 18.04.2016 г. до отмяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража" на 14.10.2016 г. е бил лишен от свобода и е било нарушено правото му на свободно предвижване и живот. С Постановление от 18.07.2022 г. по пр.пр. №532/2015 г. на прокурор от Специализирана прокуратура досъдебно 1 производство №7/2015 г. по описа на сектор БОП- Русе, Разград е било изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура- гр.Русе, където е образувано под № 3313/2022 г. С постановление от 26.07.2023 г. на прокурор от Окръжна прокуратура- Русе, воденото против ищеца досъдебно производство за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, вр. с ал.2 от НК е било прекратено и материалите по ДП №3313/2022 г. по описа на ОП-Русе са изпратени на Районна прокуратура- Русе за евентуално извършени престъпления по чл.308, ал.1 от НК, чл.308, ал.5, изр.1, вр. с ал.1 от НК, чл.276, ал. 1 от НК и чл.209 от НК.
След изискана информация от РП- Русе, ищецът установил, че против него не се води производство и той няма процесуално качество по ДП № 336 ДП-344/2023 по опис на ОДМВР- Русе, пр.пр.№ 4741/2023 г. на Районна прокуратура- Русе.
При тези фактически твърдения, ищецът счита, че воденото против него наказателно производство е прекратено във фазата на досъдебното производство с постановление на прокуратурата поради липса на извършено престъпление. Изтъква се, че от момента на задържането му на 18.04.2016 г. до отмяна на мярката за неотклонение „Задържане под стража" на 14.10.2016 г. е бил лишен от свобода и е било нарушено правото му на свободно предвижване и живот. Задържането му от органите на полицията на 18.04.2016 г. е било внезапно и е предизвикало у него изключителен стрес. По същото време се е намирал в к.к. „***" с приятелката си И.М.. На 18.04.2016 г. двамата са се завръщали от сутрешната си тренировка на брега на морето, когато, между 8.00- 9.00 часа са били внезапно пресрещнати от автомобил без обозначителни знаци, движещ се с висока скорост.
Автомобилът е спрял внезапно пред тях, преграждайки им пътя и от него са излезли маскирани и въоръжени лица, които са ги повалили на земята без каквото и да било предупреждение и са им поставили белезници. Задържането им по описания начин е предизвикало изключителна уплаха и у двамата, като приятелката на ищеца е помислила, че ги отвличат. След задържането им е бил направен обиск в апартамента, който са ползвали в к.к. „***", а след това ищецът е бил транспортиран до гр.Ямбол където е направен обиск и в дома му . На следващия ден бил транспортиран до гр.София, където е настанен в ареста на ул. „***", където се е намирал през целия период на задържането му под стража. Според твърденията на ищеца битовите условия в ареста са били изключително лоши, той се е помещавал в една килия с още пет задържани лица. През целия период на задържането ищецът не е бил разпитван и не е участвал в никакви процесуално-следствени действия.
Престоя в ареста се е отразил изключително негативно на неговата психика и е предизвикал влошаване на здравословното му състояние. За времето, в което е бил задържан под стража е загубил десет килограма от теглото си. Съзнавайки, че не е извършил никакво нарушение на закона, не е бил в състояние да приеме напълно неоправданото лишаване от свобода, макар и с налагане на мярка за неотклонение, продължила извън всички приемливи срокове.
Задържането му е нарушило напълно обичайният му ритъм на живот и е предизвикало настъпила впоследствие раздяла с приятелката му, която го е напуснала. Обвинението в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, вр. с ал.2 от НК, повдигнато с постановлението от 18.04.2016 г. е изключително тежко и е предизвикало стрес у ищеца, тъй като предвиденото наказание по този текст е от 3 до 10 години лишаване от свобода. След изменението на мярката му за неотклонение ищецът се завърнал в дома си в гр.*, като за продължителен период от време преустановил контактите си с роднини, приятели и познати, тъй като се е чувствал изключително подтиснат и се притеснявал, че следва да обяснява защо и как е бил задържан и какви са причините за това, а такива не били налице.
Привличането му като обвиняем за тежко умишлено престъпление и продължителния период на задържането под стража се е отразило негативно както на психиката на ищеца, така и на възможностите му да си намери работа. Работил за кратък период от време на постоянен договор, но впоследствие е уволнен и към настоящия момент е безработен.
С подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от ОП- Ямбол, изразява становище за 2 допустимост на предявения частичен иск. Оспорва същия по основание и размер. Поддържа се, че постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство от 26.07.2023 г., на което ищецът основава претенцията си, е подлежало на обжалване и по делото липсват доказателства за неговия стабилитет. От друга страна се твърди, че независимо от това, че отговорността по ЗОДОВ има обективен характер, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, извън обичайните, техният размер и връзката им с воденото наказателно производство, а доказателства за интензивното засягане на личната сфера на ищеца, за влошаване на здравословното му състояние, както и че е останал без работа в резултат на повдигнатото обвинение, ищецът не сочи и не представя. Ответникът изтъква, че не може да носи отговорност за вреди от действия на други органи- вреди в резултат на начина, по който полицейските органи са задържали ищеца, както и за лошите условия в ареста. Отделно от това ответникът счита претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, с конкретните и обективно съществуващи негативни преживявания на ищеца, включително и с личността му. В тази връзка се позовава и на предходно осъждане на ищеца за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл.2 и 3 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години при първоначален строг режим, като счита, че това осъждане го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност. Според ответника по обвинението по чл.321, ал.3, предл.2 вр. ал.2 от НК досъдебното производство е приключило за период от около 7 години и 7 месеца, което не е извън разумния срок, предвид изключително високата фактическа и правна сложност на разследването- големия обем доказателствен материал и повдигнато обвинение на девет лица. Ответникът възразява и срещу началната дата, от която се претендира законна лихва върху главницата- 26.07.2023 г., като сочи, че законната лихва би била дължима от датата на стабилизиране /влизане в сила/ на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, а не от датата на издаването му. При уважаване на исковата претенция и като последица от това присъждане на разноски на ищеца, ответникът прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. Г. Д. от АК- Ямбол, като предявения иск се поддържа изцяло. В представени по делото писмени бележки се излагат подробни доводи и съображения за основателност на предявения частичен иск.
Ответникът Прокуратурата на Република България в о.с.з. чрез прокурор от ОПЯмбол оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Досъдебно производство № 7/2015 г. по описа на Сектор БОП- Русе, Разград, е образувано на 08.12.2015 г. с постановление на прокурор при Специализираната прокуратура, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 321, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това че за времето м. януари- м. декември 2015 г. на територията на гр. Русе, гр. Ямбол и гр. Силистра участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл. 244 от НК.
С Постановление от 18.04.2016 г. на разследващ полицай по същото ДП ищецът И. Т. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.3, предл.2, вр. ал.2 от НК, за това, че в периода от м. януари 2015 г. до момента на привличането му като обвиняем, на територията на Република България, в градовете Русе, София, Плевен, Силистра и Ямбол, е участвал в организирана престъпна група- структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да извършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 244 и чл.308 от НК/, с участници К.К.Г., В.Б.О., Н.В.В., М.Д.Д., Д.Г.Д., П.Ж.З., Р.С.И. и 3
Е.Б.Б., като групата е създадена с користна цел.
Със Заповед за задържане на лице с рег. № 1231133-3 от 18.04.2016 г. на инспектор в ТС „БОП“ гр. Бургас, ищецът И. Т. Г. е задържан по ЗМВР за срок от 24 часа.
С Постановление от 18.04.2016 г. на прокурор от Специализираната прокуратура, ищецът И. Т. Г. е задържан под стража по ДП №7/2015 г. по описа на Сектор БОП- Русе, Разград, за срок от 72 часа, считано от момента на привличането му в качеството на обвиняем на 18.04.2016 г. с цел осигуряването му пред Специализирания Наказателен съд във връзка с искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С протоколно определение от 21.04.2016 г. по н.ч.д. № 1200/2016 г. по описа на СпНС, потвърдено с протоколно определение от 28.04.2016 г. по ВНЧД №103/2016 г. по описа на АпСпНС, влязло в законна сила на 28.04.2016 г., спрямо обвиняемия И. Т. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С протоколно определение от 18.07.2016 г. по н.ч.д. №1904/2016 г. по описа на СпНС, потвърдено с протоколно определение от 26.07.2016 г. по ВНЧД №187/2016 г. по описа на АпСНС, влязло в законна сила на 26.07.2016 г., в производство по чл.65 от НПК, е оставено без уважение искането на ищеца в качеството му на обвиняем по ДП №7/2015 г. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в полека.
Разпечатката съдържа 24 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4be1a345-b4b7-460c-a893-a394452a35e9