Решение № 163 от 30.10.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Разград, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233300500213 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М. Х. В., подадена чрез пълномощник адв.Ж. Ч. против решение №369/14.06.2023. по гр.дело №199/2023г. на РС - Разград , с което съдът е приел за установено, че жалбоподателят-въззивник дължи на кредитора „ЕОС Матрикс“ЕООД сумата 2 404,46 лева по договор за банков кредит, сключен с „Първа инвестиционна банка“АД , заедно със законната лихва, вкл. и такава изтекла до подаване на заявление по чл.410 от ГПК в размер на 1041,73 лв., както и съдебни разноски.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност на решението, както и за неговата необоснованост.

Прави се искане за неговата отмяна и отхвърляне на установителната претенция на ищеца в цялост.Изложени са съображения за погасяване по давност на част от дължимата главница към 20.12.2016г., без да се посочва размера на тази част.С жалбата страната не прави доказателствени искания, не заявява претенция за разноски.

Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор на възивната жалба, чрез пълномощник, като застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението на РС.Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание въззив аемият М. В. се представлява от пр оцесуалния си представител, ко й т о моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Поддържа, че правото на иск на ищеца е погасено по право и общата петгодишна давност е изтекла към 2016 г.

В съдебното заседание при редовност на призоваването въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. Преди съдебното заседание е постъпила молба от пълномощник, с която се изразява становище за даване ход на делото в отсъствие, на страната, за неоснователност на въззивната жалба, оставянето й без уважение и потвърждаване на решението на районния съд, като 1 правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази доводите и становищата на страните, с оглед на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество съответно неоснователна.

Районен съд Разград е бил сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 99 ЗЗД.Същият е разгледал и се е произнесъл по всички юридически факти, които са включени във фактическия състав, при чието проявление възникват предявените спорни материални права.

Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК, като се има предвид и следното.

Ищецът, обосновавайки предявения иск е навел в исковата молба твърдения, че ответни кът дължи следните суми по договор за кредит от 17.01.2012 г., сключен между ответника и „Първа инвестиционна банка“АД - главница в размер на 2 404,46 лева и сумата 1041,73 лева - договорна лихва за периода 17.01.2012г. - 20.12.2021г., както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 2066/2022г, по описа на PC Разград.По отношение на договора за кредит посочва освен датата му на сключване, 17.01.2012г. , дадената в заем сума от 3 460,00 лева и срока за връщане 20.12.2021 г., при годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката за лева, който към датата на сключване на договора е бил 8,7907%, увеличен с надбавка 9,2093 пункта, и годишен процент на разходите към датата на отпускане на кредита в размер на 20,96%, с посочване на общо дължимата за връщане сума с договорната лихва в размер на 7 550,32 лв.

Също така твърди, че за разглеждането на искането за кредит е уговорено плащане на такса в размер на 40 лв., както и комисионна за отпускане на кредита в размер на 2% от разрешения кредит, която се събира от банката в деня на отпускане на кредита; че ответникът не е изплатил цялото задължение, като размерът на непогасения остатък е 2 404,46 лв. главница и 1041,73 лв. договорна лихва.

В отговора на исковата молба ответната страна, сега въззивн ик е оспорила предявените искове, като неоснователни и недоказани, позовавайки се на изтекла погасителна давност на главното вземане и на акцесорните, алтернативно за погасяване на задължението чрез плащане.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява сключването на договора за кредит между първоначалния кредитор „Първа инвестиционна банка”АД и ответникадлъжник на 17.01.2012г., дадената в заем сума 3 460 лева, срока на издължаване на кредита до 20.12.2021г. на равни месечни вноски, както и уговорения лихвен процент и ГПР, посочени вече по-горе, вкл. и общо дължимата сума по същия.

Установява се от представените пред РС писмени доказателства, че ответникът е извършвал плащане както към първоначалния кредитор-банката, така и към втория цесионер , като последните постъпления от негова страна по договора са извършени на 06.04.2022г. в р-р на 150 лева към цесионера , а към банката на 20.01.2017г.

Настоящия ищец е втори по ред цесионер, на който е прехвърлено вземането към длъжникаответник, като и двете цесии са му надлежно съобщени, както подробно е изложил в мотивите си и районния съд.

На 21.11.2022 г. „ЕОС Матрикс“ЕООД е подал заявление до Районен съд Разград и по ч.гр.д.

№2066/2022 г. в негова полза срещу длъжника, сега ответник е издадена заповед за изпълнение на 2 парично задължение за сумите 2 404,46 лева главница, ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, 1041,73 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 17.01.2012г. - 20.12.2021г., както и 68,92 лв. разноски по делото. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК М.

Х. В. е депозирал възражение срещу издадената заповед, като е посочил, че е платил сумата, както и това, че вземането е погасено по давност. В дадения от съда срок в съответствие с разпоредбата на чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителните искове, предмет на настоящото съдебно производство.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, Разградският окръжен съд намира следното:

Неоснователно е възражението на ответни ка за погасяване по давност на задължението му, произтичащо от договора за кредит. По този въпрос е налице съдебна практика и то безпротиворечива в смисъл, че вземанията на кредитора по договор за заем/банков кредит не са за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнението на части, но това не променя характера на задължението, което е неделимо и договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по него. При това положение, независимо че вноските по кредита се повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, а с петгодишната такава. Поради това, в случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В случая срокът на договора е изтекъл на 20.12.2021г., от който момент задълженията по него са станали изискуеми, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба са депозирани в съда преди изтичане на петгодишния давностен срок. Ето защо, възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно. Що се касае за договорната лихва, дори и да се приеме, че по отношение на нея се прилага кратката тригодишна давност, то отново давността не е изтекла предвид изтеклия срок от изискуемостта на кредита и подаването на заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК – по-малко от една година.В случая кредита не е бил обявяван за предсрочно изискуем, поради което не може да бъде споделено възражението, направено с отговора на исковата молба и въззивната жалба, че давността е изтекла , тъй като до подаване на заявлението са изминали пет години от преустановяване на плащането по кредита.

Няма доказателства към момента на изтичане на срока на договора за кредит – 20.12.2021г., както и в хода на делото ответника да е изпълнил задължението си по погасяването на целия остатък по кредита включващ главница и договорна лихва, в посочените по-горе размери, п оради което са налице основанията за претендиране на тези суми, както и предпоставките за присъждането им в полза на ищеца, изкупил вземането на стария кредитор по сключения договор за кредит, до какъвто извод е стигнал и първостепенния съд.

Предвид основателността на главния иск за дължимост на главницата по договора за кредит, основателни са и акцесорните претенции за дължимост на договорна лихва, такси по кредита и законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК до окончателното плащане на вземането.

Въз основа на тези правни съображения и съобразно доводите във въззивната жалба съдът приема, че следва да потвърди обжалваното решение на Районен съд Разград като законосъобразно и правилно постановено, поради което въззивните жалби трябва да бъдат оставени без уважение.

В полза на ищеца, сега въззиваем не се следва присъждане на разноски тъй като такива не са претендирани, а сторените от въззивника следва да останат в негова тежест.

Водим от горните мотиви, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение №369/14.06.2023 г., постановено по гр. д. № 199/2023 г. по описа на Районен съд Разград.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4