Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5374 от 03.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2544/2023
Вид
Решение № 5374
Подписан
03.10.2024
В сила
03.10.2024
Състав
Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Виктория Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5374 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Виктория Недева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100502544 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на И. и С. Л.и срещу Решение 11793 от 26.10.2022г., постановено по гр. д. № 24423/2022г. по описа на Софийски районен съд, 166 с-в, в частта, с която е уважен, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД иск чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.11.2012г.-30.04.2014г. и цена на услугата „Дялово разпределение“ общо в размер на 294,62 лева .

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи, че са собственици, основани на негодни доказателства (ипотечен акт). Ипотеката не доказвала кой е вещен ползвател. Прави оплакване за липса на солидарност. Потребител евентуално бил само И. Л., защото на него била открита партида.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на 1 събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Оплакванията свързани с оспорване на собствеността върху имота са преклудирани и не следва да се разглеждат- същите не са повдигани пред първата инстанция, като не са правени и фактически твърдения за лице с учредено вещно право на ползване.

Видно от отговора на исковата молба се оспорва приложимост на общи условия и наличие на солидарност при това с мотив, че всеки от жалбоподателите трябвало да отговаря съобразно частта си от имота-тоест се признава съсобствеността.

В нотариалния акт е обективирано изявление на настоящите ответници, че са собственици в режим на СИО на имота. Нотариалния акт не е оспорен и в тази си част е частен документ, подписан от жалбоподателите и удостоверяващ неизгодни за жалбоподателите факти-че имота е съсобствен - придобит в режим на СИО и се ползва с материална доказателствена сила. Освен това нотариуса проверява собствеността върху имота, тъй като само собственик/съсобственици могат да учредяват ипотека върху недвижим имот.

От тук се налага извод, че е налице облигационно отношение по продажба на ТЕ между страните по делото. Приложими са и ОУ на ищеца, за действието на които не е необходимо писмено приемане съгласно изрична норма на Закона за енергетиката.

Няма данни и да е осъществена процедура по възражения срещу ОУ.

От факта, че имота е жилище в режим СИО се налага извод, че ползваната в него ТЕ е за нуждите на семейството на жалбоподателите и на основание чл. 25 от Семейния кодекс те отговарят солидарно за тези задължения.

Количеството и стойността на ползваната ТЕ са доказани от приетите експертизи. Годността на уредите за търговско измерване е доказана от представените по делото метрологични свидетелства за годност на общия топломер.

В имота се ползва само енергия отдадена от сградна инсталация и оплакванията за липса на реален отчет са неоснователни-в тази хипотеза сумите се определят по изчислителен път по нормативно установен ред. Отделно има и писмени доказателства за извършвано посещение за отчет в имота.

Предвид изложеното решението е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивното производство, като се претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Решение 11793 от 26.10.2022г., постановено по гр. д. № 24423/2022г. по описа на Софийски районен съд, 166 с-в, в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА И. А. Л. с ЕГН ********** и С. И. Л. с ЕГН ********** да заплатят общо на „„Топлофикация София“ЕАД с ЕИК******* сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3