Определение № 916 от 14.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. Ловеч, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500571 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. С. Г., подадена чрез адв. Е. И. против определение № 86/21.07.2025 г., по ч.гр.д. № 365/2025 г. на РС Троян, с което Д. С. Г. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Троян държавна такса в размер на 50 лв. В частната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, според което страната не дължи заплащане на сумата, тъй като пред районния съд е направено оттегляне на иска, като е изведено искане за неговата отмяна.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с обжалваното определение е постановено жалбоподателят да заплати съответна сума. Броен от деня на връчване на обжалваното определение (15.08.2025 г.), указаният в него едноседмичен срок за обжалване изтича на 22.08.2025 г., а частната жалба е подадена преди този ден – на 18.08.2025 г., видно от клеймото за изпращач. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. С. Г. против „Вива КредиТ“ АД, с която е поискано прогласяване нищожност на уговорки от договор за кредит, като първоначално сезираният съд е СРС, пред който е образувано гр.д. № 6730/2024 г., но на основание чл. 113 ГПК съдебен състав на същия съд прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на РС Троян, пред който е образувано гр.д. № 365/2024 г.

С молба вх. № 3041/10.06.2024 г. на РС Троян подадена от Д. С. Г. чрез адв. Е. И. е поискано прекратяване на производството, поради оттегляне на иска.

С определение № 311/04.07.2024 г., по гр.д. № 365/2024 г. на РС Троян, съдът прекратил производството поради оттегляне на предявения иск, а с определение № 86/21.07.2025 г., по ч.гр.д. № 365/2025 г. на РС Троян ищцата 1

Д. С. Г. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Троян държавна такса в размер на 50 лв. За да постанови осъждане на таксата, съдът констатирал, че ищцата не е внесла дължимата държавна такса при предявяване на иска и че такава се дължи от ищцата размер на 50 лв.

От правна страна съдът приема, че определението е правилно.

В съответствие с наличните документи и данните в електронните папки на двете дела (гр.д. № 6730/2024 г. на СРС и гр.д. № 365/2024 г. на РС Троян) съдът е направил вярна констатация, че ищцата не е внесла държавната такса по делото – нито при сезирането на съда, нито след това. Страната е следвало да заплати държавната такса при предявяване на иска (чл. 73, ал. 3 ГПК).

Ищцата не е изпълнила това си процесуално задължение, а след като не е освободена неговото изпълнение било по право или по нейно искане с акт на съда, тя е останала задължена за заплащане на държавната такса. Когато страната е останала задължена за заплащането й, съдът следва да постанови определение по чл. 77 ГПК за принудителното й събиране. Именно защото таксата е дължима и неплатена, съдът е длъжен да я събере принудително от ищцата, чрез осъждането й за дължимата сума, което би могло да извършено, както до приключване на делото с акт по същество или с прекратяване на производството, така и след това, до изтичане на давностния срок. В този смисъл е неоснователно оплакването в частната жалба, че делото е приключило с прекратяване на производството, поради десезиране на съда чрез оттегляне на иска. Доводът за постигнатото между страните извънсъдебно споразумение, с оглед на което потребителят не следвало да понася разноските, в случая е неприложим, защото има отношение към въпроса за разпределяне на разноските между страните (по тяхна воля или с акт на съда), вкл. когато едната от тях е потребител, не и до присъждане на разноски към бюджета на съда, в хипотезата на чл. 77 ГПК.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 86/21.07.2025 г., по ч.гр.д. № 365/2025 г. на РС Троян, с което Д. С. Г. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Троян държавна такса в размер на 50 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. Ловеч, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500571 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. С. Г., подадена чрез адв. Е. И. против определение № 86/21.07.2025 г., по ч.гр.д. № 365/2025 г. на РС Троян, с което Д. С. Г. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Троян държавна такса в размер на 50 лв. В частната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, според което страната не дължи заплащане на сумата, тъй като пред районния съд е направено оттегляне на иска, като е изведено искане за неговата отмяна.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с обжалваното определение е постановено жалбоподателят да заплати съответна сума. Броен от деня на връчване на обжалваното определение (15.08.2025 г.), указаният в него едноседмичен срок за обжалване изтича на 22.08.2025 г., а частната жалба е подадена преди този ден – на 18.08.2025 г., видно от клеймото за изпращач. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. С. Г. против „Вива КредиТ“ АД, с която е поискано прогласяване нищожност на уговорки от договор за кредит, като първоначално сезираният съд е СРС, пред който е образувано гр.д. № 6730/2024 г., но на основание чл. 113 ГПК съдебен състав на същия съд прекратил производството по делото и изпратил същото по подсъдност на РС Троян, пред който е образувано гр.д. № 365/2024 г.

С молба вх. № 3041/10.06.2024 г. на РС Троян подадена от Д. С. Г. чрез адв. Е. И. е поискано прекратяване на производството, поради оттегляне на иска.

С определение № 311/04.07.2024 г., по гр.д. № 365/2024 г. на РС Троян, съдът прекратил производството поради оттегляне на предявения иск, а с определение № 86/21.07.2025 г., по ч.гр.д. № 365/2025 г. на РС Троян ищцата 1

Д. С. Г. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Троян държавна такса в размер на 50 лв. За да постанови осъждане на таксата, съдът констатирал, че ищцата не е внесла дължимата държавна такса при предявяване на иска и че такава се дължи от ищцата размер на 50 лв.

От правна страна съдът приема, че определението е правилно.

В съответствие с наличните документи и данните в електронните папки на двете дела (гр.д. № 6730/2024 г. на СРС и гр.д. № 365/2024 г. на РС Троян) съдът е направил вярна констатация, че ищцата не е внесла държавната такса по делото – нито при сезирането на съда, нито след това. Страната е следвало да заплати държавната такса при предявяване на иска (чл. 73, ал. 3 ГПК).

Ищцата не е изпълнила това си процесуално задължение, а след като не е освободена неговото изпълнение било по право или по нейно искане с акт на съда, тя е останала задължена за заплащане на държавната такса. Когато страната е останала задължена за заплащането й, съдът следва да постанови определение по чл. 77 ГПК за принудителното й събиране. Именно защото таксата е дължима и неплатена, съдът е длъжен да я събере принудително от ищцата, чрез осъждането й за дължимата сума, което би могло да извършено, както до приключване на делото с акт по същество или с прекратяване на производството, така и след това, до изтичане на давностния срок. В този смисъл е неоснователно оплакването в частната жалба, че делото е приключило с прекратяване на производството, поради десезиране на съда чрез оттегляне на иска. Доводът за постигнатото между страните извънсъдебно споразумение, с оглед на което потребителят не следвало да понася разноските, в случая е неприложим, защото има отношение към въпроса за разпределяне на разноските между страните (по тяхна воля или с акт на съда), вкл. когато едната от тях е потребител, не и до присъждане на разноски към бюджета на съда, в хипотезата на чл. 77 ГПК.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 86/21.07.2025 г., по ч.гр.д. № 365/2025 г. на РС Троян, с което Д. С. Г. е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Троян държавна такса в размер на 50 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2