Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 149 от 26.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 4293/2024
Вид
Присъда № 149
Подписан
26.08.2024
В сила
03.12.2024
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 149 ОТ 26.08.2024 г. ПО НОХД № 4293/2024 г.

ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ІІІ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Б. М. Б., за това, че на 01.05.2024 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 бр. таблет марка „Самсунг“ на стойност 100 лв. и парична сума на стойност 640 лв., всичко на обща стойност 740лв., от владението на И.

В. М. от гр. Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли да бъде определено наказание лишаване от свобода отоколо 3 години лишаване от свобода и да се редуцира по чл.

58а от НК.

Защитникът на подсъдимия се солидаризира с искането на държавното обвинение, счита определеното наказание за справедливо.

Подсъдимият в правото си на лична защита поддържа своя защитник и изразява съжаление за стореното.

С последната си дума моли за минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна

Подсъдимият Б. М. Б. с ЕГН: ********** е роден на *******, живущ в *****, б., б. гр., с основно образование, безработен, неженен и бил многократно осъждан.

С присъда № 47/15.11.2022 г. на РС Димитровград в сила от 01.12.2022 г. на подс. Б. Б. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години за престъпление по чл. 196 , ал. 1 т.2 вр. с чл. 195 , ал. 3 от НК, като с Определение № 312/04.07.2023 г. на Районен съд-Димитровград, влязло в сила на 20.07.2023 г., му било определено и наложено едно общо наказание, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1872/2017г. по описа на СРС и по НОХД № 415/2022 г. по описа на Районен съд –Димитровград, във вида и размера на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим. Наказанието било изтърпяно от подс. Б. на 12.04.2024 г.

Горепосоченото осъждане, обуславя квалифицирането на деянието по настоящото наказателно производство, като престъпление, извършено от подс. Б. Б. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК.

По-малко от месец след като бил изтърпял наказанието по последното си осъждане, подс. Б. изпитал нужда от парични средства и решил отново да извърши кражба.

1

Свид. И. М. работил като **** и управлявал лек **** автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ****. На 30.04.24 г. вечерта М. паркира автомобила в гр.

Пловдив, ****. В автомобила последният държал 1бр. таблет марка „Самсунг“ и сума в общ размер на 640 лв., която била разпределена в червена ламаринена кутия от пурички „Каприз“, черна метална чаша за моливи (двете, намиращи се в джоба на шофьорската врата) и подлакътника на превозното средство.

На 01.05.24 г. около 02:00 ч. подс. Б. Б. бил вече в гр. Пловдив и обикалял улиците с намерението да проникне в някой от паркираните автомобили и да открадне нещо от същите. За целта се бил подготвил предварително, като носел в себе си отвертка, с помощта на която да счупи някое от стъклата на избран от него автомобил и да получи достъп до намиращите се в същия вещи. Около 02:30 ч. подс. Б. се намирал на ул. “***“ в гр. Пловдив и видял ****ия автомобил на свид. М..

Подс. Б. с помощта на отвертката и натиск с лакет счупил малкото стъкло на задната лява врата на автомобила и влязъл в него. Взел намиращия се в купето таблет марка „Самсунг“ и парите от горепосочените червена ламаринена кутия от пурички „Каприз“, черна метална чаша за моливи от подлакътника на превозното средство в общ размер на 640лв., след което излязъл от автомобила с откраднатите вещи и се отдалечил в неустановена посока. С така отнетите вещи, обвиняемият се разпоредил по неустановен в хода на разследването начин.

Около 08.30 ч. сутринта на 01.05.24 г. свид. М. установил счупеното стъкло на автомобила „Опел“, марка „Зафира“ и липсата на таблета „ Самсунг“ и сумата от 640лв.

Било образувано наказателно производство и бил извършен оглед на автомобила, като на предната лява седалка била установена червена кутия от пурички с надпис Caprice, от която били снети 4 бр. дактилоскопни следи. След назначеното и извършено експертно изследване, се установило че дактилоскопна следа № 1 и 3 били оставени от подс. Б., № 2 не била оставена от него и нямало съвпадения в системата АFIS, а № 4 не била годна за идентификация.

От предоставените видеозаписи на охранителна камера поставена на същия адрес, чието съдържание било приобщено чрез извършване на оглед на веществено доказателство, от където е видно лице облечено със същото яке и същите панталони като подсъдимия в момента на освидетелстването му, да извършва действия по счупване на задното стъкло на процесния **** автомобил, отваря вратата и влиза в автомобила и излиза с таблета. Извършена е и съдебно-техническа експертиза, чието заключение установило, че е възможно лицето на кадрите да е подс. Б..

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-стокова експертиза, стойността на таблета марка Самсунг е 100 лв.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно, показанията на свидетелите – И. М., както и от приложените по досъдебното производство писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със снимки, протокол за оглед на веществено доказателство, протокол за освидетелстване на лице със съгласие на лицето, ведно със снимки, портокол за доброволно предаване, както и заключенията на дактилоскопната, видео-техническата и идентификационна експертиза и съдебно-оценителска експертиза, както и от веществено доказателство компакт диск, съдържащ записи от 2 охранителни камери, справка за собственост на автомобил, справка за съдимост, характеристична справка и др.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия или несъответствия. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства. В този смисъл признанията му се допълват по показанията на свидетеля, както и от резултатите на всички процесуално следствени действия. Не се установиха доказателства, които да разколебават обвинителната теза или да не подкрепят самопризнанието на подсъдимия.

Предвид това и доколкото делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в подсинителния акт, който съдържа описание на всички съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, и съдът е направил преценка, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства, намира, че в случая е безпредметно детайлното анализиране на събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсва спор, както по фактите, така и по правото. Въпреки това не се откриха данни, които да опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в тяхната съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата обстановка по спора.

С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна страна, ч е Б. М. Б. при условията на опасен рецидив, а именно: извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 740 лева от владението на И. В. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Предмета на престъплението са чужди за дееца движими вещи – пари и мобилно устройство - таблет, които са били във фактическата власт на собственика им – пострадалото лице М. и са се съхранявали в заключения **** автомобил – кутии и подлакътник и са били на непрекъснато разположение.

Подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на владелеца върху инкриминираните вещи, като е установил своя собствена трайна фактическа власт, като е взел вещите от местата, на които са се намирали и съхранявали, с което и престъплението е довършено. Действията му по установяване на трайна власт се изразяват в избягване и отдалечаване от мястото на вземане на вещите заедно с тях, за да не му бъде прекъснато установеното от него владение и да не бъде заловен. Фактът, че не е установено по какъв начин се е разпоредил с парите не води до разколебаване на присвоителното намерение, тъй като това не е съставомерен признак на извършеното престъпление.

Безспорно доказан от видеозаписа е и квалифициращия признак на престъплението, а именно „повредил прегради здраво направени за защита на имот“ като със сила е счупил прозореца на автомобила, който е представлявал преграда към 3 вещите.

Актът на отнемане се установява от видеозаписа, а авторството от записа и оставената дактилоскопна следа. Ведно с останалите доказателства те чертаят един единствен възможен извод за участието на подсъдимия в извършването на престъплението, което се подкрепя от неговото признание.

Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и владелеца на парите. С поведението си и отнемането на вещите, собственост на пострадалия, и счупването на стъклото на автомобила подсъдимият Б. е реализирал квалифицираниия състав на престъплението кражба, а именно този по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.

Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, а именно че отнема чужди вещи без съгласието на владелеца им, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици – лишаването на друго лице от упражняването на фактическа власт върху вещите, и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от субективна страна - намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от разпореждането с вещите за свои собствени нужди и като лични.

Престъплението на подсъдимия Б. е извършено и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б „а“ от НК. Тази квалификация се обосновава от осъжданията му:

С присъда от 30.03.2017 г. по НОХД № 1872/2017 г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 23.04.2018 г. подс. Б., е бил осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1 т.

3 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 29 , ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК.

С присъда № 47/15.11.2022 г. на РС Димитровград в сила от 01.12.2022 г. на подс. Б. Б. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години за престъпление по чл. 196 , ал. 1 т.2 вр. с чл. 195 , ал. 3 от НК, като с Определение № 312/04.07.2023 г. на Районен съд-Димитровград, влязло в сила на 20.07.2023 г., което съдебната практика приема за ново осъждане, му било определено и наложено едно общо наказание, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1872/2017г. по описа на СРС и по НОХД № 415/2022 г. по описа на Районен съд –Димитровград, във вида и размера на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим.