Определение № 365 от 10.09.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. К., 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20255100500120 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 165/03.02.2025 г., постановено по гр.д. № 382/2024 г. по описа на РС – К., е допълнено по реда на чл.248 от ГПК, решение № 451 от 07.11.2024 г. по гр.д. № 382/2024 г. на РС-К. в частта за разноските, като С. З.

С., с ЕГН ********** от гр. К., кв. „В.-*“ бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.** , е осъден да заплати на „И. С. к.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.Л. *, бл.***, ет.*, офис ** сумата от 676.83 лева разноски за исковото и заповедното производства, като е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК на „И.С.К.“ ООД, с ЕИК *********, за присъждане на разноски за разликата над сумата 676,83 лева до сумата от 930 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател С. З. С., който го обжалва чрез своя процесуален представител адв. С.С.. В жалбата се сочи, че присъдената сума, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и исковото производство е изцяло недължима с оглед признанието на иска и липсата на други процесуални действия от страна на ищцовото дружество. Ако се приеме, че сумата е дължима, то същата се явявала прекомерна и следвало да бъде намалена до законоустановения минимум, възлизащ на 50 лв. за 1 заповедното производство и 100 лв. за исковото производство. Твърди, се че липсвали доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, поради което разноски не се дължали. Ако се приеме, че адвокатското възнаграждение е заплатено, то счита същото за прекомерно и моли съда същото да бъде редуцирано до установения от закона минимум. Сочи се също, че предвид ниският материален интерес – 83.33 лв., претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 676.33 лв. било злоупотреба с право и превратно упражняване на права. Моли съда да отмени обжалваното определение на РС – К., а в условията на евентуалност да намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум от 50 лв. за заповедното и 100 лв. за исковото производство. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба „И.С.К.“ ООД - гр.С., представляван от адв. Б. С., е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Излага съображения, че исковата претенция била отхвърлена поради погасяване на дължимата сума след подаване на исковата молба. На същото основание била основателна и претенцията за разноски в заповедното производство. Както в заповедното, така и в исковото производство били представени договори за правна помощ, от което било видно реално направените разходи за адвокатско възнаграждение с приложен списък на разноските. Моли съда да отхвърли подадената частна жалба. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:.

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество разгледана частната жалба е неоснователна.

Ч.гр.д. № 282/2022 г. по описа на РС – К. е било образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПС. Със заповед № 125 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с дата 09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 282/2022 г. по описа на РС – К., е разпоредено длъжникът С. З. С. да заплати на „И.С.К.“ ООД - гр.С. сумата в размер на 83.33 лв. – главница, представляваща непогасена сума по индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2681 от 02.09.2021 г. – вноска шества, да периода от 01.03.2022 г. до 01.03.2022 г., ведно със законната лихва, 2 считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.03.2022 г., до окончателното й и заплащане , сумата в размер на 57.30 лв. – лихва за периода от 01.03.2022 до 01.03.2022 г., както и направените по делото разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. В заповедното производство „И.С.К.“ ООД - гр.С. е било представлявано от адв.Б. В., която е представила договор за правна помощ с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 400 лв.

Гр.д. № 382/2024 г. по описа на РС - К. е било образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на 83.33 лв., представляващо главница по шеста забавена вноска по договор за потребителски кредит. В исковото производство ищецът е бил представляван от адв.Б. В. С., която е представила договор за правна помощ с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 480 лв.

С отговора на исковата молба ответникът е заплатил дължимата сума като е представил доказателства за плащането.

С решение № 451/07.11.2024 г. по гр.д. № 382/2024 по описа на РС – К., е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК, иск на „И. С. к.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.Л. *, бл.***, ет.*, офис ** против С. З. С., ЕГН ********** от гр. К. , кв. „В.-*“ бл.*, вх.

„*“, ет.*, ап.**, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 83.33 лева - главница, представляваща непогасена сума по индивидуален договор за потребителски кредит SO №2681 от 02.09.2021 г. – 1 вноска /шеста/ за периода от 01.03.2022г. до 01.03.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.03.2022г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 125 от 09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 282/2022 г. на РС-К . . Със същото решение е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 125 от 09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 282/2022 г. на РС-К. в частта й за сумата от 57.30 лева – лихва за периода от 01.03.2022г. до 01.03.2022 г.

По молба на ищеца „И.С.К.“ ООД - гр.С., с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, e постановено определение № 165/03.02.2025 г. по гр.д. № 382/2024 по описа на РС – К., с което е допълнено по реда на чл.248 от ГПК 3 решение № 451 от 07.11.2024 г. по гр.д. № 382/2024 г. на РС-К., в частта за разноските, като С. З. С., ЕГН ********** от гр. К. , кв. „В.-*“ бл.*, вх. „*“, ет.*, ап.**, е осъден да заплати на „И. С. к.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.Л. *, бл.***, ет.*, офис **, сумата от 676,83 ( шестстотин седемдесет и шест лева и 83 ст. ) лева - разноски за исковото и заповедното производство. Със същото определение е отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК на „И. С. к.“ ООД, с ЕИК *********, за присъждане на разноски за разликата над сумата 676,83 (шестстотин седемдесет и шест лева и 83 ст.) лева до сумата от 930 (деветстотин и тридесет) лева, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

При така установените данни по делото, присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за заповедтното и исковото производство не са прекомерни. Уговореното и заплатено от ответната страна адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съобразено е също така и с фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Неоснователен е изложеният в жалбата довод, че присъденото възнаграждение е недължимо с оглед признанието на иска, тъй като ответникът не е направил признание на иска, като претендираната сума е заплатена с отговора на исковата молба, т.е. след образуването на исковото производство. Неоснователен е и доводът, че не са представени доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение. Видно от представените договори за правна защита и съдействие уговорените възнаграждения са били заплатени изцяло в брой. Що се отнася до изложения довод, че договорените възнаграждения представляват злоупотреба с права предвид ниския размер на претендираната сума, то следва да се посочи, че кредиторът има законно право да търси по съдебен ред дължимите суми, които жалбодателят не е заплатил в уговорения срок и такова поведение не може да бъде квалифицирано като злоупотреба с права.

Предвид изложеното, обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №

1978/19.02.2025 г. по входящия регистър на РС - К., подадена от С. З. С., чрез адв. С.С., против определение № 165/03.02.2025 г. по гр.д. № 382/2024 г. по описа на РС - К., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5