Решение № 83 от 03.12.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Тутракан, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Административно наказателно дело № 20243430200264 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0362-000575 от 04.09.2024 г. началникът на Районно управление в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, Д.

К. е наложил на И. Д. Л. с ЕГН ********** и адрес в ***, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Л., който го обжалва в срок. В с. з. пълномощникът на жалбоподателя и той самият излагат доводи за незаконосъобразност на НП и молят за неговата отмяна. Оспорват приетата в НП фактическа обстановка и реда за съставяне на АУАН.

Въззиваемата страна – началникът на Районно управление в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, Д. К., редовно призован, се представлява от юрисконсулт на ОДМВР-Силистра В. А., която поддържа, че атакуваното НП е законосъобразно и правилно.

1

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 27.07.2024 г. в 06,50 часа жалбоподателят И. Л. пътува по *** близо до *** в посока към Районното управление на МВР, където работи като полицай към сектор „Пътна полиция“. Пътят има лек наклон, като движението в лентата на жалбоподателя Л. е при изкачване, респективно в обратната посока е при спускане. Платното за движение е широко 8,25 метра. Липсва хоризонтална пътна маркировка, очертаваща пътните ленти. Те са две, по една за всяка посока. Пред жалбоподателя в същата лента и посока бавно се движи пикап, разпръскващ дим за борба срещу популацията на комари. Вятърът духа така, че отнесеният от него дим не пречи на Л. да има видимост напред, в т.ч. да възприеме широчината на платното за движение. Той не е разположил управляваното от него МПС О. „Ф.“ възможно най-вдясно на платното за движение. Разположил го а вляво, частично навлизайки в лентата за насрещно движение. Движението му е правилинейно. В един момент вятърът обръща посоката си на движение, а с него и дима от пикапа, предизвиквайки намаляване на видимостта зад специализирания автомобил до степен, че липсва каквато и да е видимост. Въпреки пълния контрол, който осъществява върху своя автомобил, Л. не предприема маневра да го върне изцяло в своята лента, разполагайки го възможно най-вдясно по платното за движение, нито предприема аварийно спиране, а поддържа праволинейното му движение, частично навлязъл в насрещната лента. Той се движи на първа предавка и само вдига крака си от педала на газта, при което автомобилът рязко губи скорост до почти пълно спиране. В този момент в насрещната лента се движи автомобил, управляван от свидетЕ.та К. Нито Л. вижда автомобила на К., нито тя вижда неговия заради дима. К. също не разполага автомобила си възможно най-вдясно на платното за движение, макар да е имала достатъчно време секунди по-рано да възприеме неговата широчина и липсата на пътна маркировка. Все пак, нейният автомобил О. „З.“ е изцяло разположен в неговата си лента за движение. Тя също не предприема аварийно спиране, а само намалява скоростта. Непосредствено след като жалбоподателят вдига 2 крака си от педала за газта и след рязкото намаляване на скоростта до почти пълно спиране, настъпва ПТП между неговия автомобил и този на свид. К., като първата контактна точка е в лявата част на предните брони на двата автомобила, които заради гъвкавостта си не понасят сериозни щети, но непосредствено зад тях, при втората контактна точка, която е в двете предни леви колелета на автомобилите, ударът причинява спукването им, деформация на джантите и щети по окачването на тези колелета. От удара автомобилът на Л. спира напълно, този на Костадинова продължава няколко метра напред.

След пристигането на полицейски екип за установяване на настъпилото произшествие са направени снимки със служебния таблет на полицаите.

Съпругът на свид. К. също пристига на място и прави няколко снимки на позицията на автомобилите. Междувременно свид. К. посещава МБАЛТутракан за преглед, след което се връща на мястото на ПТП. Участвалите в произшествието МПС-та са репатрирани със специализиран автомобил в присъствието на водачите им, след което Л. и К. заедно с актосъставителя В. В. отиват в сградата на РУ-Тутракан, където бива съставен протокол за ПТП и АУАН № 1270598/27.07.2024.

Актът е съставен непосредствено след ПТП-то в присъствието на жалбоподателя Л. и е подписан от двама свидетели, присъствали при установяването на нарушението. С него жалбоподателят Л. е обвинен, че по време на движение не контролира непрекъснато МПС-то, което управлява, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в лекия автомобил на свид. К., причинявайки ПТП с материални щети. Посочената в АУАН материална норма, указваща позитивното правило за поведение на водачите на ППС, която според актосъставителя е нарушена, е чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – водачът „не контролира ППС, което управлява“.

Два дни по-късно жалбоподателят Л. депозира възражение срещу акта, оспорва обвинението, че не е контролирал своето МПС, твърди, че другият автомобил е навлязъл в неговата пътна лента за движение. Възражението дава основание да се назначи допълнителна проверка, възложена на ст.инсп. И. И.

Той посещава мястото на ПТП, прави измервания с рулетка, проучва техническите характеристики на МПС-то, управлявано от Л., както и снимковия материал от служебния таблет, с който е фиксирано местоположението на участвалите в произшествието автомобили. Прави извод 3 за неоснователност на възражението, като се позовава на направените от него измервания и на задължението на водачите по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП – на пътя водачите се движат възможно най-вдясно по платното за движение, за да заключи, че предната лява гума на автомобила на Л. се е намирала в лентата за насрещно движение, когато е настъпило ПТП-то. Предлага продължаване на административнонаказателното производство, като поддържа направената в АУАН квалификация на нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

С Наказателното постановление № 24-0362-000575 от 04.09.2024 г. е наложена глоба по чл. 185 от ЗДвП от 20 лева на жалбоподателя Л., като е възприето същото фактическо и правно обвинение като в АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – обясненията на жалбоподателя; показанията на свидетелите; огледът на мястото на ПТП, направен от съда; приетите в с.з. веществени доказателства – фотоснимки; както и преписът на писмените материали по административнонаказателната преписка, а именно:

Жалба от И. Д. Л.; Копие на НП № 24-0362-000575/04.09.2024г.; Копие на АУАН бл.№ GA 1270598/27.07.2024г.; Копие на справка № 362р8934/21.08.2024г.; Копие на Възражение № 362000-2946/29.072024г.; Сведение от И. Д. Л..; Сведение от В. Н. В..; Сведение от Д. Г. Г.-К..; Копие на Протокол за ПТН № 1320909; Копие на писмо № 362р-8381/14.08.2024г.; Копие на Писмо 362р-8381/06.08.2024г.; Копие на сведение от Л. С. Г..; Копия на снимки; Справка картон на водача; Справка по история на регистрация на МПС.; Справка технически характеристики на МПС.; Справка за собственици на МПС.; Справка за ПС настояща собственост.; Копие на Заповед № 8121 з1632/02.12.2021 г.; Служебна бележка от „Човешки Ресурси“ при ОД на МВР гр. Силистра.

Снимките са веществени доказателствени средства, когато са направени от длъжностните лица, ангажирани с установяване на нарушението, и веществени доказателства, когато са предоставени от трети лица. Независимо че са съставени за целите на доказването, няма пречка да бъдат ценени като годни доказателствени източници, тъй като тяхната достоверност не се оспорва. Изрично в този смисъл са обясненията на жалбоподателя: „Така както са снимани, така бяха позиционирани автомобилите, като излязохме 4 от тях.“ (на л. 20 от протокола на о.с.з., л. 68 гръб от делото).

Спорните обстоятелства от фактическа страна са следните:

1. Контролирал ли е своя автомобил жалбоподателят Л.?

2. Кой водач е навлязъл в лентата за движение на другия?

3. Движението на кой автомобил е специфичната причина за катастрофата?

4. Кога, къде, от кого и в чие присъствие е съставен АУАН?

Съдът приема, че актосъставителят необосновано е обвинил Л., че не е контролирал, управляваното от него МПС. Липсват каквито и да са доказателства за такъв извод. Логиката, че щом водачът е допуснал ПТП, значи не е контролирал управляваното от него МПС, не се споделя от съда, тъй като причините за ПТП може да са различни и съвсем не се изчерпват със, нито по необходимост включват в себе си неконтролирането на пътните превозни средства от водачите им.

Водачът, който е навлязъл в лентата на другия, е жалбоподателят Л.. Той потвърждава, че на фотоснимките, автомобилите са заснети в положението, в което са се намирали, непосредствено след произшествието и напускането им от двамата водачи. Затова съдът ги намира за годна основа, върху която да гради извода, къде са се намирали двата автомобила в момента на контакт между тях.

На снимката на л. 22, черно-бяла „СН.2“, на която фронтално е заснет автомобилът на жалбоподателят Л. с рег.№ *** са нанесени измерванията от ст.инсп.И.И. при възложената му допълнителна проверка. Тази снимка е важна заради надлъжните бразди по асфалта, получени от ремонтни дейности по него, тъй като се падат точно под автомобила на Л. между предните две колелета. По-близката бразда до лявото му колело е по-дълбока от другите цепнатини по асфалта и същата е измерена при огледа от съда на 4,25 метра от десния край на платното за движение, гледано в същата посока като снимащия, която е посоката на движение на свид. К. с управлявания от нея автомобил. Установи се, че широчината на платното за движение е 8,25 метра, което означава, че мислената осева линия, разделяща го на две платна за движение е на 4,125 метра от всеки край.

5

На снимките на л. 23, л. 24, л. 55 и л 58 се вижда тънка надлъжна цепнатина на асфалта, която достига до външния ръб на лявото колело на автомобила на Л., което е завъртяно наляво. Тази цепнатина е измерена при огледа от съда на 3,40 метра от десния край на платното за движение, гледано в същата посока като снимащия.

Линията между стария и новия асфалт, която е на 4,90 м, е без значение.

Следователно мислената осева линия, която е на 4,125 м от двата края на платното за движение, се намира между тънката цепнатина (първото измерване на 3,40 м при огледа от съда – л. 74 гръб и л. 75) и дълбоката цепнатина (второто измерване на 4,25 м – л. 75 гръб), което означава, че автомобилът на жалбоподателят Л. я е пресякъл и е навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се е движила свид. К. Навлизането е с не-повече от (4,125-3,40) = 0,725 м.

От тази стойност следва да се приспадне широчината на гумата на автомобила на Л., която е приблизително 0,20-0,25 м за такъв тип автомобили – SUV джипки с „висока проходимост“ (от данни за регистрацията на л. 35).

Причината за приспадането е, че съдът приема за достоверно обяснението на жалбоподателя, че в момента на удара неговите предни колелета и позицията на волана са били направо. На снимките ясно се вижда, че дясното колело сочи направо и затова извитото наляво колело съдът приема, че е по причина на челния удар „колело в колело“ на двата автомобила, довел до счупването на частите по окачването на лявото колело на жалбоподателя. Инерцията на автомобила на свид. К. е предизвикала усукването наляво на колелото на автомобила на Л. до положението, в което е фиксирано на снимките. Дори да се приспадне обаче не 0,25 м., а повече – 0,3 м., или още повече 0,35 м, или 0,4 м., което вече е прекомерно, но все пак по-голямата стойност е в пола на жалбоподателя и следва да се допусне, понеже съдът не намира за необходимо да назначава техническа експертиза, за да каже вещо лице колко точно е изнесен външният ръб на лявото колело в тази позиция, която се вижда на снимките, в сравнение с позицията му право напред, пак остава непроменен изводът, че именно автомобилът на жалбоподателя е този, който е навлязъл в насрещната лента за движение. За да се опровергае този извод, трябва да се допусне, че при това положение на лявото колело на автомобила на Л., която е на снимките, най-изнесената му част (външният ръб) е на не по-малко от 0,725 6 м от най-изпъкналата част по автомобила му в зоната на предна лява броня, преден ляв калник и лявото колело (гумата с джантата). Защото само в тази хипотеза, той няма да е навлязъл в лентата за насрещно движение. Според съда, такова допускане е видимо от снимките, че е нереалистично. Мислената осева линия се пада само на 12,5 см надясно от дълбоката бразда, която пък е почти по средата на автомобила. Впрочем, от снимката на л. 22 и от доклада след допълнителната проверка на ст.инсп. Иванов става ясно, че той е начертал с пунктир върху снимката не мислената осева линия на платното за движение, а мислената ос, минаваща през средата на автомобила на жалбоподателя. Малко вдясно от средата на автомобила е дълбоката бразда и само на 12,5 см по-надясно от дълбоката бразда се пада средата на платното за движение. Така че и по този начин да се анализират измерванията и положението на автомобила спрямо браздите по асфалта, изводите съвпадат и не оставят място за никакви съмнения и колебания у съда, кой е навлязъл в лентата за движение на другия.