Решение № 142 от 29.11.2024, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Гражданско дело 204/2024
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 29.11.2024
- Състав
- Динко Карамфилов Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.72 · Закон за наследството
- чл. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. З., 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100204 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от З. Я. У. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „С.“ № , чрез адв. Н. Г. Д. от АК - С., със съдебен адрес: гр. З., ул. „Б.“ № , ет. , офис срещу Община З. с БУЛСТАТ 000614938 и адрес: гр. З., обл. С., ул. „С. С.“ №, представлявала от М. М. Я. – Кмет на общината.
Пълномощникът на ищеца – адв. Н. Д. сочи в исковата молба, че с Нотариален акт № 40, том II, peг. № 2442, дело № 241/2006 г. на М. Д. нотариус с peг. № 184 на НК, с район на действие - района на РС-З., вписан в CB-З. с вх. № 488 от 18.09.2006г., акт № 92, том II, дело № 326/2006 г., ищецът е признат за собственик на следните недвижими имоти:
-нива с площ 11.501 дка (единадесет декара петстотин и един кв.м.), находяща се землището на с. Д., Е. 21871, местност „Г.“, съставляваща имот № 600065 по картата на землището, който недвижим имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-113/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност „Г.“, с площ 11503 (единадесет хиляди петстотин и три) кв.м., стар номер 600065, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земя - 9, при съседи, имоти с идентификатори: ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***
1 и
- нива с площ 18.535 дка (осемнадесет декара петстотин тридесет и пет кв.м.), находяща се землището на с. Д., Е. 21871, местност „М.“, съставляваща имот № 600068 по картата на землището, който недвижим имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-113/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност „М.“, с площ 18537 (осемнадесет хиляди петстотин тридесет и седем) кв.м., стар номер 600065, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земя - 9, при съседи - ***, ***, ***, ***,
***, ***.
Пълномощникът сочи, че ищецът, придобива собствеността на описаните по-горе имоти от майка си през 2006 г. Освен собствените си имоти, първоначално майка му, а след това и самият той, владеят и обработват обособена реална част, с площ около 170 кв.м. (сто и седемдесет квадратни метра), находяща се в южната част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18113/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност „Г.“, с площ 2381 (две хиляди триста осемдесет и един) кв.м., номер по предходен план 600064, трайно предназначение на територията „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, категория на земя „девет“, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, собственост на ответникът Община З., въз основа на Акт за частна общинска собственост № 124, том 1, peг. 144, дело 90/25.02.2021 г., вписан в CB-З. и обособена реална част, с площ около 8395 кв.м. (осем хиляди триста деветдесет и пет квадратни метра), находяща се в северната част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД- 18-113/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 30799 (тридесет хиляди седемстотин деветдесет и девет) кв.м., номер по предходен план 600026, трайно предназначение на територията „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“, категория на земя „девет“, при съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,
***, ***, собственост на ответника Община З., въз основа на Акт за частна общинска собственост № 62, том 1, per. 76 от 02.02.2021 г., вписан в СВ-З..
Реалните части от посочените и актувани като общински имоти, се владеят и ползват от майката на ищеца и от самия него, в продължение на над 50 години. Същите ползват имотите като свои, владеят ги явно, несъмнено, необезпокояван от никого и към реалните части от посочените имоти е нямало претенции и възражения от трети лица. Ищецът никога не е прекъсвал и губил владението на имотите. Твърди, че е собственик на процесния имот, въз основа на придобивно оригинерно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна давност, вследствие на необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху имотите с намерение за своене в продължение на повече от 10 години, с начало месец септември 2006 г. лично от ищеца, преди септември месец 2006 г. в продължение на над 50 години от майката на ищеца 2
Ф. С. У. В поземлен имот с идентификатор *** е изградена жилищна сграда от дядото на ищеца, в която сграда е живяло семейството им, а за осигуряване на прехраната си са обработвали и поддържали околните имоти, част от които са и обособените реални части от гореописаните имоти, актувани като частна общинска собственост.
С оглед изложеното, моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Община З. с Булстат 000614938 и адрес: гр. З.-4980, ***, обл. С., представлявана от кмета М. М. Я., че З. Я. У. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Д., ***, общ. З., обл. С., е собственик по силата на давностно владение, упражнявано над 50 години до настоящия момент на:
170 кв.м. (сто и седемдесет квадратни метра), представляващи реално обособена част, в южната част, от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18113/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност „Г.“, с площ 2381 (две хиляди триста осемдесет и един) кв.м., номер по предходен план 600064, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земя - 9, при съседи, имоти с идентификатори: ***, *** и
8395 кв.м. (осем хиляди триста деветдесет и пет квадратни метра), представляващи реално обособена част, в северната част, от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-113/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 30799 (тридесет хиляди седемстотин деветдесет и девет) кв.м., номер по предходен план 600026, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земя - 9, при съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;
*** и ***.
В съдебно заседание пълномощникът поддържа иска и моли да бъде постановено решение при условията на чл. 237 ГПК, като не претендира разноски по делото.
В съдебно заседание на 05.11.2024 г. е допуснато изменение, на осн. чл.214 ГПК на предявения иск по пункт първи, от исковата молба, като площта на имота с кратък идентификактор 3.391, да се счита за 480 кв.м., а не както първоначално е заявена за 170 кв.м.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Община З., чрез юрк. З. Ц., сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна и недоказана и че за претендираните имоти са съставени актове за частна общинска собственост, поради което претенцията е недоказана и неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото за юрк. възнаграждение.
В съдебно заседание на 05.11.2024 г., юрк. Ц. прави признание на иска.
Прилага пълномощно с правомощия за признание на иска.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на 3 страните, признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът прие за установено следното.
От СГКК, гр. С. са приложени по делото скици: на Поземлен имот № 15-645545-24.06.2024 г. за ПИ с идентификатор *** и Поземлен имот № 15-645547-24.06.2024 г. за ПИ с идентификатор ***.
От тях се установя, че площта на имот с идентификатор *** е 2381 кв.м., находящ се в с. Д., м. „Г.“, общ. З. с начин на трайно предназначение на територията „Земеделска“; начин на трайно ползване „Нива“, категория на земя „Девет“. Като собственици е посочена Община З., с Булстат 000614938, за ид.ч. 1/1 от правото на собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 124, том I, рег. № 144, дело 90/25-.02.2021 г., издаден от Служба по вписванията, гр. З.. Не са посочени данни за носители на други вещни права по данни на КРН. Няма и данни за сгради, които попадат върху имота.
За имот с идентификатор ***, площта е 30 799 кв.м., находящ се с. Д., общ. З. с начин на трайно предназначение на територията „Земеделска“; начин на трайно ползване „Нива“, категория на земя „Девет“.
Като собственици е посочена Община З., с Булстат 000614938, за ид.ч. 1/1 от правото на собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 62, том I, рег. № 76 от 02.02.2021г., издаден от Служба по вписванията, гр. З.. Не са посочени данни за носители на други вещни права по данни на КРН. Няма и данни за сгради, които попадат върху имота.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от вещото лице А. С..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно. От същото, съдът приема за установено, че след извършено замерване на място на реалните части от процесиите поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на село Д., общ.
З., на Комбинирана скица, ПРИЛОЖЕНИЕ 1 заснетата от вещото лице, показана от ищеца на място реална ползвана част от ПИ с идентификатор *** по материализирана граница представляваща каменен зид с височина около 1 м – Снимка, Приложение -2А и е с площ от 480,00 кв.м.(лист 65 от делото)
На комбинираната скица (л. 68 от делото) е оцветена в жълт цвят.
Претендираната част от ищеца от ПИ с идентификатор ***, с плот от 170,0 кв.м., на комбинираната скица М 1:500 - Приложение 1, тази площ попада в южния край на заснетата от вещото лице част от ПИ, с идентификатор ***, която е с площ от 480,00 кв.м., като същата е отделена от нея с червена линия и щрихована с кафяви линии.
На изготвената Комбинирана скица М 1 : 500 - Приложение 1, заснетата на място реално ползвана част от ПИ с идентификатор *** с площ от 8395,0 кв.м. е оцветена в зелен цвят.
На място границите на претендираната част от ПИ, с идентификатор *** с площ от 8395,0 кв.м. представляват: на север и изток - граници 4 по КККР на с. Д., общ. З.;, на юг и запад - ограда от бетонни и дървени колове с мрежа – снимки, Приложение -2В и Приложение 2В (л.л. 66 и 67 от делото).
При справка в Общинска Техническа служба и Общинска служба по Земеделие гр. З. не е предоставена информация относно провеждане на отчуждителни процедури за процесните имоти с идентификатори *** и *** по КККР на село Д., общ З..
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и няма допълнения към него. Вещото лице пояснява, че показаната част от ищеца от първия имот е с площ 480 кв.м., а не 170 кв.м., като границата на място на претендираната част от имот кратък идентификатор 3.931 е материализирана с каменен зид в северна посока. Повдигнал е частта с площ 170 кв.м., изчислена графически, която е част от тези 480 кв.м. По делото вещото лице представя скица в умален формат на лист А4, идентична с представената по заключението. За втория имот е отразил, че е самозалесена широколистна гора.
Като взе предвид установеното, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът направи следните правни изводи:.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Налице са условията по чл.237 от ГПК, тъй като ответникът признава иска, а ищеца моли за произнасяне при признание на иска.
Според трайната съдебна практика, в това число на ВКС, липсва забрана за придобиване по давност на части от земеделски земи. Тази забрана важи само за урегулираните имоти (парцели и УПИ).
В случая са неприложими и забраните на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл.72 от ЗН, тъй като ВКС приема, че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност. Втората претендирана част с площ 8395 кв.м., обаче отговаря на изискванита на чл.7 от ЗСПЗЗ и чл.72 от ЗН.