Определение № 546 от 07.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. Монтана, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500382 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК, образуавно по частна жалба на К. С.

В. против разпореждане № 5262/27.08.2026 г. по ч. гр. д. № 4181/2026 г. на Районен съд – Монтана, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу Л. П. Х..

Жалбоподателят К. Ст. В. твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Поддържа, че изводът на съда, че заявителят вече разполага с изпълнително основание е неправилен. Заявителят се е снабдил с изпълнителен лист срещу етажна собственост, а искането му по чл. 410 от ГПК е за издаване на заповед за изпълнение срещу лице, притежаващо имот в същата етажна собственост. От това следва, че се касае до друг длъжник, чието задължение произтича от нормата на чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС, следователно не е налице идентичност на длъжника и не са били налице предпоставки за постановяване на отказ. На следващо място различен е и размерът на претендираното вземане, защото заявителят претендира не целия дълг от посочената длъжница, а само част от него, съответна на притежаваните от нея идеални част в общите части на сградата. Заявителят посочва, че вече е предприел действия за принудително събиране на дълга от етажната собственост, но задължението не е събрано, поради което цели реализиране отговорността на отделите съпритежатели в нея, законово предвидена в чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с представените със заявлението писмени доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима като подадена в срок от заявителя в заповедното производство.

1

По същество жалбата е основателна.

Заявителят в заповедното производство К. В. е представил пред МРС изпълнителен лист № 1609/26.06.2026 г., издаден от РС – П. по гр. д. № 5055/2025 г., срещу Етажна собственост с адрес: гр. П., ул. „Д.“ № **, за събиране на сумата 552,20 евро разноски. В заявлението си е посочил, че претендира издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Х., която притежава обект в същата етажна собственост и претендира тя да заплати 53,32 евро от дълга на ЕС, като сумата е изчислена съразмерно на притежаваните от Х. общи част от сградата.

МРС е отхвърлил заявлението, като е изложил мотиви, че заявителят разполага с изпълнителен лист за вземане срещу ЕС, а претендираното в заповедното производство вземане срещу Х. е част от цялото вземане и след като заявителят вече разполага с изпълнително основание, не са налице предпоставки за снабдяването му с второ такова.

МОС намира разпореждането за незаконосъобразно, затова го отменя.

Заявителят К. В. е представил пред заповедния съд изпълнителен лист за събиране на вземане срещу етажна собственост. Етажната собственост сама по себе си не е правен субект. Тя представлява специфичен правен режим на съпритежание, уреден в Закона за управление на етажната собственост, при който различни лица притежават самостоятелни обекти в сграда, а общите части принадлежат на всички тях. Етажната собственост няма статут на юридическо лице, няма собствено имущество, отделно от това на собствениците, и не може да бъде страна по договори или съдебни дела от свое име. Вместо това правни субекти са самите собственици на самостоятелни обекти в сградата, които действат колективно чрез своите органи на управление.

Отговорността на всеки отделен притежател на обект в етажната собственост за задълженията на етажната собственост е съответна на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата – чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС.

За да реализира отговорността на всеки от отделните съпритежатели в ЕС, заявителят следва да представи пред съдебния изпълнител изпълнителен лист, в който задължението на отделния притежател на обект е индвидуализирано по размер.

Съдебният изпълнител не може да събира дълг от лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, нито има правомощието да разпределя дълга, ако не е указано изрично в самия изпълнителен лист между кои лица и при какви квоти.

Изложеното обосновава основателност на искането на заявителя В.. Той не цели снабдяване с ново изпълнително основание, а разпределяне на отговорността между отделните съпритежатели на обекти в ЕС. Целта е снабдяване с изпълнителен лист за различно по размер вземане срещу различен длъжник, макар това вземане да е част от друго по-голямо по размер задължение.

2

Чрез заповедното производство срещу отделен притежател на обект в етажната собственост ще се провери безспорността на неговото задължение като част от цялото задължение на ЕС и е възможност да се реализира отговорността му по чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС.

МОС отменя обжалваното разпореждане и тъй като са налице предпоставките на чл. 410 от ГПК, постановява издаване на заповед за изпълнение в полза на К. Ст. В. срещу Л. П. Х. за сумата 53,332 евро – част от задължение на ЕС с адрес: гр. П., ул.

„Д.“ № **, 250 евро адвокатско възнаграждение и 10,86 евро държавна такса. Делото следва да се върне на МРС за издаване на заповед за изпълнение.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 5262/27.08.2026 г. по ч. гр. д. № 4181/2026 г. на Районен съд – Монтана, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по чл.

410 от ГПК в полза на К. С. В., ЕГН **********, срещу Л. П. Х., ЕГН **********, за сумата 53,332 евро – част от задължение на ЕС с адрес: гр. П., ул. „Д.“ № **, 250 евро адвокатско възнаграждение и 10,86 евро държавна такса.

ВРЪЩА делото на МРС за издаване на заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3