Решение № 62 от 10.01.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62 гр.

Пловдив, 10.01.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА при секретаря М.Г. разгледа докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 3081 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК

*********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, представлявано от С.Н.-управител, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 268/16.09.2019г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2017 г. по разрешително за водовземане № 31510367 от 31.07.2012г. в общ размер на 5105.58 лв. и лихва за забава в размер на 1759.02 лв.

Жалбоподателят „ВиК“

ЕООД, гр. Пловдив, оспорва размера на определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска отмяна на АУПДВ като неправилен и незаконосъобразен по съображения, изложени в жалбата.

Ответникът-Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, чрез процесуалния представител, намира жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е допустима. Административният акт е съобщен и предявен на жалбоподателя на 25.09.2019г., което се установи от вх. № 24-00-6704/25.09.2019г. при ВиК, с което е входирано писмао на БДИБР с изх. № ПО-02-812/25.09.2019г. Жалбата е подадена от страна, притежамаща правен интерес от оспорването и в срока по чл. 149, ал.1 от АПК чрез административния орган до Административен съд Пловдив на 30.09.2019г. /л. 4 по делото/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД

ИБР/ е издадено разрешително за водовземане №31510367 от 31.07.2012г. на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив (ВиК) от подземни води, чрез площен дренаж №1-събирателна шахта, разположен на територията на имот №000404 в землището на с. Стрелци, община Брезово, област Пловдив и линеен дренаж №2-събирателна шахта , разположен на територията на имот №000437, в землището на с. Отец Паисиево, община Карлово, област Пловдив, с разрешено водно количество - 78840.00 куб.м. годишно; цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на с. Стрелци, община Брезово, обл. Пловдив; краен срок на действие на разрешителното -31.07.2022г.

Според условията на разрешителното титулярът на същото заплаща такса за водовземане, определена на база ползвания обем вода и целите на водовземане.

Ежегодно към

31 януари на следващата година титулярът на разрешителното представя в Басейнова дирекция за управление на водите информация за изчисляване на дължимата такса по образеца, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на Басейнова дирекция и на Министерството на околната среда и водите.

Дължимата такса по разрешителното, издадено от Директора на БД ИБР, на „ВиК" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013г. до 31.12.2017г., е изчислена на база декларирано от титуляра използвано годишно водно количество, на основание чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ, вр с чл.194, ал.1, т.1, б.”б” вр. с чл. 194, ал. 2 от ЗВ, във връзка с чл.166 от ДОПК и съобразно чл.1, т.1, б.”б”, чл.3, ал.1, чл.6, ал.1 и ал.5. чл.8, ал.1 и чл.10, ал.2, т.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., отм., в сила до 2016 г. включително, и съгласно чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн.

ДВ. бр. 2 от 6 Януари 2017 г. за задълженията за периода 2017 г. по разрешително №31510367 от 31.07.2012г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район".

За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително са подадени декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с писма с вх.№КД-05-805 от 27.01.2014г., вх. №КД-05-1199 от 30.01.2015 г.; №КД-05-946 от 26.01.2016г.; №КД-04-1505 от 31.01.2016г.

При извършена проверка по документи е съставен Констативен протокол /КП/ № ПВ3-035/02.04.2018г. и КП № ПВ1-209/08.08.2017г. във връзка с изпълнение на условията по разрешително за водовземане №31510367 от 31.07.2012г. и определяне на дължима такса за правото на водовземане от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване, е констатирано, че за периода 01.01.2013г.

- 31.12.2013г. дължимата такса е в размер на 1144,00 лв.; 01.01.2014г. -

31.12.2014г. дължимата такса е в размер на 1104,40 лв., за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. дължимата такса е в размер на 607,22 лв., 01.01.2016г.-31.12.2016г. дължимата такса е в размер на 673,16лв., 01.01.2017г.-31.12.2017г. дължимата такса е в размер на 1576,80 лв.

В посочените

КП е описано, че дължимата такса е изчислена на база декларирани, иззети водни количества съгласно Тарифа за таксите за ползване на воден обект и за замърсяване.

С писмо с изх. № ПО-02-824 от 02.09.2019г. и с № ПО-02-812 от 30.08.2019г.

„Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б" ЗВ като титуляр по разрешително № 31510367 от 31.07.2012г. за периода 01.01.2013 г - 31.12.2017 г.

С уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-812(2);ПО-02-824(1) от 12.09.2019 г. управителят на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26 във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г. (л.38 и л. 45-46).

С писмо с изх. № ПО-02-812(2)/25.09.2019г., на основание чл.61, ал. 1 от АПК е съобщен АУПДВ № 268 от 16.09.2019 г. и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, в четиринадесет срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б" ЗВ като титуляр по Разрешително № 31510367 от 31.07.2012г. за периода 01.01.2013 г - 31.12.2017 г., в размер на 5105.58лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава. (л.38).

С оспорения

АУПДВ, предмет на настоящото съдебно производство, е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по разрешително №31510367 от 31.07.2012г. за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017г.г., в размер на 5105.58лв., ведно с дължимата лихва за периода на забава в размер на 1759.02 лв., тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.

Приложените към жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни години и установяват плащане на такси за 2011, 2012 и 2013 г., но същите не установяват погасяване на задължения за дължими такси по издадени на дружеството разрешителни за водовземане, в това число и по процесното разрешително за процесния период. От една страна в самите платежни нареждания не е конкретизирано конкретно за 2013 г. по кои разрешителни е заплатена дължимата такса, а от друга страна от дружеството-жалбоподател не се навеждат възражения, нито се ангажират конкретни доказателства за погасяване на така определените с процесния АУПДВ задължения по разрешително № 31510367 от 31.07.2012г.

От жалбоподателя, въпреки изричните указания на Съда, не бяха ангажирани доказателства за извършени плащания на установените като неплатени с АУПДВ такси по издаденото на дружеството-жалбоподател разрешително за водовземане. Назначената съдебно-счетоводна експертиза бе заличена поради невнесен депозит за вещо лице и по изричното искане на процесуалния представител на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира административното производство за проведено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставящи издаването на АУПДВ при наличието на писмени доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ).

АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.

Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на

Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите.

В настоящия случай дружеството-жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във връзка с процесното разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ.

Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Следователно са спазени правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи искания и възражения и да ангажира писмени доказателства.

Изрично следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя доказателства в хода на проведеното административно производство, установяващи плащане на процесните задължения, не се сочат такива и в съдебното производство.

Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2013-2017г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновават незаконосъобразност на акта.

Оспореният акт е мотивиран в достатъчна степен, съдържа фактически и правни основания. Посочено е конкретно разрешителното, въз основа на което са определени публичните задължения, а самото разрешително е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в които ясно и конкретно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника.

Размерът на задълженията не се различава от декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода, за което са представени декларации по години, ведно със справки по водоизточници, като не се доказаха разминавания.