Решение № 2623 от 11.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2623 гр. Пловдив, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330108946 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С. М. Р. се твърди, че ответникът дължи сумите от 901.62 лв. главница за периода от 04.10.2019г. до 12.01.2023г., както и 108.69 лв. обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.12.2019г. до 31.12.2022г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 2936 по описа на ПРС за 2023г. Посочено е, че ответникът има качеството на потребител за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор *** в качеството си на собственик на водоснабден имот в ***. Същият фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***. Ответникът бил собственик/ползвател на имота. В имота измервателното устройство не отговаряло на изискванията на Закона за измерванията, било връчено известие за нередовен водомер, като отчетът бил извършван съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ОУ. Начислявано било количество като за двама обитатели по 5 куб.м. на човек. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, заповедта по което била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи цитираните по-горе суми. Претендирани са направените по заповедното и по исковото производство разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С. М. Р., чрез назначения особен представител адв.А., със становище за допустимост на предявените искове, но неоснователност. Не се установявало наличие на валидна облигационна връзка между страните. Не ставало ясно дали ответникът е собственик на имота, или ползвател или наемател, както и липсвали доказателства през процесния период ищецът да е предоставял ВиК услуги на ответника. Към исковата молба били приложени единствено едностранно съставени от ищеца документи. По отношение на водомера в имота от ищеца не били представени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.16 от ОУ. Карнетите не съдържали подпис на ответник или негов упълномощен представител. Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните суми за вода и канал за периода 04.10.2019г. до 27.02.2020г., както и на вземанията за мораторна лихва за периода от 31.12.2019г. до 27.02.2020г. Съдържа се позоваване на чл.111, б. „в“ ЗЗД. Приложима по отношение на вземанията за главница и лихва била кратката тригодишна давност. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 2936 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 1434 от 02.03.2023г., по силата на която е разпоредено длъжникът С. М. Р. да заплати на дружеството сумата от 901.62 лева (деветстотин и един лева и 62 ст.) главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 04.10.2019 г. до 21.01.2023 г. за обект, находящ се в ***, ***, по партида с абонатен № ***, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2019 г. до 31.12.2022 г. от 108.69 лева (сто и осем лева и 69 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: 25.00 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и и 400.00 лева– адвокатско възнаграждение.

По делото е приложена справка за неплатени задължения, справка за водомерите на имот, както и карнета за обект, находящ се в ***.

По делото е представена справка за размера на задълженията на ответника с оглед твърденията за изтекла погасителна давност – главница от 790.75 лв. за период от 19.03.2020г. до 12.01.2023г., лихва в размер на 82.06 лв. за период от 31.05.2020г. до 31.12.2022г.

Представени са фактури, издадени за периода от 04.10.2019г. до 12.01.2023г.

Постъпило е писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, според което няма подадени декларации по чл.14 ЗМДТ за имот с адрес ***.

Според постъпило писмо от Община Пловдив, Район „***“ не е установено издадено удостоверение за търпимост или заведени други процедури за постройки в имот с адрес ***.

2

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 2936 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на ***. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото доказателствен материал не се установява ответникът да е потребител на дружеството – ищец, така че да възникне за него задължението за заплащане на потребена и отведена вода.

От постъпилото по делото писмо по чл.14 ЗМДТ за процесния имот е видно, че няма подадени декларации за процесния недвижим имот. Няма и данни при извършената проверка в архива на Район „***“ да е издадено удостоверение за търпимост или заведени др.процедури за постройки в имот с адрес ***. Следователно ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника.

Доколкото ответникът се представлява от особен представител, няма доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със законен представител *** срещу С. М. Р., ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че С. М. Р. дължи следните суми - 901.62 лева (деветстотин и един лева и 62 ст.) - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена 3 канална вода за периода от 04.10.2019 г. до 12.01.2023 г. за обект, находящ се в ***, ***, по партида с абонатен № ***, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2019 г. до 31.12.2022 г. от 108.69 лева (сто и осем лева и 69 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1434 от 02.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 2936 по описа на ПРС за 2023г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4