Решение № 76 от 25.04.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Разлог, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20221240200395 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Г.С.С., ЕГН*, от г.Р., у.

„Ц.И.А.II“№46, срещу НП №2210200131 от 14.07.2022 г. издадено от Директора на РДГ-Б., с което на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „глоба" от 300.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и глоба от 300.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Жалбоподателят по делото оспорва атакуваното НП, като моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Процесуалният представител на РДГ-Б. моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното НП като законосъобразно.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 17.05.2022 г. е извършена проверка в дворно място в г.Р., у. „Т.К.”№31. По време на проверка е установено, че в дворното място се съхраняват иглолистни дърва за огрев от черен бор, с дължина 1 м. и общ обем 4.00 пр. куб. м и бял бор, с дължина 0.30 м и общ обем 0.50 пр. куб. м, немаркирани с контролна горска марка, съответно производствена марка и непридружени с превозен билет.

Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №407342/17.05.2022 г. Съставена е и разписка за отговорно пазене на вещи, серия ЮЗДП №6001841/17.05.2022 г.

На жалбоподателя е съставен Акт серия Е 2021, №000151/17.05.2022 г. за констатиране на адм. нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 и чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „глоба" от 300.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и глоба от 300.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите Б.Ц. актосъставител, В.Д. и М.К., както и от приложените по делото писмени доказателства. За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни 1 показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. От показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на проверката, и констатираното от тях, включително и обстоятелствата по съставянето на акта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва НП. Разгледана по същество същата е частично основателна.

В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е и му е връчен веднага след съставянето, а НП е издадено след изтичане на законоустановения срок така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато същото е констатирано. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна.

С разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, се забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Посоченото като извършено от жалбоподателя нарушение съставлява фактическия състав на визираната в НП законова норма - чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Видно от приложените по делото доказателства, става ясно, че съхраняваната от жалбоподателя дървесина е била немаркирана с контролна горска марка. Ето защо съдът намира, че е извършено нарушенето на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ – съхраняването на дървесина немаркирана с контролна горска марка. По този начин жалбоподателят е осъществил състав на адинистративно нарушение по чл.266, ал.1 от ЗГ, за което правилно е санкциониран.

При така направените фактически констатации съдът счита, че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, забранява се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет. От 2 ангажираните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил вмененото му адм. нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна безспорно се установи, че при извършена проверка на 17.05.2022 г. в дворно място в г.Р., у. „Т.К.”№31, жалбоподателят е съхранявал иглолистни дърва за огрев от черен бор, с дължина 1 м. и общ обем 4.00 пр. куб.м и бял бор, с дължина 0.30 м и общ обем 0.50 пр. куб. м., непридружени с превозен билет. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели констатирали нарушението, чиито фактически констатации са материализирали в констативен протокол. От субективна страна, в качеството на физическо лице, жалбоподателят е бил длъжен да знае задължения си по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, които в конкретния казус виновно и съзнателно е нарушил.

При определяне на наказанието обаче (което в тази разпоредба не е абсолютно, а относително определено - "от-до") АНО е допуснал нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН - да отчете тежестта на конкретните нарушения, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид адм. нарушение. Вярно, че нарушението на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ, е с висока степен на обществена опасност, тъй като е резултатно, а броят им в Р.Б. е доста висок. С него се нанасят значителни щети на горското стопанство като отрасъл на националната икономика, поради което и не бива да се омаловажава и в конкретния случай се явява неприложим чл.28 от ЗАНН. Административно-наказващият орган обаче е определил глоба от 300.00 лв . за всяко от двете нарушения. В нормата на чл.266, ал.1 от ЗГ, законодателят е предвидил „глоба" от 50.00 лв. до 3`000.00 лв. Това означава, че всяко наказание следва да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. При така определеното наказание по мнение на настоящия съдебен състав, наказващият орган не е отчел, че количеството съхранявана дървесина не е голямо. Освен това жалбоподателят не е санкциониран за други подобни нарушения, тъй като доказателства в такава насока не са представени. АНО е определил глобата да бъде от 300.00 лв., за нарушението на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и 300.00 лева за нарушението на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, без да изложи аргументи кое налага това адм. наказание да бъде в размер над минималния. Предвид малкото количество незаконно съхранявана дървесина, не е оправдано административното наказание „глоба" да бъде налагано в размер на 300.00 лв. за всяко от констатирани нарушения. Ето защо същият се явява необосновано завишен и следва да се намали до минимума от по 50.00 лв., като издаденото НП следва да се измени.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото от страна на АНО е направено искане за присъждане на разноски.

На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 80.00 лева, за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №2210200131 от 14.07.2022 г. издадено от Директора на РДГ-Б., с което на Г.С.С., ЕГН*, от г.Р., у.„Ц.И.А.II“ №46, му е наложено адм. наказание: „глоба" от 300.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и глоба от 300.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като НАМАЛЯВА размер на административното наказание „глоба“ от 300 .00 лева на 50.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и от 300.00 лева на 50.00 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ и ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.

ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН*, ДА ЗАПЛАТИ на РДГ-Б. 80.00 лева за юрисконсултско 3 възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4