Решение № 578 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503735 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14812 от 19.12.2022 г. по гр. д. № 39859/2022 г. Софийският районен съд е осъдил ЗД „Б.И.” АД на основание чл. 411 и чл. 412 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, да заплати на „А. З.” АД, вписано под номер HRB № 21298 В Търговския регистър към съда в Кьолн, със седалище и адрес на управление в Германия, 51067 Кьолн, ул. ****, сумата 3933,86 лева, представляваща остатъчно регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица № 19330112020/04 0140 от 07.10.2015 г., по щета № 951719009209, за нанесени повреди на МПС – кемпер марка „Фолксваген”, рама № WV2ZZZ29ZMH019722, немски рег. № IZ-KP22, вследствие настъпило на 23.05.2017 г. ПТП, представляващо покрит застрахователен риск по застраховка „Каско на МПС”, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 1198,83 лева, представляваща законна лихва върху горната сума, считано от 25.07.2019 г. до завеждане на исковата молба на 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2022 г. до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск за главницата за разликата над сумата 3933,86 лв. до предявения размер от 9489,86 лв., както и иска за лихва за забава за разликата над сумата 1198,83 лв. до предявения размер от 3946,20 лв. и за периода от 17.06.2018 г. до 24.07.2019 г. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

1

Решението е обжалвано от ищеца ”А. З.” АД в отхвърлителните му части като неправилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се излага възражение за неправилност на извода на съда относно приетия действителен размер на вредите съобразно заключението на съдебната автотехническа експертиза. Изтъква се, че действителната стойност на причинените вреди е стойността, срещу която увреденият специфичен автомобил може да се възстанови в състоянието, в което е бил преди настъпване на застрахователното събитие, а именно – по пазарни цени в Германия. Сочи, че в случай, че следва да се приемат ценовите параметри на българския пазар, то това би наложило отремонтирането на щетите да се извърши само и единствено в пределите на Република България, тъй като сумата от 6282,18 лв. би била достатъчна само, ако автомобилът се възстанови тук. Въззивникът счита за неприемливо възстановяването на увреденото имущество да се ограничава териториално, във връзка с което излага довод, че няма нормативна разпоредба, задължаваща увредените лица да възстановяват моторните си превозни средства на територията на Република България, респективно – вредите да се изчисляват съгласно българския пазар. Поддържа, че след като увреденото МПС обичайно се намира в Германия, щетите следва да бъдат отстранени там, което отговаря на принципа на пълно обезщетяване на вредите. Настоява решението да бъде отменено в обжалваните му отхвърлителни части и вместо него постановено друго, с което се осъди ответника да заплати на ищеца допълнително сумата 5560 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение /разликата над присъдената сума от 3933,86 лева до дължимия размер от 9489,86 лева/, и сумата 1692,96 лева, представляваща законна лихва върху сумата 9489,86 лева, считано от 24.07.2019 г. до 24.07.2022 г. /разликата над присъдения размер на законната лихва от 1198,83 лева до дължимия размер от 2891,79 лева/, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Счита, че дължимият размер на застрахователното обезщетение е правилно определен от съда съобразно заключението на автотехническата експертиза. Сочи, че автоекспертът не е имал за задача да изследва цените за ремонт на немския пазар и съобразно немското законодателство.

Поддържа, че дължимото от застрахователя обезщетение следва да се определя по средни пазарни цени в страната, на територията на която се намира застрахователят, където е и мястото на ПТП, и българският застраховател не следва да бъде обвързан с немския застраховател и неговия метод за определяне на обезщетение и цени.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„А. З.” АД, регистрирано в Германия, е предявило срещу ЗД „Б.И.” АД иск за заплащане на сумата 9489,86 лева, представляваща неплатена част от стойността на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС”, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за сумата 3946,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9489,86 лева, дължимо за периода от 17.06.2018 г. до подаване на исковата молба.

2

В исковата молба се твърди, че на 23.05.2017 г. на Републикански път ІІ -81 /СофияЛом, на 36 км., към прохода Петрохан, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Лансер”, с рег. № ****, управляван от П.М.Д., и кемпер марка „Фолксваген”, с немски рег.№ IZ-KP22. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а. „Мицубиши”, който поради несъобразено с атмосферните и пътните условия движение по пътя, загубил контрол над управляваното от него МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което реализирал ПТП-то с движещия се в своята лента кемпер „Фолксваген” с немска регистрация. В резултат на това ПТП на застрахования при ищеца по застраховка „Каско на МПС” /с полица № 19330112022/040140 от 07.10.2015 г./ собственик на кемпер „Фолксваген” били нанесени имуществени вреди, изразяващи се в необходимите средства за репариране на щетите, нанесени на управлявания от него кемпер.

Собственикът на увредения кемпер предявило пред ищеца – негов застраховател по застраховка „Каско”, искане за заплащане на обезщетение за нанесените му материални щети, по което била образувана ликвидационна преписка по щета № 951719009209.

Определеният от застрахователя размер на застрахователното обезщетение за вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие, възлизал на сумата 6052,77 евро. Тази сума била определена като от стойността на средствата за възстановяване от 6652,77 евро били приспаднати стойността на спестените разходи за паркинг в размер на 99,50 евро и договореното самоучастие на застрахования в размер на 500 евро. На 10.08.2017 г. ищецът заплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на 6052,77 евро, която сума се равнявала на 11838,19 лева съобразно фиксинга на БНБ към този момент.

Твърди се, че към датата на настъпване на ПТП за управлявания от виновния за ПТП водач на л.а. „Мицубиши” е имало сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата. Ищецът, чрез кореспондента си за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – Регулиране на щети” ЕООД, предявил претенцията си срещу ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение, въз основа на което в ответното ЗД „Б.И.” АД била образувана преписка по щета № 1710021827, по която били представени от ищеца всички документи, установяващи настъпването на застрахователното събитие, вида и размера на причинените вреди, като последните необходими документи били предоставени на ответника с писмо от 16.05.2018 г. на „АВУС България – Регулиране на щети” ЕООД.

Твърди се, че ответникът е превел по банковата сметка на кореспондента сумата 2348,33 лева по образуваната преписка за като обезщетение за причинените със застрахователното събитие вреди, което според ищеца следва да се приеме като акт на признаване основателността на предявените претенции. До момента на предявяване на иска ответното дружество не е възстановило в пълна степен нанесените на ищеца имуществени вреди.

Върху размера на претендираното застрахователно обезщетение ищецът претендира и законна лихва, считано от датата на изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 от КЗ до 3 окончателното изплащане на дължимите суми.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Излага възражение, че с плащането на сумата от 2348,32 лева, извършено на 08.11.2019 г., е погасил изцяло задълженията си към ищеца. Оспорва иска по размер с довод, че претендираното обезщетение не отговаря на действителната стойност на причинените щети и същото не е съобразено с Наредба № 24, с българското законодателство и установените методи и източници за определяне на щетите върху МПС-та, пострадали от ПТП. Не било взето предвид, че към датата на ПТП-то /23.05.2017 г./ МПС „Мицубиши Лансер” с рег. № ****, е било в експлоатация над 25 години и същото не е било в гаранция, като при определяне на размера на щетите се прилага коефициент на овехтяване. Това МПС не е следвало да бъде отремонтирано в официален сервиз. Поради това ответникът счита, че сумата, претендирана от ищеца, следва да е по-малка. Твърди, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното събитие.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ – регресна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Автокаско” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата за платеното обезщетение на увреденото лице, като и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платеното застрахователно обезщетение.

Предмет на предявената претенция е сумата 9489,86 лв., представляваща разликата между заплатеното от ищеца на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер 11839,19 лв. и заплатената от ответника сума от 2348,33 лв. Предмет на акцесорния иск е сумата 3946,20 лв., представляваща законна лихва върху горната сума за периода от 17.06.2018 г. до подаване на исковата молба.

Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен за сумата 3933,86 лв. искът за обезщетение за причинени на МПС - кемпер малка „Фолксваген”, с немска регистрация, вследствие на ПТП, причинено от водача на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите л.а. „Мицубиши Лансер”. Следователно е разрешен въпросът за наличието на основание за реализиране на 4 регресната отговорност на ответника по чл. 411 от КЗ спрямо платилия застрахователно обезщетение ищец и същият дължи репариране на вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането на собственика на застрахованото при ищеца МПС. Предмет на въззивната проверка е само размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение.

Размерът на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” към встъпилия в правата на застрахования водач по застраховка „Каско” застраховател е в рамките на вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП - до размера на платеното от последния обезщетение и разноските, направени за неговото определяне. Така ответникът дължи заплащане на стойността на реалните разходи за възстановяване на щетите, която стойност подлежи на доказване от ищеца по предявения иск по чл. 411 от КЗ. Размерът на обезщетението се съизмерява с размера на действителната стойност на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2, съответно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.