Решение № 64 от 08.12.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Сливен, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора Борислав Николаев Сяров (ОП-Сливен) като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600423 по описа за 2021 година Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адв.

Н.П. от АК Сливен, като защитник на подс. ИЛ. АТ. Д. срещу присъда №25/13.09.21 г. постановена по НОХД №442/2021 г. на Районен съд гр. Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият ИЛ. АТ. Д. е бил признат за виновен в това, че на 08.12.2020 год. в с. Самуилово общ. Сливен, нарушил мерки, въведени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората със заповед № РД-01610/22.10.2020год. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба 21 от 2005год. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на КОВИД-19 на територията на страната, като лице по т.5 от заповедта- поставено под задължителна изолация в домашни условия след изписване от лечебно заведение за болнична помощ и лекувано при потвърден случай на КОВИД-19, с предписание за поставяне под карантина № ЗП-028565/25.11.2020г., издадено от Регионална здравна инспекция Сливен, не е изпълнил задължението си по т.10 от Заповедта- да не напуска дома си или мястото в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а именно с. С. общ. С. ул.“Б.“№* и да спазва инструкциите посочени в приложение №3, като деянието е извършено по време на епидемия и пандемия свързани със смъртни случаи, както и по време на извънредна 1 епидемична обстановка свързана със смъртни случаи и обявена с Решение №325 от 14.05.2020 год., последно удължена с Решение №855/25.11.2020 год. на Министерски съвет на Република България, поради което е осъден по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.355, ал.2, вр., ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.2,б.“Б“ му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес“- с. С. общ. С. ул.“Б.“№* за срок от ШЕСТ месеца, като подсъдимия се задължава да се явява и подписва при пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробацинен служител“ за срок от ШЕСТ месеца.

На основание чл.55 ал.3 от НК на подс. Д. не е наложено кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА.

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия Д.- адв. П. от АК Сливен, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, се изразява несъгласие с присъдата на Сливенския РС и се твърди, че деянието което е извършил неговия доверител макар формално и да осъществява признаците на престъпление по чл.355, ал.2, вр., ал.1 от НК, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. С въззивната жалба не се оспорва фактическата обстановка установена по делото а именно ,че подсъдимия Д. действително е нарушил наложените му с Предписание за поставяне под карантина № ЗП-02-8565/25.11.2020год. ограничителни мерки - да не напуска дома си, като същият е напуснал дома си. Настоява се за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд, като неправилна и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан за повдигнатото му обвинение В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият ИЛ. АТ. Д., редовно призован, не се явява лично.Не се явява и упълномощения му защитник адв. П., който е представил писмено становище. В писменото становище адв.П. заявява ,че желае делото да се гледа в негово отсъствие, няма искания за отводи на съда и поддържа жалбата на посочените в нея основания, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и доверителят му оправдан..

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен дава заключение, че жалбата е неоснователна и настоява присъдата на Сливенския РС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена 2 фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 325 от 14.05.2020г. на Министерския съвет на Република България, на територията на страната е била обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020г. Срока на тази извънредна епидемична обстановка е бил удължен няколко пъти със съответните решения на МС, последно преди деянието на подс. И.Д. - с Решение № 855 от 25.11.2020г. на Министерския съвет, до 31.01.2021г.

Във връзка с наличието на заболявания от COVID -19, както и по повод констатирани смъртни случаи в резултат от такива заболявания, от страна на Министъра на здравеопазването били издадени съответни заповеди регламентиращи реда за поставяне в задължителна изолация и/или лечение в болнично заведение или в домашни условия на лица с потвърдени случаи на заразяване. В същата насока била издадена и Заповед № РД – 01 – 610 / 22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването – на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от Закона за здравето, чл.73 от Административно процесуалния кодекс. В т.7 от така посочената заповед било предвидено, че след изписване от лечебно заведение за болнична помощ, лицата които са били настанени за болнично лечение като потвърден случай на COVID -19, подлежат на задължителна изолация в домашни условия за 14 дневен период.

Поставянето на задължителна изолация в домашни условия се извършвало чрез издаване на съответно предписание утвърдено като приложение към заповедта.

На 18.11.2020г. подс. И.Д. е бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр.Сливен, с диагноза инфекция COVID -19 . Същия престоял в лечебното заведение за болнична помощ до 25.11.2020г. При изписването му по отношение на него е било издадено Предписание за изолация в домашни условия с изх. № ЗП-02-8565 / 25.11.2020 г. на Регионална здравна инспекция – Сливен . С това предписание, подсъдимия е бил поставен под задължителна изолация за срок от 14 дни, т.е. до 08.12.2020г. Изолацията следвало да се изпълнява от обвиняемия на адреса на който живеела в с.С., в жилището находящо се на ул.

„Б.“ № *. Съгласно т.10 от посочената по-горе Заповед № РД – 01 – 610 / 22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, Д. бил длъжен да не напуска жилището на адрес ул. „Б.“ № *.

Поставянето под задължителна изолация и свързаните с това задължения за обвиняемия, както и връчването на самото предписание било удостоверено с полагане на подпис от Д. .

На 08.12.2020г., служители от РУ МВР-Сливен - свидетелите И.И. и И.И. извършвали проверки на лица поставени под карантина. В тази връзка около 13 часа те посетили посочения по-горе адрес в с.С., при което установили, че подс. Д. е в дома си. Около 14 часа на същия ден, полицейските служители се намирали на ул. „Старите дъбове” в с.С., където забелязали подс .Д. да върви по същата улица в посока към централната част на селото.

Полицейските служители го спрели и попитали защо е напуснал дома си след като е под 3 карантина и къде отива. Той им отговорил, че е отивал до аптека, за лекарства. В тази връзка, св.Ив.И. разпоредил на подс. Д. да се прибере незабавно в дома си, където трябвало да спазва задължителната изолация наложена му с посоченото по-горе предписание на РЗИСливен.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.

Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.

Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка, анализ и проверка всички необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства доказателства и доказателствени средства и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени напълно, всестранно и обективно.

От съдържанието на мотивите на атакуваната присъда става ясно, че районният съд е дал вяра на показанията на свид. И.И. и И.И. , както и и на писмените доказателствени материали –писмо от Регионална здравна инспекция – Сливен, предписание за изолация в домашни условия с изх. № ЗП-02-8565 / 25.11.2020 г. на Регионална здравна инспекция – Сливен, които действително напълно кореспондират помежду си.

С Решение № 325 от 14.05.2020г. на Министерския съвет на Република България на територията на страната е била обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020г.

С Решение № 855 от 25.11.2020г. на Министерския съвет така обявената извънредна епидемична обстановака е била удължена до 31.01.2021г.

Във връзка с наличието на заболявания от COVID -19, както и по повод констатирани смъртни случаи в резултат от такива заболявания, от страна на Министъра на здравеопазването били издадени съответни заповеди регламентиращи реда за поставяне в задължителна изолация и/или лечение в болнично заведение или в домашни условия на лица с потвърдени случаи на заразяване. В същата насока била издадена и Заповед № РД – 01 – 610 / 22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването – на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от Закона за здравето, чл.73 от Административно процесуалния кодекс. В т.7 от така посочената заповед било предвидено, че след изписване от лечебно заведение за болнична 4 помощ, лицата които са били настанени за болнично лечение като потвърден случай на COVID -19, подлежат на задължителна изолация в домашни условия за 14 дневен период Показанията на разпитаните свидетели са от съществено значение, тъй като чрез тях не само се установява обстоятелството, че след извършената проверка подсъдимият е напуснал адреса, на който е бил поставен под карантина и се движил по улицата в с.С., но и какви обяснения са били дадени от страна на подсъдимия – че отивал до аптека да си купи лекарства.

Изясняването на причината, поради която подсъдимото лице е напуснало адреса, на който е карантинирано има пряко отношение към преценката относно обществената опасност на извършеното деяние.

Основателно първоинстанционния съд не е дал вяра на показанията на свид А. Д.а, че съпругът и подс.Д. е излязъл да си купи лекарства за сърцето доколкото не е била в дома си и няма как да има знание за този факт. Доколкото липсват доказателства подс.Д. да стада от сърдечно заболяване и да се е лекувал от такова, правилно не е дадена вяра и на обясненията на обвиняемия в тази насока. Въззивната инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че факта за нарушение на карантината в последния ден от срока и не обосновава сам по себе си прилагането на чл.9 ал.2 от НК.

Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bddc006-57c0-483f-80d7-2561155f7aa2