Решение № 568 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330201504 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, №4391477 от 17.01.2021г. издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Г. Й. Д. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2 т.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си- излага и поддържа съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Не се явява,като в съдебно заседание се представлява от адв.С.. Същият поддържа искането за отмяна в жалбата.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност .

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Обжалваният Електронен фиш е издаден за това, че на 17.01.2021г. в 11.02 часа, на Републикански път II-64, км. 50+500 , в посока на движение с Труд към гр.Пловдив , извън населеното място ,при въведено ограничение 60 км/ч. с пътен знак В-26, заснето с АТСС TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ ч в полза на водача, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост 106 км/ч и наказуемо превишаване на скоростта от 46 км/ час.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Видно от изисканите и приложени като доказателство писма от ОПУ – Пловдив към АПИ , л. 15 на посочения км. 50+500 на републикански път II - 64 в посоката с.Труд към гр.Пловдив на посоченото километрично положение не е наличен пътен знак В26.Такъв знак има поставен на км.49+800 ,непосредстено преди участъка на пътя ,за която се отнася забраната и действието му се изчерпва при км.49+960 ,където има кръстовище .Тоест към дата 17.01.2021г.пътният знак В 26 /60/не е бил наличен и в този смисъл в участъка км.50+500 посока Труд гр.Пловдив ограничението не е било валидно.

В аспект на горното, следва да се има предвид регламента на чл. 61, ал.

1 от Наредба 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци ,според чийто текст „Пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната“.

При положение, че на въпросния пътен участък-Републикански път II64, км. 50+500 , в посока на движение с.Труд- гр.Пловдив , липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч. с надлежно поставен пътен знак В 26, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишаване на режима на скоростта.Такъв знак е поставен на същия път на км.49+800 изчерпващ своето действие на км.49+960 ,тоест преди участъка ,в който е установено нарушението .

2

За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата и каква е зоната му на действие.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1.за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства е отбелязано, че пътен знак В 26 на процесния пътен участник е наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.

Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:

- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване на нарушението в ЕФ.

- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на 3 действителното. Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма, настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.

Правният извод,който се налага е,че електронния фиш следва да бъде отменен.

По разноските:

Характерно за процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, доколкото жалбоподателят е близък на адвоката.

В чл. 38, ал.2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

В този случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е самия адвокат.

Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази по-конкретно:

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е висока и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;

- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 400 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;

- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно процесуално представителство в открито заседание; следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие.

4

В конкретния случая този размер,съобразно нормативната уредба следва да е 400 лева ,като съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което и претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ХVІІ н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №4391477 от 17.01.2021г. издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Г. Й. Д. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2 т.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. С., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата за представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5