Решение № 4125 от 17.10.2018, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№4125/17.10.2018г.

Гр.Варна, 17.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети октомври, през две хиляди осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3988 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с регистрационен вх.№19 151/20.03.2018 год., депозирана от ищцата Ц.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, * - чрез адвокат В. Д.от АК Варна.С исковата молба ищцата Цв.А.

*** в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове против ответното дружество „Т.С.Г.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т. Н. Т.. Отправените до съда искания ( заявени със сезиращата съда молба ) са следните: Да бъде постановено Решение по силата на което ответното дружество „Т.с.г." ООД, да бъде осъдено да заплати на ищцата, както следва:

1). На основание по чл. 128, т. 2 от КТ и чл.

86 от ЗЗД сума от 420,17 лева представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за м.08.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 20,47 лева, начислена за периода от 26.09.2017г. до 19.03.2018г.; сумата от

273,98 лева, представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за м. 09.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 11,06 лева, начислена за периода от 26.10.2017 г. до 19.03.2018г.; сумата от

114,16 лева, представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за м. 10.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 3,62 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.;

2). На основание по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 230,00 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 7,30 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.;

3). На основание по чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 137,46 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 4,36 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.;

Обективирано е и искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото съдебно - деловодни разноски и адвокатски хонорар.На основание чл.127, ал.4 от ГПК ищцата още с исковата си молба е посочила начин на плащане: плащане по банкова сметка, ***окат В. Д., на основание чл.39 от Закон за адвокатурата:*BIC *** „*".

Така предявената искова молба е изменена в проведеното първо и единствено открито съдебно заседание, чрез намаляване размерите на осъдителните претенции с правно осн.чл.221;чл. 224 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД , като за разликите от първоначално предявените размери до изменените е извършено частично оттегляне. Предвид изложеното по-горе ( видно и от протокола от проведеното открито съдебно заседание ) е допуснато изменение съгласно чл.214, ал.1 ГПК на предявените от Ц.И.А., ЕГН ********** против ответника - „Т.С.Г.” ООД, ЕИК * искове с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 230,00 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 7,30 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.; и чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 137,46 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 4,36 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г., като същите се считат за предявени от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.03.2018 г., както следва: на основание чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 179,39 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 5,69 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г.; на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 100,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 3,19 лева, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 19.03.2018г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е частично прекратено досежно исковете с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата от 230,00 лева до 179,39 лв., и за разликата от 7,30 лева до 5,69 лв., както и досежно исковете с правно основание чл. 224, ал.

1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за разликата от 137,46 лева до 100,00 лв. и за разликата от 4,36 лева до 3,19 лева, поради оттегляне и на основание чл. 232 от ГПК.

Ищцата основава исковата си молба на следните фактически твърдения:

Сочи, че на дата 19.06.2017г. сключила трудов договор № 179/19.06.2017 г., с ответника „Т.с.г." ООД, ЕИК *, за изпълнение на длъжността „Оператор, охрана", при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 230,00 лева, при непълно работно време с 4 часа работен ден, с място на работа Офис - *. Съгласно сключения трудов договор било уговорено трудовото възнаграждение на ищцата да се изплащало ежемесечно до 25-то число на месеца, следващ този, за който било възникнало задължението на работодателя за плащане на трудово възнаграждение.На следващо място ищцата твърди, че със Заповед от 20.10.2017 г., работодателят й – ответното дружество „Т.с.г." ООД прекратило трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ /прекратяване без предизвестие при забавяне на изплащането на трудовите възнаграждения/, считано от 20.10.2017г.

Заповедта била издадена въз основа на депозирана от ищцата молба вх. № 014/20.10.2017г. до работодателя й да бъде прекратен трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.По същество е посочено още, че на дата 27.10.2017г. ищцата и нейни колеги подали сигнал в Дирекция „Инспекция по труда" Варна за нарушения на трудовото законодателството с искане за съдействие да им се изплатят дължимите трудови възнаграждения и обезщетения. С писмо от Дирекция „ИТ" Варна,ищцата и колегите й били уведомени, че работодателят не бил представил доказателства за изплащане на дължимите трудови възнаграждения а за установените нарушения били дадени предписания потърсена административно - наказателна отговорност на ответника – работодател. По този повод и въпреки дадените предписания, ищцата твърди,че не била получила дължимите й се възнаграждения и обезщетения. Сочи се още, че с искане вх. № 002/10.01.2018г. поискала от работодателя, на основание чл. 5, ал. 7, т. 2 от КСО и чл. 128а, ал. 1 и ал. 2 от КТ да й бъдат издадени документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото й правоотношение с „Т.с.г." ООД, в т.ч. извлечение от ведомостите за заплати за начислените, изплатените и неизплатените на ищцата трудови възнаграждения и обезщетения за всяка месечна ведомост за заплата за периода от 01.01.2017г. до

31.12.2017г. вкл.От издадените извлечения от платежни ведомости се установявало /според ищцата/, че нетният размер на трудовото й възнаграждение за м. 08.2017 г.бил в размер на 420.17 лв.; за м.

09.2017 г. в размер на 273,98 лв. и за м. 10.2017г. в размер на 114,16 лв. В платежна ведомост за м. 10.2017г. в графа „Други" била начислена сума в размер на 367,46 лева, която била сбор от обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 230,00 лева и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 137,46 лева. Срещу нито една от сумите в платежните ведомости- категорично заявява ищцата не бил положен нейн подпис.Ищцата се позовава на нормата на чл. 128 КТ, за да изведе извод, че като насрещна престация за предоставената и ползвана от него работна сила работодателят дължи на работника заплащане на уговореното трудово възнаграждение. До момента на предявяване на исковата молба, обобщава ищцата ответникът – работодател не й бил изплатил дължимите трудови възнаграждения за м. 08.2017 г. в размер на 420,17 лв., за м.

09.2017 г. в размер на 273,98 лв. и м.

10.2017г. в размер на 114,16 лв.; обезщетение на осн. чл.221, ал.1 от КТ в размер на 230,00 лв. и обезщетение на осн.

224, ал.1 от КТ в размер на 137,46 лв. / Съгласно уговореното с работодателя трудовото възнаграждение на ищцата се изплащало в брой срещу подпис в платежна ведомост./Отделно от горното ищцата конкретизира, че след като работодателят й не й е платил сумите, представляващи дължимо трудово възнаграждение от м.08.2017г. до м.10.2017г. и обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ, предвид забавата в заплащането им, дължал и лихва за просрочието (арг. чл. 245, ал. 2 от КТ), която течала от датата, на която е било изискуемо /всяко главно задължение/ до датата, предхождаща предявяване на иска. Доколкото трудовото възнаграждение се дължало до 25-то число на месеца, следващ отработения месец, обезщетение за забава ,твърди ищцата било в размер на 20,47 лева върху неплатеното нетно трудово възнаграждение за м.08.2017г., начислено за периода от 26.09.2017г. до 19.03.2018г., сумата от 11,06 лева - дължимо обезщетение за забава върху сумата на дължимото нетно трудово възнаграждение за м.09.2017г., начислено за периода от 26.10.2017г. до 19.03.2018г., както и сумата от 3,62 лева - дължимо обезщетение за забава върху сумата на дължимото нетно трудово възнаграждение за м.10.2017г.С оглед изложеното ищцата желае вземането да бъде присъдено ведно и със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.03.2018 г. до окончателното й изплащане.При тези ясни фактически твърдения ищцата е обосновала правният си интерес от водената искова защитна, отправяйки и съответните искания до съда по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК и направила и доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е изразил становище по иска,като отговорът е подаден от управителят на дружеството работодател, но изрично е посочен съдебен адрес за връчване на книжа /страница 1-ва от отговора/. С отговора на искова молба ответникът не оспорва твърденията на ищцата за възникнало ТПО по силата на цитирания трудов договор и заеманата от ищцата длъжност при работодателя. Твърди се обаче, че на дата 20.10.2017 г. на ищцата било връчено предизвестие с изходящ номер 049/20.10.2017 г. на осн. чл. 326 КТ във връзка с чл.

328 ал.1 т.2 КТ, което обаче ищцата отказала да получи. Отказът, сочи ответната страна, бил удостоверен с подпис на 2-ма свидетели, положили подписите си.На същата дата, заявява ответникът ищцата била входирала в деловодството на ответното дружество Молба за прекратяване на ТПО на основание чл. 327, ал.1 т.2 КТ а със Заповед № 055/20.10.2017 г. трудовият договор с Ц.А. бил прекратен. Същата според ответника не отишла в деловодството на ответника за връчване на Заповедта,поради което й била изплатена покана за явяване в офиса на „Т. С. Г.“ ООД за оформяне на документацията по прекратяване на договора.Относно исковете, с които ищцата претендирала неизплатена заплата за м.август 2017, за месец септември 2017 г. и за месец октомври 2017 г., обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ – ответникът счита исковете за допустими и основателни, но ги оспорва по размер. Аргументите, които ответната страна навежда са следните: Ответникът се спира на отразяванията по платежни ведомости съотнесено към платежните документи удостоверяващи според същата страна плащания и заявява, че признава претенциите на ищцата до размери както следва:За неизплатено трудово възнаграждение за процесния период за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, за обезщетение за неползван платен годишен отпуск: 1 108,31 лв. – 750 лв. = 358,31 лв. неизплатено възнаграждение.

Разпечатката съдържа 30 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bdd6abb-012e-4bc6-a222-51f0131f5490