Решение № 385 от 30.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001000574 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на “Медлинк БГ” ЕООД срещу решение № 260392/08.03.2021г. по т.д. 147/2021г., по описа на СГС, ТО, VI – 9 с-в, с което е оставена без уважение жалбата на “Медлинк БГ” ЕООД срещу постановен отказ № 20210111103349/12.01.2021г. по описа на Търговския регистър към Агенция по вписванията. Жалбоподателят поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт предвид постановяването му в нарушение на закона. Излага действието на наложения запор върху дела на едноличния собственик на капитала да има само очертаните в закона – чл. 517 ГПК, чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 73в ТЗ последици и недопустимо с обжалвания съдебен акт да е прието, че запорът може да ограничи правата на ОС на дружеството да вземе решение за увеличение на капитала на дружеството и приемането на нов съдружник. Поддържа и извън дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка да стоят изложените с отказа и приети от съда с обжалвания акт съображения за евентуално накърнен интерес на кредитора на едноличния собственик на капитала. Сочи и второто изложено от длъжностното лице по регистрация основание за постановяване 1 на обжалвания отказ – непредставянето на документ за внесена държавна такса и доказателства за внесен капитал, също да са противни на закона, доколкото длъжностното лице по регистрация не е изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ да укаже и предостави възможност на заявителя да представи изискуемите документи и едва след това при неизпълнение на указанията му да постанови отказ за вписване. По изложените доводи моли обжалвания отказ да бъде отменен. Прави искане за присъждане на разноски по делото като поддържа предвид измененията в процесуалните норми на закона такива да се дължат на страните в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

Депозиран е в срок писмен отговор от Агенция по вписванията, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа обжалваното решение и потвърдения със същото отказ да са постановени при точно приложение на закона и при съобразяване на законовата разпоредба на чл. 451, ал. 1 ГПК, съобразно която съдружникът се лишава от правото да се разпорежда със запорирания дял и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта, а по аргумент на чл. 452, ал. 1 и ал. 2 ГПК всички действия на разпореждане извършени след вписването на запора в ТРРЮЛНЦ се считат за недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Излага с увеличението на капитала и приемането на нов съдружник реално да се постига последната забранена от закона цел, доколкото вместо да има право да се удовлетвори от 100 % от имуществото на дружеството кредиторът, в чиято полза е наложен запорът, ще може да се удовлетвори само от ликвидационен дял в размер на 10 % от имуществото.

По изложените доводи моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на разноски и възразява срещу присъждането на такива на жалбоподателя.

Съдът при извършена служебна проверка за допустимостта на сезиралата го жалба намира същата за подадена от легитимирана срана и при спазване на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което и като допустима ще бъде разгледана по същество.

По същество жалбата е основателна по следните мотиви:

2

Жалбоподателят “Медлинк БГ” ЕООД е подал заявление по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ с искане за вписване на подлежащите на вписване обстоятелства: съдружници М. С. Ф., с 90 дяла в капитала на стойност 180 лв., и С. М. Ф. с участие от 10 дяла на стойност 20 лв., както и за внесен капитал 200 лв. – увеличение от 20 лв.

С обжалвания отказ № 20210111103349/12.01.2021г. длъжностното лице по регистрация е постановил отказ да бъдат вписани по партидата на „Медлинк БГ” ЕООД обстоятелствата по сезиралото го заявление с мотиви увеличението на капитала и приемането на нов съдружник да са противни на нормата на чл. 451, ал. 1 ГПК предвид вписания запор върху дяловете на едноличния собственик на капитала, както и да не са представени изискуемите за вписването документи, установяващи внасяне по сметка на дружеството на капитала в увеличения му размер, както и доказателства за платена държавна такса.

Отказът е потвърден с обжалваното решение на СГС с изложени мотиви за правилност на извода на длъжностното лице по регистрация, че не са налице предпоставките за извършване на вписване на исканите обстоятелства, доколкото последните противоречат на нормата на чл. 451, ал. 1 ГПК.

Решението е неправилно.

С оглед на дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ при разглеждане на сезиралото го заявление същото преди да разпореди вписване на обстоятелствата следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като за последното изхожда от представените към заявлението документи.

Предвид нормата на чл. 122 ТЗ приемането на нов съдружник се извършва с решение на ОС/едноличния собственик на капитала по негова писмена молба, в която съдружникът заявява, че приема условията на дружествения договор. С нормата на чл. 148 ТЗ се урежда правната възможност увеличението на капитала да се извършва чрез приемане на нови съдружници и вписване на нови дялове.

3

В този смисъл и заявените за вписване обстоятелства – приемане на нов съдружник и увеличение на капитала чрез приемането му и записване на нови дялове, собственост на новоприетия съдружник, са позволени от закона.

Никоя от последните относими законови разпоредби не въвежда като предпоставка за законосъобразност на тези действия липсата на вписан запор върху дяловете на другите съдружници в дружеството, което чрез ОС взема решение за приемане на нов съдружник и за увеличение на капитала чрез приемането му.

Такава забрана не може да бъде изведена и от нормата на чл. 451, ал. 1 ГПК. Съобразно последната законова разпоредба от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.

Налице е противоречива практика на съдилищата по въпроса допустимо ли е вписване в ТРРЮЛНЦ на разпоредителна сделка с дружествени дялове по реда на чл. 129 ТЗ при наличието на вписан запор и по същия е образувано т.д. 1/2020г. на ОСТК на ВКС

Настоящият състав на съда споделя съдебната практика, съобразно която наличието на вписан запор върху дружествените дялове не е пречка за смяна на собствеността върху същите, включително чрез изключване на съдружник, както и не е основание да се откаже вписване на настъпилата промяна в подлежащите на вписване обстоятелства относно собствеността върху дружествените дялове, доколкото единствената законова последица при сключването на договор за прехвърляне на дялове след вписан запор върху същите е непротивопоставимост на действието по отношение на вписалият запора кредитор – чл. 452, ал. 1 ГПК.

На по - силно основание не е налице основание да бъде отказано вписване на подлежащите на вписване обстоятелства по приемане на нов съдружник и увеличение на капитала по причина на вписан запор върху дяловете на друг съдружник. Както е разяснено и с приложеното към отговора на жалбата на Агенция по вписванията решение № 835/28.12.2006г. по описа на ВКС, I ТО, наложеният запор върху дружествен дял не може да бъде тълкуван като запор върху вземането на съдружника за ликвидационен 4 дял. Последното вземане не съществува към датата на налагане на запора, а същото би могло да възникне само при проведен успешно иск по чл. 517 ГПК, за какъвто по делото липсват данни, и настъпил преобразователен ефект на влязло в сила конститутивно съдебно решение по последния иск, с което търговското дружество е прекратено, като на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици от прекратеното членство ще се уредят по баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Със същото решение е възприета и ясно изводимата от закона теза, че забраната за разпореждане с дружествен дял не може да бъде приравнявана на забраната за разпореждане с имуществото на търговското дружество.

Имуществото на търговско дружество е динамична величина и с оглед горните изводи на съда, че имуществените отношения на съдружника, върху чиито дружествени дялове е наложен запор, с прекратеното търговско дружество ще бъдат уредени в несигурен бъдещ момент – чл. 125, ал. 3 ТЗ, е правно необоснован изводът, че запорът следва да брани и размера на ликвидационният дял на съдружника, разбиран като припадаща му се част от имуществото – активи и пасиви на дружеството. Последното тълкуване би означавало на дружеството да бъде забранена каквато и да е дейност след наложен запор върху дяловете на съдружник в същото дружество, за да не се достигне до евентуално намаляване на имуществото, което съобразно предложеното от длъжностното лице по регистрация тълкуване на чл. 451, ал 1 ГПК следва да се приравни на изменение или повреждане на запорирания актив – дружествен дял.

Не е правно обоснована последица, приетата с обжалвания отказ такава, за увреждане правата на кредитора на едноличния собственик на капитала по причина на приемането на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството. Макар процентно участието в капитала на дружеството на длъжника да намалява, привличането на нов капитал и нов съдружник, има за призната от закона цел обединяване на усилията и средствата на тези лица за извършване на търговски сделки – чл. 63, ал. 1 ТЗ, респективно очаквано увеличение на имуществото на дружеството и на бъдещия ликвидационен дял на съдружника, а не намаляването на последния и по този начин увреждане интереса на кредитора.

По горните мотиви на съда и заявените за вписване обстоятелства 5 според настоящия състав на съда не са противни на законовата разпоредба на чл. 451, ал. 1 ГПК, като с последната, както и с нормата на чл. 452, ал. 1 ГПК, са очертани единствените законови последици от нарушението им – относителна недействителност на разпорежданията, евентуална наказателна отговорност за длъжника, никоя от които няма отношение към дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ.

В този смисъл и при дължимата по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ проверка длъжностното лице по регистрация, при представени документи, съобразно останалите изисквания на закона, следва да достигне до единствения релевантен правен извод за съществуването на подлежащото за вписване обстоятелство, като вписването на последното не е противно на закона, доколкото не нарушава законова разпоредба.

На самостоятелно основание не се установява и злоупотреба с право, доколкото последната предполага упражняването на права с единствената цел да се постигне забранен от закона правен резултат, в каквато насока не са събрани никакви данни в едностранното регистърно производство, предвид на което и настоящият състав на съда не може да формира извод, че процесните решения за приемане на нов съдружник и увеличение на капитала са извършени единствено с цел заобикаляне на законово правило да не се вреди другимо и да не се уврежда запорирано имущество. По вече изложените доводи на съда липсват данни за противни на закона цели при вземане на решенията за приемане на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството, освен признатата от закона цел на сдружаването – чл. 63 ТЗ, която е позволена от закона, както и липсва правна сигурност, че с последните действия ще бъде намалено в абсолютна стойност имущественото право на ликвидационен дял към бъдещия момент на прекратяване на търговското дружество с решение по евентуален иск по чл. 517 ГПК.

Към процесното заявление, обаче, не са представени всички изискуеми документи, както е констатирало и длъжностното лице по регистрация с постановения отказ.