Решение № 263611 от 02.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Юлия Асенова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1489 по описа на състава за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени главен иск с правно основание чл. 4, пар.3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ и вр. чл. 2в от ЗОДОВ, със съединени с него при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, както и с иск с правно основание чл. 86 вр. с чл. 84 от ЗЗД.

Ищецът – дружеството „У.Б.1.“ ЕООД с ЕИК ******твърди, че е собственик на съоръжения за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници /вятър/ и оперира с общо 14 ВяЕЦ, които имат обща инсталирана мощност от 42 мегавата. Ищецът сключил с третото неучастващо лице „Енерго- про продажби“ АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 137/20.04.2010г., в чието съдържание било обективирано съгласието на страните, да бъде изкупувана произведената електрическа енергия на определена в договора цена. С влизане в сила на §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г., чл.

35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1- 4 от ЗЕВИ била въведена такса в размер на 20%, начисляема върху приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи. С Решение №13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд, постановено по к.д. №1 от 2014г. - посочените законови разпоредби били обявени за противоконституционни, а самото решение било обнародвано в Държавен вестник, бр.65 от 06.08.2014г. и влязло в сила на 10.08.2014г. През периода на действие на обявените за противоконституционни законови разпоредби тоест, считано от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. получените от ищеца плащания за цена на произведената от него електроенергия, били редуцирани с размера на въведената чрез противоконституционните разпоредби на ЗЕВИ такса, която съгласно чл.35б от ЗЕВИ била изчислена в размер на 20%. Удържаната сума била внасяна от крайният снабдител - в държавния бюджет, а общият размер на удържаните суми в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. под формата на такси по чл. 35б от ЗЕВИ възлизал на 107 335, 85 лева В изпълнение на законоустановените задължения в чл.35б от ЗЕВИ крайният снабдител превел по сметката на КЕВР дължимите такси, които впоследствие постъпили в държавния бюджет. Осъщественото от страна на Народно събрание на РБ, бездействие, след обнародване на споменатото вече решение на Конституционния съд, било неправомерно и незаконосъобразно, понеже в качеството си на законодателен орган – то не уредило възникналите при действието на прогласените за противоконституционни разпоредби правоотношения в предвидения двумесечен срок - съгласно чл.22, ал.4 от ЗКС и Правилника за организацията и дейността на 42-то Народно събрание. Неупражняването на правомощията от страна на законодателния орган довело до възникването на вредоносни последици за ищеца, изразяващи се в нереализирана печалба от продажбата на произведената пред процесния период електрическа енергия в пълен размер. Доколкото отговорността на Народното събрание на РБ за осъществени незаконосъобразни действия/бездействия не можело да бъде ангажирана по реда на ЗОДОВ, ищецът обосновава теза за наличие на материална легитимация у Държавата, представлявана Министъра на финансите на РБ, и за приложимост на отговорността за чужди действия/бездействия по общия ред. При условията на евентуалност, ищецът твърди, че е легитимиран да поиска присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване на Държавата със заплатените след влизане в сила на Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г., удържани такси, върху цената на изкупената електроенергия. С преустановяването на правното действие на противоконституционните разпоредби предвидените в тях задължения загубвали характера си на публични държавни вземания, съответно претенциите за възстановяване на сумите с които държавата се е обогатила подлежали на разглеждане по реда на гражданското съдопроизводство. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да заплати обезщетение в общ размер на сумата от 107 335, 85 лева, представляващо стойността на претърпените имуществени вреди, които се изразяват в неполучената цена за произведена електроенергия, през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., вследствие на начисляването на 20-процентна държавна такса на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.3 5б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, обявени за противоконституционни съгласно Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г.

В случай на отхвърляне на главния иск, като неоснователен, ищецът претендира, при условията на евентуалност, ищецът претендира за осъждане на Държавата, да му заплати на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД - споменатата сума от 107 335, 85 лева, като получена на отпаднало правно основание. В случай на отхвърляне на главния иск, като неоснователен, ищецът претендира, при условията на евентуалност, ищецът претендира за осъждане на Държавата, да му заплати на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - споменатата сума от 107 335, 85 лева, като обезщетение за неоснователно обогатяване, дължимо поради необосновано имуществено разместване между патримониума на ищеца и на ответника. В случай, че някой от споменатите по- горе искове бъде уважен - ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати също и сумата от 32 712, 18 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница, изчислена за периода от 31.01.2016г. до предявяването на иска на 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху посочените суми на главницата, изчислена за периода от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Предявените по исков ред съдебни претенции на ищеца, са оспорени от ответника - Държавата, която в настоящия процес е представлявана от Министъра на финансите, на основание чл.31, ал.2 от ГПК.

Ответникът оспорва преди всичко допустимостта на предявените главни искове, като излага доводи за неподведомственост на спора на гражданския съд и неприложимост на гражданското съдопроизводство, при разглеждане и разрешаване на спорове възникнали във връзка с дейността на законодателния орган. В своето становище, представителят на Държавата защитава становище за липса на пасивна материална и процесуална легитимация на Държавата, предвид самостоятелната правосубектност на Народното събрание, доводи относими към тезата за неприложимост на чл.7 от КРБ към законодателните актове и отсъствие на възлагане от Държавата- към законодателния орган, за приема противоконституционни разпоредби в законите.

Оспорва като неоснователни твърденията за осъществено противоправно бездействие от страна на държавния законодателен орган, поддържайки тезата, че решението на Конституционния съд, с което е била обявена противоконституционността на посочените законови разпоредби има действие за напред, следователно, до постановяване на решението, тези разпоредби са били задължителни и са обвързвани правните субекти да ги прилагат. Поддържа становище, че правоотношенията, които възникнали вследствие на приложението на посочените разпоредби от ЗЕВИ, се били развили законосъобразно и в съответствие с Конституцията и законите, осигурявайки на правна сигурност и стабилност.

Ответникът оспорва твърденията да осъществено нарушение на нормите и принципите на общностното право. Вследствие на прогласената противоконституционност, не били възникнали имуществени правни последици, които да налагат преуреждането на висящите правоотношения с изричен акт на Народното събрание по смисъла на чл. 22, ал.4 от ЗКС. Законодателният орган разполагал с дискреционна власт да прецени дали възникналите правоотношение при приложението на обявените за противоконституционни разпоредби налагат предприемане на действия за уреждането им. На следващо място се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаното от ищеца противоправно поведение на законодателния орган и настъпилите имуществени вреди, представляващи нереализирани печалби. По отношение на предявените евентуални искове – ответникът излага съображения за тяхната неоснователност поради необоснованост и недоказаност на юридическите факти, включени в състава на неоснователното обогатяване. Действието на решението с което се прогласява противоконституционност на закон не обосновавало извод за липса на основание при възникването на правоотношението във връзка със заплащането на процесните такси по ЗЕВИ. Внесените такси след 10.08.2014г. също били дължимо удържани от ищеца, предвид факта на възникване на задължението за заплащане преди влизане в сила на решението за прогласяване на противоконституционност на относимите разпоредби. Независимо от изложените по-горе доводи, ответникът оспорва предявените искове и като недоказани по размер, поддържайки тезата, че ищецът не е доказал твърденията си за осъществяване на факта на удържане и постъпване на процесните суми в държавния бюджет, конкретните размери на сумите на месечна база и за целия исков период и обстоятелството, че дружеството не е получило вземанията си по представените фактури в пълен размер. Ответникът оспорва иска за присъждане на законна лихва като неоснователен. При условията на евентуаълност, ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на претендираните вземания. При благоприятен изход на процеса, ответникът претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят помежду си, че ищецът - „У.Б.1.“ ЕООД с ЕИК ******е собственик на съоръжения за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници /вятър/ и оперира с общо 14 ВяЕЦ, които имат обща инсталирана мощност от 42 мегавата.

Страните не спорят помежду си, че ищеца е сключил с

„Енерго- про продажби“ АД посочения в исковата молба и приет като доказателство в настоящия процес Договор за изкупуване на електрическа енергия № 137/20.04.2010г. , който договор обективира постигнатото съгласие да се изкупува произведеното количество електрическа определена в договора цена.

Приетите като доказателство по делото фактури /стр.48-67/ от делото сочат произведеното от ищеца количество електроенергия, която е била измерена и отчетена, както и нейната единична и обща стойност.

Същите документи установяват твърденията на ищеца, че в процесния период - издателят им: дружеството „Енерго- про продажби“ АД е удържало от платимата на ищеца цена за произведена и изкупена електроенергия таксата, която е нормативно определена в размер по чл.35а от ЗЕВИ върху изкупената електроенергия.

Приетата като доказателство счетоводна справка, издадена от КЕВР /стр. 137 от делото/ мотивира извода, че общия размер на таксата, която е начислена върху стойността на изкупената от „У.Б.1.“ ЕООД електроенергия за периода: 01.01.2014г. до 09.08.2014г. възлиза на 107 335, 85лева.

Заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза, която е изготвена от вещо лице И., мотивира следните изводи по отношение на правнозначимите юридически факти:

·

Според становището на вещото лице, удържането на таксата е осъществено поетапно – след издаването на всяка от осемте броя фактури за стойността на произведената и изкупена електроенергия, съответно: на 24.02.2014г., на 25.03.2014г., на 23.04.2014г., на 28.05.2014г., на 24.06.2014г., на 23.07.2014г., на 25.08.2014г. и на 23.09.2014г.

– посочената във фактурата сума е редуцирана с 20% съответно на приложимата ( обявена за противоконституционна) разпоредба на ЗЕВИ.