Решение № 4464 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4464 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20221100105521 по описа за 2022 година

Предявен е от М. Г. С. против С. П. С. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че с ответника С. С. от 2005 година живеели съвместно, без да са сключили граждански брак, и от това съжителство на 15.01.2015 година им се родило дете. Твърди, че на 18.11.2016 г. с нотариален акт № 50,том II -1, регистър № 4022, нот.дело № 164/2016 г. заедно с ответника закупили при равни квоти недвижим имот в град София, находящ се на улица ********, представляващ ателие № 1 на шестия етаж, с площ от 96.80 кв.метра, заедно с мазе № 4 с площ от 3.70 кв. метра. Закупеният имот се нуждаел от ремонт и от обзавеждане. С ответника се договорили ищцата да финансира ремонта, а той да поеме цялата организация и надзор по неговото извършване. За тази цел със седем последователни превода ищцата превела от личната си сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД по личната сметка на ответника общо 108 000 лева, както следва: на 19.03.2017 година сумата 67 000 лева; на 03.04.2017 година сумата 10 000 лева; на 03.06.2017 година сумата 15 000 лева; на 04.09.2017 година сумата 10 000 лева; на 22.10.2017 година сумата 3 000 лева; на 13.11.2017 година сумата 2 000 лева; на 25.11.2017 година сумата от 1 000 лева. Ремонтът приключил през месец декември 2017 година и страните се нанесли в жилището. Още тогава ответникът отказал да даде отчет за изразходваните средства за ремонта, макар ищцата да поискала да й бъде предоставен такъв отчет. В средата на месец юли 2018 година ответникът С. С. едностранно и без никакви обяснения прекратил десетгодишното съжителство с ищцата и напуснал общото им жилище на улица ”********. Ищцата продължила да настоява устно и писмено/по вайбър/ да получи някаква яснота и документи за изразходваните средства за ремонта на жилището, но не получила никакъв отговор. Това 1 наложило да установи контакт с лицето, което извършило ремонта - А.М.. Той й предоставил общо осем оригинални разписки за получени от ответника суми в общ размер от 16 030 лева.

Тази сума била заплатена от първите два парични превода от 19.03.2017 г. и от 03.04.2017 г.

Други документи за изплатени суми по извършването на ремонта не били предоставени на ищцата нито от изпълнителя, нито от ответника. С. твърди, че ответникът се обогатил неоснователно със сумата 31 000 лв., представляваща сбора от извършените от нея преводи през периода 03.06.2017г. – 25.11.2017 г. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 31 000 лв., представляваща сбора от сумите по пет банкови превода, извършени на 03.06.2017г . за 15 000 лева, на 04.09.2017 г. за 10 000 лв., на 22.10.2017 г. за 3 000 лв., на 13.11.2017г. за 2000 лв. и на 25.11.2017 г. за 1000 лв., които суми превела от своята банкова сметка по сметка на ответника за ремонт на общото жилище на ул.“********, но разходите по ремонта не били отчетени от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска като недопустим, без да излага конкретни доводи.

Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с ищцата закупили процесното жилище с общи средства, а ремонта и обзавеждането на жилището извършили със средства от договор за ипотечен кредит, който двамата сключили с „Първа инвестиционна банка“ АД като съдлъжници за сумата от 150 000 лева. Твърди, че падежът на дължимите по договора за кредит суми ще настъпи на 15.03.2037 год., като общата дължима сума по кредита възлизала на 207 341,21 лева /чл.11 от договора/. С част от кредита ответникът върнал заем на „Завър“ ООД от 60 000 лв., който заем бил използван за заплащане на част от продажната цена на жилището. Ответникът твърди, че след закупуване на апартамента с ищцата се споразумели той да организира ремонта на жилището. В периода 2017 г. – 2018 г. били извършени подобрения, закупени били мебели и кухненско обзавеждане. Ищцата владеела и ползвала апартамента и при нея се намирали всички фактури и гаранционни книжа за закупените вещи. Част от сумите, които ищцата превела по сметка на ответника, на стойност повече от 40 000 лева, й били върнати по нейна сметка. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че между страните е имало множество дела: 1/ гр. дело № 81420/2018 г. на СРС, 127 състав, за сумата от 2 250 лева за вноските по кредита за август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г. Делото било решено и той дължал посочената сума; 2/гр.д. № 70544/2019 год. по описа на СРС,118 състав, за сумата от 2 574,54 лв. за вноските по кредита за юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2019 год. Делото било решено и ответникът дължал сумата; 3/гр. дело 20211110129728 по описа на СРС, 169 състав, за сумата от 7862,90 лева за вноските по кредита за декември 2019 год, за цялата 2020 год и за януари до май включително за 2021 год. Делото било висящо пред СГС; 4/ гр. дело 32141/2019 год. на СРС, 44 състав за сумата от 2383 лева за вноски по ипотечния кредит за периода от януари, февруари, март, април и май 2019 год. Делото било обявено за решаване пред СРС. При така изложените твърдения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД.

Съгласно чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне. В конкретния случай, за да се уважи предявеният иск трябва да са ангажирани доказателства за следните юридически факти:

1/между страните да е сключен договор през 2017 г., с който ищцата да е възложила на ответника организацията и надзор на ремонт, както и закупуване на мебели и оборудване, за жилище в гр.София, ул.“******** с осигурени от нея средства; 2/за съдържанието на договора; 2/ за обстоятелството, че през периода 03.06.2017г. – 25.11.2017 г. ищцата е превела на ответника за извършването на ремонта сумата от 31 000 лева.

В тежест на ответника е да ангажира доказателства, че е заплатил получената от ищцата сума от 31 000 лева за ремонтни дейности, за закупени мебели и оборудване за процесното жилище, т.е, че се е осъществило основанието, на което е получил сумата.

Страните не спорят, че са живели на съпружески начала през периода 2005 г. до м.юли 2018 г., през който им се е родило дете.

Не се спори, че по време на фактическото им съжителство на 18.11.2016 г. заедно са закупили жилище - ателие №1 в гр.София, ул.“********, като всеки от тях притежава по 1/2 ид.част от правото на собственост върху имота./нотариален акт № 50/18.11.2016г., том II -1, рег. № 4022, нот.дело № 164/2016 г. на нотариус Б., с район на действие – районът на СРС/.

Страните не спорят, че са се споразумели през 2017 г. ответникът да поеме цялата организация и надзор по ремонта на закупеното жилище.

На 01.03.2017 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД от една страна в качеството на кредитор и ищцата и ответника от друга страна в качеството на кредитополучатели е сключен договор №000LD-R-032386 от 01.03.2017г. за банков кредит „Ипотечен кредит право на избор“. Съгласно договора банката е поела задължение да предостави на ищцата и ответника в качеството на кредитополучатели сумата от 150 000 лева за извършване на ремонт, която сума се усвоява еднократно в срок до 13.04.2017г. по разплащателна сметка с титуляр ищцата, срещу поето задължение от кредитополучателите да погасят кредита при условията на договора. Кредитополучателите са солидарно задължени спрямо банката за заплащане на целия размер на кредита. Този факт се потвържда както от съдържанието на самия договор за кредит, така и от представените съдебни решение, от които е видно, че ответникът е осъден да заплати на ищцата надплатени от нея вноски по договора за кредит./решение ог 14.08.2023 г. по гр.д- № 32141/2019г. на СРС и решение № 5991/22.11.2023 г. по вгр.д. № 10391/2022 г. на СГС/.

Страните не спорят, че са изтеглили кредита за извършване на ремонт на общото им жилище.(молба на ищцата от 01.08.2024 г. – л.135, становище от ответника от 05.09.2024 г. – л. 139). В съдебно заседание от 30.10.2024 г. процесуалният представител на 3 ищцата – адв.В. – също заявява, че страните са се споразумели ремонтът и обзавеждането на жилището да се финансират със средства от кредита, а не с лични средства на ищцата. Така ищцата сама признава неизгодния за нея факт, че парите, които е предоставила на ответника за ремонт и обзавеждане на жилището, са средства от получения банков кредит, по който двамата са солидарни длъжници.

Видно от представени по делото извлечения от банковата сметка на ищцата същата е превела по сметка на ответника през периода 19.03.2017 г. – 25.11.2017 г. общо 108 000 лева, както следва: на 19.03.2017 година сумата 67 000 лева; на 03.04.2017 година сумата 10 000 лева; на 03.06.2017 година сумата 15 000 лева; на 04.09.2017 година сумата 10 000 лева; на 22.10.2017 година сумата 3 000 лева; на 13.11.2017 година сумата 2 000 лева; на 25.11.2017 година сумата от 1 000 лева. / л. 8-14/.

Представени са разписки, издадени от А.М.М., за получени суми от ответника С. П. С. за ремонт на ателие № 1, находящо се в гр.София, ул.“********, на обща стойност от 16 030 лева/л.16-23/.

Страните не спорят, че А.М.М. е извършил ремонт на процесното жилище, както и че сумата от 16 030 лева е била използвана за ремонта.

Основният спорен въпрос по делото е дали сумата от 31 000 лева по преводни нареждания за периода 03.06.2017 г. - 25.11.2017 г. е била похарчена от ответника за ремонта на общото жилище.

По делото не са представени писмени доказателства за стойността на извършения ремонт. Ответникът твърди, че след като е напуснал общото жилище всички документи са останали в апартамента, в който живее ищцата. Процесуалният представител на ищцата от своя страна оспорва тези документи да се съхраняват от нея.

За установяване на обстоятелството какви ремонтни дейности са извършени на място в процесния апартамент и на каква стойност, както и каква е стойността на обзавеждането на апартамента, по цени през 2017 г., по делото е назначена техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно дадено.

Вещото лице е извършило оглед на място, при който е констатирало какви ремонтни дейности са извършени и е остойностило същите, както и е остойностило обзавеждането на жилището. Видно от заключението стойността на ремонта възлиза на 93 440.16 лева.

При така събраните доказателства предявеният иск се явява неоснователен, поради следните съображения:

Ищцата е превела през периода 19.03.2017 г. - 25.11.2017 г. общо 108 000 лева на ответника за организирането на ремонта на общото им жилище, но тези парични средства не са нейни лични средства, а част от общ кредит, който са получили двамата с ответника от „Първа инвестиционна банка“ АД за извършване на ремонт, т.е всеки е притежавал по ½ от тази сума.

От представените по делото извления от банковата сметка на ищцата се установи, че сумата от 108 000 лева е заплатена чрез следните парични преводи:

4

- на 19.03.2017 година сумата 67 000 лева;

- на 03.04.2017 година сумата 10 000 лева;

- на 03.06.2017 година сумата 15 000 лева;

- на 04.09.2017 година сумата 10 000 лева;

- на 22.10.2017 година сумата 3 000 лева;

- на 13.11.2017 година сумата 2 000 лева;

- на 25.11.2017 година сумата от 1 000 лева.

Ищцата сама твърди, че с част от първите два превода са направени плащания за ремонта на стойност 16 030 лева, за която сума са представени по делото разписки, издадени през периода 26.04.2017г. - 21.07.2017 г./16-23/. По тази причина ищцата не претендира връщане на сумите по първите два превода от 19.03.2017 г. и от 03.04.2017 г., а претендира връщане само на сумите по паричните преводи, направени през периода 03.06.2017 г. до 25.11.2017 г. на обща стойност от 31 000 лева. Първите два парични превода от 19.03.2017 г. и от 03.04.2017 г. обаче са на стойност от 77 000 лева, а разписките, на които се позовава ищцата в исковата молба, са на стойност 16 030 лв. Получава се разлика от 60 970 лева/ 77 000 лева – 16 030 лева/ по първите два превода, която сума ищцата не претендира в настоящото производство по някаква причина, която не е посочила в исковата молба и е извън предмета на доказване по делото. Съгласно чл.6, ал.2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.