Решение № 71 от 08.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пловдив, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20265000500054 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 1286 от 17.11.2025 година, постановено по т. дело № 737/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъден Гаранционен фонд - гр.София, Булстат 121446665, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.4, да заплати на Я. И. Ш., ЕГН **********, с адрес с. *********, обл.********, ул.„******* *******“ № 10, сума в размер на 80 000 лева / по частичен иск за 200 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и страдания от смъртта на сина й Г.А.Ш., настъпила на 10.04.2020г. при ПТП, причинено от неустановено моторно превозно средство на АМ „Тракия“, км.70+400 в посока гр.Пловдив, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.01.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за лихви за забава за периода от 17.04.2020г. до 11.01.2023г.

Осъден е Гаранционен фонд да заплати на Я. И. Ш., ЕГН **********, 1 разноски по делото в размер общо на 1880 лв.

Осъден е Гаранционен фонд да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адв. П. К. от САК, с адрес за призоваване гр.******** ул. „********“ № 6, ет. 4, офис 10, сумата от 10 860 лв. с ДДС за процесуалното представителство пред Окръжен съд - Пловдив на ищцата Я. И. Ш., ЕГН **********.

Осъден е Гаранционен фонд, Булстат 121446665, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив, държавна такса в размер на 3 200 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от адвокат С. М. като процесуален представител на Гаранционен фонд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Твърди се, че съдът е приел за установени факти, за които няма доказателства и не е приел за установени такива, за които има доказателства. Липсвали доказателства за приетия за установен факт за причиняване смъртта на пострадалия Ш. от прегазване от неустановено МПС. Оспорени са констатациите, основани на отразеното в констативния протокол за ПТП относно причините и обстоятелствата за настъпването му, като се поддържа, че не е установено при условията на пълно и главно доказване отразеното в него и че той се полза със задължителната материална доказателствена сила само за непосредствено възприетите от съставителя му факти и обстоятелства. Има доводи за несъобразяване на решението със съдебната практика относно задължението на съда да преценява експертизата по делото наред с всички събрани доказателства и да мотивира преценката си. Липсвали мотиви защо заключението се приема в едната част, а в другата, касаеща пътуването на пострадалия без поставен предпазен колан, довело до изпадането му от кабината на платното за движение - не. Нарушено било задължението за обсъждане на всички доказателства и данни по делото, както и за посочване на кои доказателства съдът основава решението си и кои отхвърля, при наличие на противоречиви такива. Твърди се, че с приетата комплексна експертиза се установяват факти и обстоятелства, противоречащи на констатациите на съда и на правните му изводи. Не били обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени в писмената му защита, което също било процесуално нарушение. Изводите на съда за 2 причинната връзка като елемент от фактическия състав на деликта не били съобразени със задължителната съдебна практика и със събраните доказателствата за тежестта на получените травми при изпадането на пострадалия от микробуса поради липса на поставен предпазен колан, които неминуемо щели да доведат до смъртта му. Поддържа се, че липсват доказателства, че смъртта на пострадалия е настъпила в пряка причинна връзка с прегазването на тялото му от неизвестен автомобил, респ. без прегазването смъртта не би настъпила. Вещите лица, изготвили приетата експертиза, обсъждали различни хипотези, но не давали категоричен отговор на въпроса какво се е осъществило реално. Решението противоречало на съдебната практика относно преценка на заключение, в което се сочела „най-вероятна причина“ за определен факт и на необходимостта то да бъде съпоставено с останалите доказателства по делото, от които се установявала по категоричен начин причинно -следствената връзка между поведението на пострадалия, изразяващо се в непоставен предпазен колан и настъпилата смърт. Твърди се, че първоинстанционното решение се основава на предположения по въпроса за конкретната причина за смъртта на пострадалия, като съдът не обсъдил и не изложил мотиви по отношение на всяка една от възможните причини, посочени от вещите лица.

Във въззивната жалба са изложени и доводи за определяне на размера на обезщетението в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, както и с тази за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Искането е да се отмени решението в осъдителните му части и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли предявеният иск срещу Гаранционния фонд, като му се присъдят разноски.

Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор. В подадената преди насроченото открито съдебно заседание молба от адвокат П. К. процесуален представител на въззиваемата Я. И. Ш., както и в съдебното заседание, е изразено становище за нейната неоснователност, респ. за неоснователност на изложените в нея доводи, свързани с неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Искането е за неговото потвърждаване и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 ,т. 2 от Закона за адвокатурата с 3 включен ДДС на адвокат К..

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки оплакванията във въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителното първоинстанционно решението. При подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Във връзка с правилността на първоинстанционното решение, с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл. 557, ал. 1 т. 1 от КЗ срещу Гаранционен фонд, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Я. И. Ш. от смъртта на нейния син Г.А.Ш., настъпила при ПТП на автомагистрала „Тракия“ на 10.04.2020 година. Претендираното обезщетение първоначално е в размер на 26 000 лева по частичен иск от 200 000 лева, като в хода на производството е увеличено на 80 000 лева по частичен иск от 200 000 лева, ведно със законната лихва от 17.04.2020 година до окончателното му изплащане.

Ответникът Гаранционен фонд не е оспорил предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция от ищцата и отказа да изплати обезщетение по нея. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизмът на настъпване на ПТП, посочен в исковата молба, както и доказателствената сила на протокола за

ПТП в частта относно обстоятелствата и причините за настъпването му. Поддържа, че изключителна вина за ПТП има пострадалият Г. Ш., който поради неправилно маневриране с автомобила и поради непоставен предпазен колан е причинил вредоносния резултат. За участието на водача на неустановения автомобил твърди, че става дума за случайно събитие. При условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия поне в размер на 90%. Счита, че при определяне на размера на обезщетението следва да бъде съобразено обстоятелството, че същото се дължи от фонд, създаден за 4 обезщетения на пострадали лица при липса на застраховка, а не от застраховател по договор за застраховка, поел риска при сключването й.

На този етап от производството са безспорни обстоятелствата, че ищцата е сезирала Гаранционния фонд с претенция за заплащане на обезщетение на дата 11.10.2022 година и че такова не е изплатено. Вече няма спор и досежно началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетението, доколкото първоинстанционният съд е приел, че такава се дължи от изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по претенцията, т.е. от 11.01.2023 година и решението не е обжалвано в частта, с която акцесорната претенция за законна лихва е отхвърлена за периода от 17.04.2020 година до 11.01.2023 година. Срещу дължимостта на законната лихва с начален момент 11.01.2023 година не са изложени конкретни оплаквания и доводи за незаконосъобразност във въззивната жалба.

Останалите обстоятелства, на които ищцата основава иска си, са спорни и по тях въззивният съд дължи произнасяне.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, свързани с установяване на механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и поведението на участниците в него, съдът приема следното:

Смъртта на Г. Ш. е настъпила на 10.04.2020 година на автомагистрала „Тракия“, където е открито тялото му, премазано от неидентифициран автомобил. Това обстоятелство се установява от представения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – Пазарджик.

В него е описано съС.ието на управлявания от Г. Ш. автомобил - Мерцедес Спринтер с рег. №*********, отразени са цялостни щети по автомобила и щетите по мантинелата, като е посочено, че има един убит. Представен е и протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 10.04.2020 година от старши разследващ полицай при РУ град Септември. В него е описано подробно възприетото от разследващия полицай досежно местоположението и съС.ието на буса, мантинелите, откритите на мястото вещи и следи, включително наличието на труп на мъжко тяло, премазан от преминало през него превозно средство, със следа от провлачване. Към протокола има изготвен фотоалбум.

Оспорването на жалбоподателя, че протоколите, описани по-горе, 5 съставени от длъжностните лица в кръга на техните правомощия, не се ползват с материална доказателствена сила, не се споделя от въззивния съд. В случая в тяхното съдържание са отразени непосредствено възприетите от съставителите им факти при огледа на местопроизшествието, няма посочване на причините и обстоятелствата, при които се е стигнало до описаното в протоколите. Относно установяването на фактическото съС.ие на местопроизшествието, включително местоположението на тялото, следите и вещите към момента на огледа протоколите се ползват с материална доказателствена сила.

От представеното постановление на Окръжна прокуратура –

Пазарджик от 07.11.2022 година е видно, че разследването по ДП ЗМ 143/2020 година по описа на РУ „Полиция“ град Септември за извършено престъпление от общ характер във връзка със смъртта на Г. Ш., настъпила на 10.04.2020 година, е спряно на основание чл. 244, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 199 от НПК, поради неустановяване на автора на престъплението.

От приетите по делото комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи – първоначална и допълнителни, изготвени въз основа на събраните по делото доказателства, включително на протокола за оглед, скицата и фотоалбума на местопроизшествието, се установяват следните обстоятелства, при които е настъпила смъртта на Г. Ш.:

Установено е, че на 10.04.2020 година Г. Ш., при управление на товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. №******** по магистрала „Тракия“, в лявата лента на южното платно, в посока от запад на изток, е напуснал платното за движение надясно, след което е настъпил удар в мантинелата в предната част на автомобила и ротация в отрицателна посока, автомобилът се е преобърнал, като при огледа е установено липсващо предно панорамно стъкло, без данни за това дали се е счупило от деформацията или от тялото на водача. Въз основа на описаните в огледния протокол следи и фотоалбума, вещите лица са посочили, че водачът на микробуса е загубил управление, поднесъл е надясно, извършена е рязка маневра, използвана е спирачка, след което е последвал удара в мантинелата, завъртане и преобръщане на буса на лявата страна. При изслушване в съдебно заседание на 18.10.2023 година вещите лица са уточнили, че следите са много преди мястото, на което е открит микробуса. Причината за рязкото отклоняване на 6 автомобила надясно не е изяснена по делото, липсват данни за тях/ п. 14 от ДСМАТЕ от 01.02.2024 година/.