Определение № 2084 от 14.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2084 гр. Бургас, 14.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501198 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК

Постъпила е частна жалба от адв.Златина Билянова, съдебен адрес- гр. Бургас, ул.

„Екзарх Йосиф“ № 8, ет.1, в качеството на пълномощник на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр. София против определение № 3625 от 15.06.2023г. по гр.д. № 3590 по описа за 2023 г. на Районен съд - Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Пловдив. Сочи се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено и делото се върне за разглеждане на Районен съд - Бургас.

Неправилно районният съд е приел, че ПТП, при което са настъпили вредите, е реализирано на пътен участък, попадащ на територията на общ.Съединение, област Пловдив и доколкото там е осъществено противоправното деяние на ответника, там следва да се счита и възникнало регресното право на застрахователя. Поддържа заявеното в исковата молба, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на Републикански път от гр.Бургас към гр.Шумен, след с.Съединение, общ.Сунгурларе, обл.Бургас при навлизане в Ришкия проход посока Шумен от Т-образното кръстовище до ресторант – мотел „Хан Крум”, на около 2-3 км. след него.

Съобразно специалната разпоредба на чл.108, ал.2, изр.1, предл.1 ГПК, когато ответникът е държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. С оглед обстоятелството, че процесното ПТП е реализирано на територията на област Бургас, то според правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа делото е Бургаският районен съд.

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121 ГПК.

Подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването.

1

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС- Бургас е било образувано по обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ /за главницата/ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД /за обезщетението за забавено плащане/, предявени от жалбоподателя ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” срещу Национална агенция „Пътна инфраструктура” гр.София. Сочи се, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение на собственика на описания в исковата молба лек автомобил, на основание застрахователен договор „Булстрад Каско Стандарт”, действащ в периода от 23.09.2022г. до 22.09.2023г., вследствие настъпило застрахователно събитие- ПТП. На 31.01.2023г., при движение по Републикански път от гр.Бургас към гр.Шумен, след с.Съединение, при навлизане в Ришкия проход посока Шумен от Т- образното кръстовище до ресторант- мотел „Хан Крум”, на около 2-3 км. след него, застрахования автомобил попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и водачът му допуснал самостоятелно ПТП, от което на автомобила били нанесени щети. Ответното дружество носи регресна отговорност в качеството на възложител, който отговаря за възложената на трето лице работа-стопанисване на процесния пътен участък.

С обжалваното определение съставът на бургаския районен съд е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС- Пловдив.

Приел е служебно, на основание чл.119, ал.3 ГПК, че делото не му е подсъдно, като се е позовал на разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК, за която е посочил, че е специална както спрямо общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, така и по отношение изборната подсъдност по деликтни искове, уредена в чл.115 ГПК. Посочил е, че процесното ПТП е реализирано на пътен участък на 2-3 км. от с. Съединение, попадащ на територията на с.Съединение, обл. Пловдив. Доколкото там е осъществено твърдяното противоправно деяние на ответника, там следва да се счита възникнало е регресното право на застрахователя, за който от момента на настъпването на ПТП възниква задължението да плати застрахователно обезщетение. Приел е също, че този пътен участък попада в местната компетентност на РС- Пловдив.

Обжалваното определение е частично неправилно.

Местната подсъдност на споровете се определя по правилата на чл.105 - чл.117 ГПК.

Съгласно чл.119, ал.2 и ал.3 ГПК съдът е задължен да следи служебно за спазване на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот /чл.109 ГПК/ и може да повдига служебно въпрос за местната подсъдност по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 ГПК до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Във всички останали случаи спазването на предвидената в процесуалния закон местна подсъдност може да бъде проверявано от съда само при направено от ответника възражение за неподсъдност на спора. Възражението е обвързано с преклузивен срок, като с изключение на местната подсъдност по чл.109 ГПК този срок съвпада със срока за отговор на исковата молба 2 чл.119, ал.3 ГПК.

В случая правилно районният съд е приел, че компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, по смисъла на чл.108, ал.2 ГПК, която норма е меродавна в случая при определянето на местната подсъдност, тъй като ответникът е държавно учреждение. Правилно е приел също, че РСБургас не е компетентен да разгледа делото.

Основателно е обаче оплакването в жалбата, че районният съд е възприел неправилно мястото на настъпване на ПТП, като е счел, че се касае за с.Съединение в област Пловдив, а не за с.Съединение, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, в каквато насока са твърденията в исковата молба. При това положение РС- Бургас е определил неправилно РС- Пловдив като местно компетентен да разгледа предявените искове.

Тъй като настоящата инстанция не разполага с правомощия да изпрати делото на РСКарнобат, в чийто район е настъпило процесното ПТП /правилото по чл.270, ал.3, изр.2 ГПК е изключено от съответно приложимите норми в производството по обжалване на определенията/, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на БРС за извършване на нова преценка относно компетентния да разгледа делото съд.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3625 от 15.06.2023г. по гр.д. № 3590 по описа за 2023 г. на Районен съд - Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на РС- Бургас за извършване на нова преценка относно компетентния да разгледа делото съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3