Решение № 226 от 23.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Велико Търново, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500305 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 128 от 19.04.2023г., постановено по гр.д. № 92/2022г., Окръжен съд-Русе е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователна компания Лев Инс АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Черни връх №51Д, да заплати на А. А. Г., с ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете К. Г. Г., родена през 2010 година,, двете от гр.Русе, ул. *******, сумата в размер на 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 11.10.2021г., заедно със законната лихва считано от 04.02.2022г. до окончателното плащане. Осъдена е ЗК Лев Инс АД-гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Я. Д., от Адвокатска колегия-София сумата 2 000 лева, адвокатско възнаграждение. Осъдена е ЗК Лев Инс АДгр.София да заплати държавна такса по сметката на Русенския окръжен съд в размер на сумата от 1 200 лева, както и сумата от 500 лева, платени разноски от бюджета на съда.

Постъпила е въззивна жалба от ответника Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, чрез процесуален представител адвокат Т. П., от Софийска адвокатска колегия.

Въззивникът заявява, че не е доволен от обжалваното решение. Същото 1 било неправилно. Окръжният съд бил формирал погрешни фактически, правни и доказателствени изводи. Причините за тези изводи произтичали от извършените от съда нарушения на материалния закон при прилагането на логическото мислене и опита, както и от непълнотата на фактите и доказателствата. Налице била необоснованост на фактическите и правни изводи в първоинстанционното решение.

Във въззивната жалба се твърди, че искът за неимуществени вреди бил останал недоказан. Не бил доказан нито твърдяния от ищцата механизъм, нито интензитета на болките и страданията, които да обусловят толкова завишен размер на присъденото обезщетение..

Въззивникът твърди, че ищцата, като пешеходка, е съпричинила вредоносния резултат. Поведението й не съответствало на установените в чл.114 и чл.113 ал.1 от ЗДвП изисквания за пресичане на пътното платно към момента на настъпване на ПТП-то. Чрез действията си, нарушаващи ЗДвП и намиращи се в причинна връзка с поведението на деликвента – водач на увреждащото МПС, пешеходката била допринесла за настъпване на вредоносния резултат, създавайки условия за същия.

Според въззивника пешеходката е навлязла в пътното платно като не е пресичала на пешеходна пътека, в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП.

Освен това ищцата била нарушила и разпоредбата на чл.114 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като е навлязла внезапно на платното за движение, което категорично било забранено от закона. Според въззивника вина за инцидента имат и родителите на малолетната пострадала, тъй като те са допуснали и са я оставили безпризорно да пресича големия булевард Христо Ботев, който е с общо 6 платна.

Предвид изложеното въззивникът твърди, че ищцата била допринесла в огромна степен за настъпване на вредоносния резултат, като съпричиняването от нейна страна било в размер на 95%, но не от претендирания размер, тъй като същият бил прекомерно завишен, а от действително справедливия размер, с оглед съдебната практика за такъв вид травми и с оглед принципа на справедливостта.

Във въззивната жалба се прави оплакване, че Окръжният съд неправилно бил приложил принципа на справедливостта, инкорпориран в чл.52 от ЗЗД. Определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и завишено, с оглед на получената от ищцата травма – счупване на дясна лъчева кост в далечния й край и пълното й възстановяване, още повече ищцата е млад човек, на когото такъв вид леки счупвания заздравяват бързо и ефективно.

Предвид всичко изложено въззивникът моли Апелативният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Русенския окръжен съд и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените искове, заедно с всички законни последици от това.

2

Претендира за присъждане на всички направени по делото в двете инстанции разноски.

Въззиваемата ищца А. А. Г. от гр.Русе, в качеството й на майка и законна представителка на малолетната К. Г. Г., родена през 2010г., чрез процесуален представител адвокат Я. Д., от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес гр.София, ********, в писмен отговор, мотивирано моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, като правилно и да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана.

Претендира за присъждане на направените разноски в настоящата инстанция, включително за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание адвокат Т. П. поддържа изцяло въззивната жалба.

Адвокат Я. Д. не се явява пред Апелативния съд.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна по делото, при наличен интерес за нея да обжалва конкретното съдебно решение, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че Окръжният съд е възпроизвел в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е необходимо повторение в тази насока в настоящото решение.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка въззивният съд е обвързан от изложените във въззивната жалба оплаквания и служебно дължи приложение на императивни материалноправни норми.

При тази проверка Апелативният съд намира още, че фактическата 3 обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение не следва същата да се повтаря.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената обективно и подробно установена фактическа обстановка в обжалваното решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя изцяло.

Възраженията и доводите на въззивника относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, намира за не основателни и не доказани.

Не намират опора в събраните по делото доказателства т.е. се явяват недоказани твърденията във въззивната жалба, че бил останал неизяснен механизмът на процесното пътно транспортно произшествие, че ищцата, като пешеходка, е съпричинила вредоносния резултат, тъй като не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че поведението на същата не съответствало на установените в чл.114 и чл.113 ал.1 от ЗДвП изисквания за пресичане на пътното платно към момента на настъпване на ПТП-то, а именно недоказано по делото е пострадалата пешеходка да е навлязла в пътното платно не на пешеходна пътека, в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. ,както и в нарушение на разпоредбата на чл.114 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП да е навлязла внезапно на платното за движение. Съгласно ЗДвП отговорността на водача на превозното средство за безопасността на движението по улиците и магистралите е по-голяма в сравнение с отговорността на пешеходците за собственото им поведение.

Правилно Окръжният съд е приел за установени по делото предпоставките на чл.432 от Кодекса за застраховането. По делото е доказана вината на застрахования при ответника водач на процесното МПС С. С. В..

В обжалваното решение правилно е приложен принципа за справедливост при определяне на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. Отчетени са настъпилите травми на ищцата, както и претърпените от нея болки и страдания във връзка с полученото телесно увреждане.

Въззивната инстанция споделя и основния правен извод, направен от Окръжния съд, че с оглед на конкретните правно значими обстоятелства, изложени от първоинстанционния съд и преди всичко с оглед вида, характера и интензитета на получените от ищцата при процесното пътно транспортно произшествие увреждания, а именно фрактура на дясна лъчева кост, с оглед 4 възрастта на пострадалата – на 11 години към момента на пътния инцидент, както и при приетото за липса на съпричиняване от нейна страна, в случая обезщетение в размер на сумата 30 000 е подходящото, необходимо и достатъчно застрахователно обезщетение, като се имат предвид социално икономическата обстановка в страната, нивата на застрахователно покритие и присъжданите обезщетения за аналогични случаи.

По делото няма данни, които да налагат определяне на друг размер обезщетение, в смисъл по-ниско от 30 000 лева, както иска застрахователят.

По изложените съображения предявеният иск по чл.432 от КЗ се явява основателен и доказан, така както е уважен от първоинстанционния съд.

Апелативният съд, в настоящият състав, споделя мотивите, изложени от Окръжен съд-Русе в обжалваното решение и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях, тъй като ги намира законосъобразни, обосновани, ясни, подробни и съответстващи на съдебната практика.

Апелативният съд споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно началния момент на дължимост на законната лихва по реда на чл.497 от КЗ, а именно считано от 04.02.2022г.

Предвид изложеното решението на Русенския окръжен съд следва да бъде потвърдено и в частта му за присъдената лихва считано от 04.02.2022г.

Като краен резултат обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно.

Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението на разноските.

При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът следва да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 04.11.2022г. на процесуалния представител на въззиваемата адвокат Я. Д., от САК, който е упълномощен и е оказвал безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗА, адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата 3 050 лева, при обжалваем интерес 30 000 лева.

Водим от изложеното Апелативният съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 128 от 19.04.2023г., постановено по гр.д. № 92/2022г., на Окръжен съд-Русе.

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Черни връх №51Д да заплати на адвокат Я. Д., от Софийска адвокатска колегия, сумата от 3 050 лева, адвокатско възнаграждения за настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.