Решение № 53 от 05.01.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16627/2022
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 05.01.2024
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Христина Валентинова Тодорова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 ал. 5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 177 · Кодекс на труда
- чл. 177, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.270, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.325, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Варна, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20223110116627 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. И. Х., ЕГН **********, адрес: гр. *** срещу Р.Х.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ; чл.40, ал.5 вр. ал.1 КСО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1323.16 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г.; 2021г. и 2022г. /367.21 лв. за неползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2020 г.; 573.60 лв. за неползван платен годишен отпуск от 15 дни за 2021 г. и 382.35 лв. за неползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2022 г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 20.12.2022г. до окончателното й изплащане; сумата от 71.31 лв. законна лихва върху главницата от 1323.16 лв., за периода от 10.06.2022г.
/прекратяване на трудовото правоотношение/ до завеждане на исковата молба; сумата от 79.32 лв. представляваща дължимо обезщетение за временна неработоспособност, за периода от 16.02.2022г. до 18.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 20.12.2022г. до окончателното й изплащане; сумата от 4.27 лв. законна лихва върху главницата от 79.32 лв., за периода от 10.06.2022г. /прекратяване на трудовото правоотношение/ до завеждане на исковата молба.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор №216707.12.2018г., е заемал длъжността „чистач/хигиенист" при ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 0,6 % върху основното месечно трудово възнаграждение за всяка година придобит такъв стаж и опит. Със Заповед № 13/09.06.2022г., на основание 1 чл.325, т.1 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 10.09.2022г. През релевирания период, ищецът е полагал труд в ответното дружество, което от своя страна не му е заплатило дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за временна неработоспособност. В тази връзка обективира искане за осъждане на ответника - работодател да престира посочените суми.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който счита предявените искове за допустими. Не оспорва, че ищцата е заемала длъжността „Чистач/ хигиенист", в „Р.Х.Б." ЕООД, в Ресторант „Р.Х." в гр.
***, по силата трудов договор № 216/ 07.12.2018г.. С молба от 09.06.2022г. ищцата е поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от 10.06.2022г.. Във връзка с така отправеното искане е издадена заповед № 13/ 09.06.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 10.06.2022г., на основание чл. 325, т. 1 КТ.
Твърди, че след приключване на месец юни 2022г., през месец юли 2022г., във ведомостта за заплати на работодателя за месец юни, на ищцата е начислено трудово възнаграждение за отработени 7 работни дни, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 36 дни, от които - 7 дни за 2020г., 20 дни за 2021г. и 9 дни за 2022г., като общата сума в размер на 1323.16 лева, е получена от ищцата срещу подпис в разчетно платежната ведомост за м. юни 2022г. Претендираното обезщетение по чл. 40 ал. 5 КСО, за първите три дни от периода на временна неработоспособност 16.02.2022г. 18.02.2022г. включително, е начислено във ведомостта за м. февруари 2022г., в общ размер на 69.48 лева и е изплатено срещу подпис, положен от ищцата в разчетно - платежната ведомост за Февруари 2022г. С тези твърдения обосновава неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е спорно, а и от приложения по делото трудов договор № 216, сключен на 07.12.2018г., изменен с последно допълнително споразумение №2/01.05.2021г. е видно, че между ищеца и ответника по делото е било налице безсрочно трудово правоотношение, по което ищецът е изпълнявал трудови функции на длъжност „Чистач/ хигиенист" при условията на 8 часово работно време в дружеството на ответника и основен платен годишен отпуск в размер на двадесет работни дни. Основното трудово месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 650 лева. За трудов стаж и професионален опит се дължи 0.6% за всяка година трудов стаж на същата или сходна длъжност.
Със Заповед № 13/09.06.2022г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 10.06.2022г.
Представена е платежна ведомост за периода 01.06.2022-15.07.2022г., сесия: заплати м.06.2022г., от която се установява, че на ищцата след удръжки за данък и осигуровки е начислена сумата 1323.16 лева /заплата 225.91 лева; за трудов стаж и професионален опит 4.07 лева и други 1271.89 лева/. В платежната ведомост срещу името на ищцата е положен подпис.
2
От представения фиш за м.06.2022г. се установява, че сумата 1271.89 лева е начислена като обезщетение за неизползван отпуск 36 дни.
Представена е платежна ведомост за периода 01.02.2022-18.03.2022г., сесия: заплати м.02.2022г., от която се установява, че на ищцата след удръжки за данък и осигуровки е начислена сумата 368.37 лева /заплата 227.50 лева; за трудов стаж и професионален опит 4.10 лева и други 237.16 лева/. В платежната ведомост срещу името на ищцата е положен подпис.
От представения фиш за м.02.2022г. се установява, че сумата 69.48 лева е начислена за болничен до 3 дни.
На л.67- 84 от делото са приложени молби за отпуск платен/неплатен и заповеди за разрешаването им.
Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, за изплащане на обезщетение от страна на ответника-работодател, спрямо ищецаработник/служител за неизползван платен годишен отпуск, правото за което не е погасено по давност. Право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудово правоотношение, като няма значение основанието за прекратяване. Втората предпоставка, за да се изпълни фактическият състав на разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ е отрицателна – необходимо е работникът/служителят да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяване или за предходни години. Няма значение на какво основание отпускът е бил отложен и дали работникът/служителят е искал от работодателя да ползва отпуска си. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 КТ, към деня на прекратяване на трудовото правоотношение /чл.224, ал. 2 КТ/. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 КТ, предвижда, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 работни дни. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ се установява, като полученото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
От приложените молби за отпуск платен/неплатен и заповеди за разрешаването им се установява, че ищцата не е използвала платен годишен отпуск за 2020г. – 7 дни; за 2021г. – 20 дни и за 2022г. – 9 дни или общо 36 дни.
Ищецът не е оспорил истинността на платежните ведомости, издадени от работодателя относно направените вписвания и положения подпис от негово име.
С решение № 42/30.03.2018 г. по гр.д. № 434 /2017 г. на ВКС; решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., решение № 746/5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 141/30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., II г. о. на ВКС, решение №258/03.11.2017 г. по гр.д. №1007/2017 3 г., IV г. о. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, разрешенията в които се споделят от настоящия състав, е прието, че съгласно чл.270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение или обезщетение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Подписаната от работника ведомост доказва основанието, на което е извършено плащането. По същия начин, когато основанието за плащане на определена сума е изрично посочено от работодателя в нареждането за банков превод или в разписката, съставените документи установяват вида на плащането. Ако обаче, в банковия документ или в разписката не е посочено основанието за плащане, в доказателствена тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без основание. В тези случаи, когато в платежните документи не се сочи основание за плащане на сумата и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане /респ. съществуването на повече негови вземания/ и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 ЗЗД. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора /лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице. Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др..
По иска с правно основание чл. 40, ал. 5 вр. ал. 1 КСО :
По делото е приет фиш за работна заплата на ищцата за м. февруари 2022г., видно от който, в същия е начислена сумата 69.48 лева., представляваща 3 дни болнични от работодателя.
От представените по делото подписани от работника платежни ведомости се установява, че на ищеца са изплатени дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и временна неработоспособност.
Предявените искове подлежат на отхвърляне, като неоснователни.
Относно разноските:
Настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството.
Въпреки, че предявените искове са отхвърлени, ищецът не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче, сочената разпоредба не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ответника искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.