Решение № 1024 от 30.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Пловдив, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330203166 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 6634154, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Т. Д. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се и в допълнителни писмени молби се поддържа конкретно възражение за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 72023/05.07.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 28/ и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 03.11.2022 г., в 11:20 часа в град Пловдив, ул. „Васил Левски“ 236 посока север, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ** се движело с установена наказуема скорост от 75 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 25 км/час. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, № 5055991.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка не е оспорена по същество с жалбата, а и се установява от:

- приложеното по преписката статично изображение, което съгласно чл.

16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол;

- приложената по преписката справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС, поради което при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, 2 ал.5 ЗДвП именно той е легитимиран да понесе отговорност за извършеното нарушение на ЗДвП.

- от справка за нарушител водач и справка за намерени фишове, от които е видно, че ЕФ Серия К № 5055991 е издаден за нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП спрямо същия водач на дата 24.07.2021 г., връчен е на 03.11.2021 г. и в влязъл в сила на 18.11.2021г.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол от проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022 г.;

- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя.

Допълнително следва да се посочи, че видно от приложението към удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен скоростомер, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които 3 все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение. Налице е пълна идентичност и между автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на гърба на представеното по делото статично изображение.

Двата неразривно свързани компонента, от които се състои статичното изображение сочат и точното място на извършване на нарушението. На снимката са посочени точните координати на заснемане на нарушението, а в текстовата част тези координати са обвързани с конкретния административен адрес, на който е извършван контрола върху скоростта. На следващо място е налице пълно съвпадение между административния адрес, посочен в статичното изображение, в Протокола по чл. 10 от Наредбата, в електронния фиш и в съпроводителното писмо от въззиваемата страна, поради което не възниква каквото и да било съмнение относно точното място на извършване на нарушението.

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити, включително и номер на първо и последно статично изображение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което наличието на такъв знак не представлява изискване за законосъобразно използване на АТСС според действащото право. Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на Административен съд - Пловдив и др.

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Приложена е и коректната санкционна норма по основния състав-чл.

4

182, ал. 1, т.3 ЗДвП, доколкото превишение от 25 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.

Противно на възраженията на жалбоподателя изцяло законосъобразно е прието, че в случая е приложим и квалифицирания състав на нарушение, извършено в условията на повторност.

Легална дефиниция на повторността по смисъла на ЗДвП е дадена в т.33 от ДР на ЗДвП, а именно „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В процесния случай, наказващият орган обосновава повторността с ЕФ серия К, № 5055991, като той изрично е цитиран в текста на обжалвания ЕФ.

По служебна инициатива на съда са събрани доказателства, че посоченият ЕФ, е влезнал в сила на дата 18.11.2021г. като необжалван и даже е заплатен.

От приложената по преписката справка за нарушител/водач е видно, че ЕФ серия К, № 5055991 е също за допуснато нарушение на режима на скоростта, каквото е и нарушението по процесния ЕФ, извършено на 03.11.2022 г., поради което изцяло законосъобразно деецът е санкциониран с глоба в двоен размер - 200 лева на основание чл. 182, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП.

Предвид възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи, че за разлика от многобройни други случаи, когато ЕФ са били отменяни на процесуално основание, в случая процедирането на наказващия орган досежно повторността е изцяло законосъобразно:

- като в самия текст на обжалвания ЕФ изрично е посочен електронния фиш, който обуславя повторността;

- санкционната норма е надлежно очертана, като е посочен не само квалифициращия състав – чл. 182, ал.4 ЗДвП, но е направена и необходимата привръзка с основания състав на чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП.

Посоченото обуславя извод, че вмененото административно нарушение 5 е описано в пълнота така че санкционираното лице да е наясно с фактическите параметри на вмененото административно нарушение. Посочването на влезлия в сила акт с който е обоснован квалифициращият признак повторност е напълно достатъчно за очертаване на фактическите признаци на вмененото административно нарушение, като непосочването на датата на връчването му и влизането му в сила не може до доведе до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което да е възпрепятсвало жалбоподателя да разбере срещу какви твърдения следва да организира защитата си.

По разноските

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80,00 лв.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 6634154, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на Т. Д. П., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Районен съд - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6

7