Решение № 898 от 12.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. Велико Търново, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110103216 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Д. Т. против Я. Р. Б., с която се иска осъждането на ответника за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с отправени клеветнически твърдения, ведно със законната лихва от 4.3.2022 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 4.3.2022 г. е дал пресконференция, на която е информирал журналисти за начина и причините за прекратяване на служебното му правоотношение като директор на Областна дирекция на Д. ф. З., гр. Велико Търново, както и че по време на тази пресконференция му е зададен въпрос за отвореното писмо, с което няколко дни по-рано е поискал оставката на ответника като народен представител. Заявява, че според публикации в официалните сайтове на в-к „Труд“, в-к „Борба“ и електронната платформа „Болярски новини“ на същия ден ответникът е излязъл с официална позиция и е направил коментар по негов адрес, че не е вярно, че е уволнен по политически причини, защото преди два дни е поискал оставката му, нито че е поискал оставката му заради позициите му за войната в Украйна. Сочи, че в репортаж по програма „Хоризонт“ на БНР няколко часа след дадената от него пресконференция кореспондентът на радиото за региона на Велико Търново се е свързал с ответника и е поискал неговия коментар, при което последният е заявил, че единствените опити за среща и 1 разговор с него са от страна на ищеца. Твърди, че от публикации в официалните сайтове на в-к „Труд“, в-к „Борба“, в-к „Янтра днес“ и „Болярски новини“ от 4-ти и 5-ти март 2022 г. става ясно, че ответникът е заявил, че той е информиран за това и на 5-ти декември 2021 г. го е потърсил чрез съобщения, обаждания и разговори е общи познати. Заявява още, че във въпросните публикации ответникът е посочил, че след близо десетилетие начело на фонда ищецът се „сетил“ за корупцията едва, когато е освободен. Счита, че горните твърдения на ответника са клеветнически и че със същите са му нанесени неимуществени вреди – почувствал се унизен и оскърбен, накърнени били честта, достойнството и доброто му име в обществото, нарушено било общуването му с познати, приятели и колеги и пр.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че изводите, които ищецът прави във връзка с медийните публикации, са неверни, а субективните оценки, които дава на същите, са неоснователни. Счита, че никое от въпросните твърдения, дори да се докаже, че са неверни, не е унизително, позорящо или по какъвто и да било друг начин увреждащо.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и пледира за уважаване на предявения иск.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и пледира за отхвърляне на иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД, за основателността на който ищецът следваше да установи твърдените деяния на ответника /изречените от последния думи и изрази/ и тяхната противоправност, причинените му неимуществени вреди, причинната връзка между вредите и заявеното от ответника, както и интензитета на сочените вреди, а именно – че в резултат от изречени от ответника клеветнически твърдения се е почувствал унизен и оскърбен, че се е стигнало до нарушено негово общуване с познати, приятели и колеги и пр.

За установяване на твърденията в исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства, както следва:

Според представената с исковата молба статия от сайта на в-к „Труд“, публикувана на 4.3.2022 г., по повод дадена от ищеца на 4.3.2022 г. пресконференция, в която последният е споменал името на ответника, свързвайки 2 го със своето уволнение като директор на Областна дирекция на Д. ф. З., гр.

Велико Търново, ответникът е излязъл с позиция, според която казаното от ищеца по относно уволнението /т.е. че ищецът е уволнен по политически причини/ не отговаря на истината – нито, че е уволнен защото му е поискал оставката, нито че е поискал оставката му заради позициите му за войната в Украйна, която нямала нищо общо. Във въпросната позиция се казва още, че ответникът е изразил мнение за необходима промяна в някои структури в Област Велико Търново, включително в Д. ф. З., поради което и доколкото ищецът е информиран за това, на 5.12.2021 г. го е потърсил чрез съобщения, обаждания и разговори с общи познати и че същият многократно е отправял предупреждения и обидни квалификации по негов адрес. Според същата позиция, след близо десетилетие начело на Фонда, ищецът се е „сетил“ за корупция едва, когато е освободен, както и че сигнали за корупция има, но същите са в обратната посока.

Към исковата молба са представени и статии от в-к „Борба“ и от сайта „Болярски новини“ – и двете публикувани на 4.3.2022 г., в които се цитира същата позицията на ответника, дадена във връзка с пресконференцията на ищеца от 4.3.2022 г.

В хода на производството са представени още статия във в-к „Янтра днес“, публикувана на 7.3.2022 г., с която отново се цитира позицията на ответника, дадена във връзка с пресконференцията на ищеца от 4.3.2022 г., писмо от издателка къща „Борба“ АД, според което ответникът е изпратил становището си по повод пресконференцията на ищеца в писмен вид, писмо от „Питай ме“ ООД, според което позицията на ответника по повод въпросната пресконференция е препечатана и публикувана на сайта „Болярски новини“ в пълен вид и без редакторска намеса, както и писмо от В. А. – кореспондент на в-к „Труд“, според което в материала, публикуван във въпросния вестника, е използвано дословно писмено становище на ответника, разпространено в останалите медии.

От извършения оглед на електронния носител, приложен към писмо от „Българско национално радио“, се установява, че на 4.3.2022 г. на електронния сайт на БНР са публикувани части от предаването „Хоризонт за Вас“, съдържащи направения от Я. Б. коментар под заглавието: „Уволненият шеф на фонд „З.“ – Велико Търново: Политически са причините“. Във въпросния коментар ответникът отрича да е привиквал ищеца, за да иска от него гласове са определена преференция от кандидат- депутатската листа на „БСП“, като заявява, че войната в Украйна няма нищо общо с уволнението на Т. Т. или с това, че е подавал сигнали за корупция, тъй като същият е подавал такива сигнали едва, когато в 3 уволнен. Отрича да има нещо общо с уволнението на ищеца, като заявява, че единствените опити за среща и разговор с него са от страна на Т. Т..

Ищецът ангажира и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

В показанията си св. Милена Раева заявява, че тя и нейни колеги от Сдружение на „Еленските животновъди и земеделци“ са прочели в медиите, че ответникът „почти“ обвинявал ищеца в корупция, както и за това, че си е „затварял очите“ за различни сигнали за корупция, докато е бил директор на Д. ф.

З., гр. Велико Търново. Твърди, че преди тези изявления тя и нейните колеги от Сдружението са били със страхотни впечатления от Т. Т., но след въпросните медийни публикации е имало промяна в отношението към него и причината за тази промяна са именно думите на ответника. Сочи, че ищецът е бил огорчен от това, защото немалко хора са поставили под съмнение доброто му име и неговата добросъвестност като директор на Д. ф. З., гр. Велико Търново.

В показанията си св. С. Х. заявява, че след медийните публикации и изразеното становище на ответника сред избирателите в Община Лясковец и сред общинските съветници в града е останало едно съмнение от казаното по адрес на ищеца. Твърди, че оттогава последният е станал по-затворен и притеснителен, тъй като са накърнени неговите авторитет и достойнство.

За опровергаване на твърденията в исковата молба ответникът също ангажира гласни доказателства.

В показанията си св. Е. Б. заявява, че пред него ищецът многократно е искал и е настоявал за срещи с ответника, без да му сподели каква е тяхната насоченост, но последният е отказвал такива срещи, поради което ищецът е поискал телефонния му номер. Твърди, че когато се е обадил на ответника, за да му каже за исканите срещи, същият не е знаел кой е ищецът и кой е директор Областна дирекция на ДФ „З.“, гр. Велико Търново.

В показанията си св. Б. Б. заявява, че в началото на м. април 2022 г. е присъствала на разговор на ответника по телефона, за който е разбрала, че е с журналистка от БНР. Споделя, че ответникът се е изненадал и е заявил, че казаното ищеца не е истина, но по никакъв начин не е инициирал интервю и не е давал съгласие да бъде цитиран.

При анализ на гореизброените доказателства, съдът намира, че макар в производството да беше установено извършването на посоченото в исковата молба, а именно – че с писмена позиция ответникът е направил коментар относно 4 изявления на ищеца, дадени от последния на 4.3.2022 г. на инициирана от него пресконференция, както и че в репортаж по програма „Хоризонт“ на БНР отново е направил коментар относно въпросните изявления на ищеца, то въпросното деяние не се явява противоправно, а оттам – и водещо до неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване.

Горното е така, тъй като в направените от ответника коментари последният не е изрекъл думи и не е употребил изрази, които да са унизителни за честта или достойнството на ищеца, нито със същите са разгласени позорни обстоятелства за него или пък му е приписано престъпление. В тази връзка следва да се има предвид, от една страна, че позорни обстоятелства са тези, които определят личността на лицето, срещу което са отправени, в отрицателна насока от гледна точка на изискванията на морала и добрите нрави, а от друга страна, че освен възприемането на използваните от ответника думи и изрази като такива с унизително съдържание и въздействие, е необходими същите да имат и обективно унизяващо въздействие, т.е. да се очевидно непристойни, цинични, неморални и по своето съдържание да са явно неприемливи за обществото. В случая обаче, употребените думи и изрази – както по отделно, така и в тяхната взаимовръзка, нито определят личността на ищеца в отрицателна насока от гледна точка на изискванията на морала и добрите нрави, нито имат обективно унизяващо въздействие.

В този ред на мисли, твърденията, че не отговаря на истината заявеното на ищеца, че е уволнен по политически причини, както и че е уволнен защото е поискал оставката на ответника, респ. че е поискал оставката му заради позициите му за войната в Украйна, не могат да се определят като клеветнически, тъй като със същите нито са разгласени позорни обстоятелства за ищеца, нито му е приписано престъпление. Тези твърдения по своето същество представляват един задочен отговор на ответника по повод отправените към него от страна на ищеца обвинения, че именно той е причината за неговото уволнение от като директор на Областна дирекция на Д. ф. З., гр. Велико Търново.

Още по-малко за клеветническо може да се определи твърдението, че на 5.12.2021 г. ищецът е потърсил ответника чрез съобщения, обаждания и разговори с общи познати и че същият многократно е отправял предупреждения и обидни квалификации по негов адрес, тъй като със същото отново не са разгласени позорни обстоятелства за ищеца и не му е приписано престъпление.

По повод твърдението, че след близо десетилетие начело на Фонда, ищецът се 5 е „сетил“ за корупция едва, когато е освободен, също не е клеветническо и по своето същество представлява изразено от ответника мнение по повод споделеното от ищеца на 4.3.2022 г.

Отново твърдението, че сигнали за корупция има, но същите са в обратната посока, следва да се има в предвид, че това твърдение няма ясен адресат, тъй като със същото не е заявено, че „срещу ищеца има подадени сигнали за корупция“, а че „сигнали за корупция има, но същите са в обратната посока“. В тази връзка следва да се отбележи, че позорността на определени обстоятелства не може да се извежда от субективния прочит, от оценъчни съждения, от изводи или от определен начин на мислене на дадено лице, поради което отговорността може да бъде само за казаното, но не и за това, което е искано да се каже или да се внуши.