Решение № 18586 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18586 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110116362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Мото Пфое“ ЕООД срещу „Експерт Финанс“ ЕООД, с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.

92 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 5 740,85.00 лева – главница, представляваща незаплатено задължение по издадена фактура № 0122184102/22.07.2022 г., дължима във връзка с извършени ремонти на автомобил и/или продажба на резервни части, ведно със законната лихва счита от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.01.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 23 738,41 лв. - неустойка по чл. 28 от Общите условия на "МОТО ПФОЕ" ЕООД за извършване на ремонт на автомобил, начислена за периода от 27.07.2022 г. - 31.10.2024 г. за забава за плащане на сума по Фктура № 0122184102/22.07.2022 г., дължима във връзка с извършени сервизни ремонти на автомобил и/или продажба на резервни части, за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 354/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Ищецът твърди, че по силата на договор за изработка от 22.07.2022 г. е поел ангажимент за извършване на ремонтни дейности по автомобил марка "Рейндж Роувър" с ДК № СВ9978ММ и шаси № SALGA2BE4JA502871, ползван от длъжника.

Правата и задълженията на страните били допълнително уредени в Общи условия на „Мото Пфое“ ЕООД за извършване на ремонт /в сила от 20.11.2019 г./, които са задължителни за възложителя при условията на чл. 298, ал. 1, т. 2 от ТЗ. По делото са представени поръчки /договори/ между двете страни, което доказва наличието на трайни търговски отношения между двете търговски дружества. Отбелязва, че във въпросните поръчки ответното дружество се е разписало, че е наясно с приложимите Общи условия на изпълнителя. Отделно, същите са публикувани и на интернет страницата на дружеството - ищец. Ответникът като възложител е възложил на изпълнителя извършване на сервизни и ремонтни дейности във връзка с "Тест PF, Д/М двигател за достъп, Д/М гарнит. цил. глави (в броя), LP, Нулиране Адаптация PCM, 1

Пълен тест, Тест PF. Ответникът е приел поръчката, така както е изработена от ищеца без никакви забележки и възражения. За извършената работена е издадена фактура № 0122184102/22.07.2022 г. на стойност 5 740,85 лв. Предвид неплащането от страна на възложителя, в негова тежест е начислена и неустойка в размер на 23 738,41 лв., съгласно чл. 28 от ОУ на ищеца за периода от 27.07.2022 г. до 31.10.2024 г. Уточнява, че съгласно условията на удължената гаранция - дефекти, причинени от прегряване, не са обект на гаранцията, в този смисъл възраженията на ответника, обективирани във възражението по чл. 414 ГПК, не са основателни. Моли съда да уважи исковете, както и да му присъди разноски за исково и заповедно производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Експерт Финанс“ ЕООД, с който оспорва предявения иск. Оспорва между страните да е сключван твърдяния от ищеца договор на съответно посочената от него дата.

Обяснява, че липсата на валидна облигация се потвърждава и от факта, че липсва авансово плащане между страните, каквото поначало се изисква с оглед чл. 27 от ОУ на ищеца. Заключава, че от ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че ремонт реално е бил извършван. Оспорва представения по делото документ поръчка № 052_01_0005180 от 22.07.2022 г. като частен документ без достоверна дата, който не носи подписа на ответника и е съставен ситуативно. Сочи, че издадената фактура е за несъществуващо вземане. Оспорва издадените от ищеца фактури.

Оспорва процесният лек автомобил "Рейндж Роувър" с ДК № СВ9978ММ да е имал какъвто и да било дефект, подлежащ на ремонтиране. Сочи, че фактура № 0122184102/22.07.2022 г. не е предоставяна на ответника, респ. същият не е изпаднал в забава по отношение на нейното заплащане. На последно място, прави възражение за нищожност на клаузата по чл. 28 от ОУ на ищеца поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка навежда, че така уговорената неустойка накърнява добрите нрави и добрата търговска практика. Обобщава, че твърдените от ищеца факти не са се осъществили в обективната действителност, а заявените от него искови претенции са недоказани. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в негова полза.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно възникването на облигационно правоотношение с ответника, по силата на което се е задължил да извърши ремонти дейности по автомобил марка „Рейндж Роувър“, че услугата е извършена и приета от ответника в качеството му на възложител, че е уговорено възнаграждение, в това число и размера на възнаграждението.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на плащането.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че част от съдържанието на процесния договор е клауза за неустойка със съдържанието, посочено в исковата молба, а именно че ответникът е поел задължение да заплати посочената неустойка при забава за плащане в сроковете по т. 25 и т. 27 в размер на 0,5 % върху размера на дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното издължаване на сумата, както и размера на уговорената неустойка.

В тежест на ответника, и при установяване на горните обстоятелства, е да 2 докаже, че е погасил дълга.

По делото е представена поръчка № 052_01_0005180 от 22.07.2022 г. към ищеца „Мото Пфое“ ЕООД от клиента „Експерт Финанс“ ЕООД във връзка с двигател 5.0 V8 S/C 525 PS 4WD Auto, МПС „Рейндж Роувър“, посочено клиентско оплакване: „авт. изписва съобщ. за ниско ниво на ох. течност“.

По делото е приложена и проформа фактура № 052_01_0005180 от 22.07.2022 г. на обща стойност 5 74,84 лв., в която са описани разходваните от ищеца материали, тяхното количество и стойност. Във фактурата е описано и ремонтираното МПС, а именно „Рейндж Роувър“ с ДК № СВ9978ММ и шаси № SALGA2BE4JA502871, както и двигател № А502871 и изминати км. - 163 803. Налице е и фактура - оригинал № 0122184102/22.07.2022 г. за същото парично задължение.

По делото е приложена и поръчка № 052_25_0001676/14.04.2022 г., където за клиент е упоменато ответното дружество, като в поръчката е описано, че касае процесния лек автомобил „Рейндж Роувър“ с клиентско оплакване „авт. изписва съобщение за ниско ниво на охладителна течност“.

За тази поръчка е съставена и проформа фактура № 052_25_0001676/14.04.2022 г. на стойност 5 184,15 лв. Като получател в проформа фактурата е посочено трето за спора лице, а именно Helvetia Insurance Company.

Част от целокупния доказателствен материал е и договор за отдаване на автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, сключен между ищеца и ответника на 30.04.2018 г.

Съществено значение за изясняване на фактите по делото има изслушаното в хода на първоинстанционното производство заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обосновано, пълно, изготвено от специалист, притежаващ необходимите професионални познания в областта на науката счетоводство. Вещото лице сочи следното в своите констатации. Първо – процесната фактура № 0122184102/22.07.2022 г. е осчетоводена от 22.07.2022 г. по съответните счетоводни сметки при ищеца, вписана е в дневниците за продажба и в справките декларации по ЗДДС и е начислен данък върху продажбите. Същата е осчетоводена и от ответника през м.08.2022 г. по съответните счетоводни сметки, вписана е в днвениците за покупки и в справките декларации по ЗДДС и е ползван пълен данъчен кредит. По тази фактура не са извършвани и не са осчетоводени плащания нито в счетоводството на ищеца, нито в това на ответника. В счетоводството на ищеца по процесната фактура не се отчита вземане, поради това, че вземането е осчетоводено като „обезценено“. В счетоводството на ответника се отчита задължение по процесната фактура в размер на 5 740,85 лв. с ДДС. В хода на устната защита на така изготвеното заключение по ССчЕ по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, експертът разясни за страните и съда, че с извършената от ищеца операция „обезценка“ на практика се анулира вземането, то не се претендира по тази фактура от дружеството, което я е издало. Уточнява, че ответникът няма начин да заличи веднъж прието като задължение вземане по фактура, освен ако не се издаде кредитно известие или ако не се изчака да измине давностният срок, който в случая не бил изтекъл. Вещото лице споделя също, че по време на изготвяне на експертното становище е провела разговор с представител на ответното дружество, като й било съобщено, че „таза фактура е получена заедно с куп други и не й е обърнато внимание, поради пропуск, затова е осчетоводена от ответника, и след това в писмото на управителя пише, че е осъществил контакт с „Мото Пфое“ ЕООД, който го е уверил, че сбърканата фактура ще бъде анулирана“. Съдът кредитира в цялост дадените разяснения от лицето, притежаващо единствено измежду страните и съда необходимите знания от счетоводните науки, за да оцени правилно фактите по делото.

Относно заключаването, че между страните са налице договорни взаимоотношения въз основа на представени фактури, е формирана постоянната 3 практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. Съгласно константната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Поначало отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.

Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.