Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1327 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4186/2022
Вид
Определение № 1327
Подписан
21.03.2024
В сила
21.03.2024
Състав
Веска Райчева, Анелия Цанова, Геника Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1327 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20228002104186 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. М.- пълномощник на И.Ц., с която се иска допълване на постановеното определение в частта на разноските с произнасяне в диспозитива по искането за определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв.

С писмения си отговор КОНПИ твърди, че молбата следва да бъде квалифицирана като такава по чл.247 ГПК, а не по чл.250 ГПК.

ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежна страна в производството, срещу акт подлежащ на изменение и допълване.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК всяка страна може да иска изменение или допълване на решението, респ. определението в частта на разноските, като в хипотезата на допълване на съдебния акт, допустимостта на това искане не е обусловена от представянето на списък на разноските- ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС.

Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, която непълнота при формиране на волята му следва да бъде отстранена. В случая такава непълнота не е налице. В мотивите на постановеното по делото определение, съдът се е произнесъл по направеното от адв. М. искане за присъждане на адв. възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т. 2 ЗАдв., като е приел, че то е неоснователно, при който извод не дължи изрично произнасяне в диспозитива на определението, каквото се дължи единствено при позитивно произнасяне по искането за разноски.

1

Ето защо и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искането на адв. М.- пълномощник на И.Ц., за допълване на определение № 4257/21.12.20213г. по гр.д. № 4186/2022 г. в частта на разноските с произнасяне в диспозитива по искането за присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2