Решение № 2027 от 07.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2027 гр. Бургас, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120103053 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Хелио - тур-с“ АД ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Невена Коканова “ № 8, представлявано в управителя Е.Б., чрез адвокат М. С., против Т. С. С. от град Б. и против „Кава Комекс“ ЕООД ЕИК *********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника вземане, материализирано в изпълнителен лист от 07.01.2011 година с актуален непогасен размер 3498.08 лева, присъден по т.д.№34/2008г. но Апелативен съд Бургас, което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от „Кава Комекс“ ООД, тъй като е погасено по давност, на което ищецът се позовава по отношение на цедента и цесионера, както и че поради това ищецът не дължи изпълнение по изпълнително дело № 211 от 2021 година по описа на Частен съдебен изпълнител И.Б. с рег. № *** на КЧСИ район на действие района на Бургаски окръжен съд.

Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист , тъй като задълженията са погасени по давност.

Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал писмен отговор, в който е посочил, че давността е многократно прекъсвана. Сочи конкретни изпълнителни действия на конкретни дати.

Съдът, след като взе предвид отправеното искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

С иска по чл. 439 от ГПК не се оспорва процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство, за да е поставен същият в зависимост от висящността на изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена „оспорване на вземането", т.е. не се оспорва самото изпълнително производство като такова, а неговата материална законосъобразност - изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна. Налице е съществено различие между института на погасителната давност и перемирането на изпълнителното производство.

По тази причина прекратяването или не на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане, а въведеното с отговора на исковата молба и поддържано в съдебно заседание възражение за липса на правен интерес у ищеца не е основателно. Съдът изцяло споделя разрешенията, дадени в определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по описа на ВКС, I т. о. и в определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., съгласно които предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

2

Не без значение е и обстоятелството, че субективното право на лице да се позове на изтекла погасителна давност може да бъде реализирано единствено в съдебно производство.

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул.

От предсатвените по делото доказателства се установяват валидно извършени правни действия в изпълнителното производство и преди прекратяването му са извършени порадица действия, който да предопределят прекъсване на давността и начало на нова давност.

Представеният по делото изпълнителен лист е издаден на 07.01.2011г. въз основа на решение от 13.12.2010г.

На 26.01.2011г. е образувано изп. дело № 10 / 2011 при ЧСИ Т.К. за събиране на вземането.

На 19.07.2013г. с Постановление ЧСИ И.Б. конституира „КАВА КОМЕКС” ООД, ЕИК ********* като присъединен взискател по изп. дело №107/2013г. Присъединяването е извършено на база Удостоверение по чл.

456 от ГПК издадено по изп. дело №10/2011 при ЧСИ Т.К..

По изп. дело № 107/2013г. на ЧСИ И.Б. е насрочена публична продан на недвижим имот за периода от 01.11.2013г. до 02.12.2013г.

На 14.04.2015г. е извършено ново присъединяване и „КАВА КОМЕКС” ООД, ЕИК ********* е присъединено като взискател по изп. дело № 2/2015 г. на ЧСИ Т.К..

На 24.01.2018г. е извършено разпределение по изп. дело № 2/2015 г. на ЧСИ Т.К., като сумата определена за плащане на „КАВА КОМЕКС” ООД е 284 лв.(разноски).

Същата сума била изплатена на присъединения взискател на 01.02.2018г.;

На 02.10.2018г. ЧСИ И.Б. преобразува прехвърленото й изп. дело № 2/2015 г. на ЧСИ Т.К. на изп. дело 986/2018 на ЧСИ И.Б.. Със съобщение от 17.12.2018г. е насрочен опис и оценка на недвижимо имущество собственост на длъжника.

Със съобщение от 18.05.2020г. ЧСИ насрочва публична продан за периода 02.06.2020г. - 02.07.2020г.

Ищецът в исковата си молба признава факта, че на 29.03.2022г. дружеството цедент „КАВА КОМЕКС” ООД се е присъединило като взискател по изп. дело № 211/2021г. на ЧСИ 3

И.Б..

С оглед горното, съдът намира иска за неоснователен.

С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените като се претендират такива за сумата 579.28 лева, от които 500 лева, адвокатски хонорар.Възражението за прекомерност на размера на адвокатския хонорар е неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Хелио - тур-с“ АД ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Невена Коканова “ № 8, представлявано в управителя Е.Б., чрез адвокат М. С., против Т. С. С. от град Б. и против „Кава Комекс“ ЕООД ЕИК *********, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника вземане, материализирано в изпълнителен лист от 07.01.2011 година с актуален непогасен размер 3498.08 лева, присъден по т.д.№34/2008г. но Апелативен съд Бургас, което вземане е прехвърлено на ответника с договор за цесия от „Кава Комекс“ ООД , като неоснователен и недоказан.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4