Определение № 2719 от 21.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2719 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300502971 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника му адв. Л.Р., срещу разпореждане от 28.09.2023г., включено в Заповед №6547 от 28.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , издадена по ч. гр. д. №13860 по описа за 2023г. на Районен съд- Пловдив, 18-ти гр. с., с коeто е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу „Европейска рециклираща група“ ООД, ЕИК 205304849, за сумите от: 240 лв.неустойка за невърнато оборудване и 22,47 лв.- обезщетение за забава за периода 23.10.2022г.-25.09.2023г., както и за разноските над уважения до претендирания размер. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане , като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираното вземане за неустойка и обезщетение за забава върху 1 нея, първоинстанционният съд е изложил съображения, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Така постановеното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено.

Действително съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, Съгласно формираната съдебната практика /Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.; Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.№2945/2013г., II т.о./ при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. В случая заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойка за невърнато оборудване, като е изложил твърдения, че съгласно сключения с дружеството- длъжник договор за електронни съобщителни услуги му е предоставил за ползване оборудване, което не било върнато след прекратяване на договора, поради което длъжникът дължал заплащане на уговорената неустойка във фиксиран размер съгласно ценоразписа на „А1 България“ ЕАД. Според настоящия състав на съда при така изложените твърдения не би могло да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Изложените в обжалваното разпореждане съображения, че неустойката предоставяла имуществена облага на кредитора, каквато би получил, ако договорът не беше прекратен, без същият да предоставя ползването на услугата, не кореспондират с обстоятелствата по делото. В случая не се претендира неустойка в размер на дължими абонаментни вноски за оставащия срок на договора след прекратяването му, а такава в размер на стойността на получено, но невърнато от ответника оборудване.

При положение, че длъжникът не е върнал предоставеното му оборудване след прекратяване на срока на договора очевидно кредиторът търпи вреди, за обезщетяването на които страните са уговорили процесната неустойка в размер на стойността на оборудването. Цитираната съдебна практика на ВКС е неотносима към предмета на настоящото дело. Обжалваното разпореждане, следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление, включително за пълния размер на направените от заявителя разноски. При издаване на заповедта за изпълнение първоинстанционният съд следва да включи в нея и направените от заявителя разноски по настоящото производство.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 28.09.2023г., включено в Заповед №6547 от 28.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №13860 по описа за 202 3г. на Районен съдПловдив, 18-ти гр. с., с коeто е било отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу „Европейска рециклираща група“ ООД, ЕИК 205304849, за сумите от: 240 лв.- неустойка за невърнато оборудване и 22,47 лв.- обезщетение за забава за периода 23.10.2022г.25.09.2023г., както и за разноските над уважения до претендирания размер.

ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление, както и за направените от заявителя разноски по настоящото производство.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3