Присъда № 72 от 15.07.2025, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда №72/15.07.2025 година по НОХД № 209/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу А. С. /A. S./, роден на ********** г. в гр.И., Република **********гражданин на Република **********с постоянен адрес в Република **********е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 19.06.2025г. в района на гранична пирамида №269, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Пледира наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, при превес на смекчаващите вината му обстоятелства. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 лева, като наказанието лишаване от свобода, бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. В. А. Д. от АК - Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли при определяне на наказанието на подзащитния й съдът да отчете направените от подсъдимия в хода на досъдебното производство самопризнания, обстоятелството, че е оказал съдействие на органите на разследването, както и мотивите на подзащитния й за извършване на деянието.

С оглед горното пледира за определяне на наказание на подзащитния й в размер на минималното предвидено в закона, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода, на основание чл.66, ал.1 от НК, да бъде отложено за срок от три години.

Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е А. С. /A. S./, роден на ********** г. в гр.И., Република **********гражданин на Република **********със средно образование, с постоянен адрес в гр.И., Република Турция.

Подсъдимият желаел да напусне държавата си по произход Република Турция и се установи в друга държава на територията на Европа. Във връзка с това си намерение подсъдимия решил да влезе от република Турция в република България.

Тъй като не притежавал виза или друг заместващ я документ, даващ му право да влезе в република България подсъдимия решил да влезе през границата на страната ни, от република **********без да притежава надлежно разрешение за това.

На 19.06.2025 година подсъдимия се придвижил от гр. И. до гр. Одрин и от там в 1 близост до турско - българската граница. Късно вечерта на 19.06.2025 година достигнал възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница. Около 22.30 - 23.00 часа на 19.06.2025 година влязъл през границата на страната ни от Република Турция като преминал през дупка във възпрепятстващото съоръжение в района на 269 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, община Елхово, обл.Ямбол. Към момента на влизането си в страната ни подсъдимия не е притежавал документи - виза или друг заместващ я документ, даващ му право да влезе в република България.

Около 08.30 часа сутринта на 20.06.2025 година подсъдимият се намирал на около 300 метра от 270 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, обл.Ямбол. По същото време бил забелязан от св. С. П. К. С. П. К. – ст.полицай в 04 ГОДГ в ГПУ - Елхово при РД“ГП“ – Елхово, който изпълнявал служебните си задължения по охрана на държавната граница.

На място св. К. извършил гранична полицейска проверка на подсъдимия за установяване самоличността му и правото му на пребиваване в страната ни. В хода на същата установил самоличността на подсъдимия въз основа на представен му от последния документ за самоличност - лична карта. В хода на проверката подсъдимия не представил документи разрешаващи влизането и пребиваването му в страната ни, обяснил, че е влязъл през дупка във възпрепятстващото съоръжение и търси работа.

След установяването му подсъдимия е бил задържани.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля С. К., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля К. факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият А. С. /A. S./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 19.06.2025г. в района на гранична пирамида №269, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият А. С. /A. S./е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, с оглед 2 гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на св. К.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От показанията на св. К. и обясненията на подсъдимия А. С. /A. S./, преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на преминаване на държавната ни граница от подсъдимия, а именно на 19.06.2025г. в района на гранична пирамида №269, в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е начина, по който същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза или друг заместващ я документ, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да влезе в Република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му произход – Република Турция от която и осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Напротив доказателствата по делото сочат, че подсъдимия е извършил деянието с цел да се установи извън република Република Турция и си намери работа.

Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимия.

Предвид гореизложеното съдът призна А. С. /A. S./ за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкрИ.е на обективната истина по делото и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.

При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при 3 условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - една година лишаване от свобода и на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00 лева.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По разноските: По делото са направени разноски за преводач в размер на 75,00 лева, в досъдебната фаза на процеса.