Решение № 4576 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4576 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100501512 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. Б. П. срещу решение от 30 .10.2025 г. по гр.д. №68330/2024 г. на Софийския районен съд, 169 състав, в частта, в която признато за установено по искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателя, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №43315/2024 г. на СРС, 169 състав, както следва: 613,92 лв., главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ул. „******** /първи надпартерен/, ап.2, за периода от 17.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, и 109,23 лв. – мораторна лихва за забава от 16.07.2022 г. до 03.07.2024 г., както ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото и разноски в заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е нищожно и неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че в процесната жилищна кооперация не е осъществявана услуга по топлоснабдяване. Поддържа, че не е в облигационно отношения с ищеца, както и че първоинстанционният съд не е разгледал тези и възражения, както и това за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили и отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство е и определение на СРС, постановено 1 на 10.12.2025 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника Н. П. за изменение на решение №19606/30.10.2025 г., постановено по гр.д. №68330/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските, която е инкорпорирана в подадената от нея въззивна жалба. Това определение е обжалвано от Н. Б. П. с частна жалба от 22.12.2025 г., в която е посочено, че неправилно съдът е присъдил на ищеца разноски по делото, тъй като не е длъжник на дружеството и е с 100% инвалидност, поради което и на основание чл.83 ал.2 ГПК е освободена от заплащане на такси разноски по делото. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като бъде оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.

Ответникът по частната жалба „Топлофикация София” ЕАД в законоустановения срок не взема становище по жалбата.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в което предявените установителни искове за главница за топлинна енергия са отхвърлени в частта за мес.05.2021 г. и за лихвата за забава върху нея, и в частта, в която предявените установителни искове за главницата за дялово разпределение и лихва за забава върху нея са отхвърлени изцяло, поради което е влязло в законна сила в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивната жалба:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са твърденията на въззивника за нищожност на обжалваното решение. Нищожността е възможно най-тежкият порок на съдебния акт. В закона не са посочени хипотези на нищожност, но същите са изведени в доктрината и съдебната практика. Нищожно е съдебното решение, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или от незаконен състав, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт, както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. Нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат, както и решението, постановено при липса на мотиви, когато то е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване – ТР №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното в настоящото производство решението не страда от нито един от сочените пороци, поради което същото е валидно.

Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната 2 връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил, че е собственик или ползвател на процесния имот, като това обстоятелство е установено при условията на пълно и главно доказване от събраните по делото писмени доказателства.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект, има техническа възможност да премине към дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите, но те не са сключили договор за топлинно счетоводство и съгласно чл.61 ал.2 т.4 Наредба №Е-РД04-1, разпределението на ТЕ в сградата се извършва само от топлопреносното предприятие. Вещото лице сочи още, че в имота на ответника няма узаконен водомер за топла вода, както и че не е начислявана ТЕ за отопление, а единствено за топла вода, като топлата вода през процесния период е начислявана на база брой потребители /1 лице/, съобразно нормата на разход на гореща вода на денонощие на едно лице, предвидена в чл.69 ал.2 т.2 Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, уреждаща хипотезата на лиса на узаконен водомер за топла вода. От заключението се установява още, че последният протокол за метрологична проверка на топломера е от 2018 г., като е отразено, че по информация на ищцовото дружество ответникът не допуска служителите на „Топлофикация София“ ЕАД до абонатната станция, с което се възпрепятства възможността топломерът да бъде изпратен на нова метрологична проверка.

Общо дължимата от ответника сума за топлинна енергия през процесния период при съобразяване на сумите от изравнителни сметки, е в размер на 635,08 лв.

П р и липса не са монтирани индивидуални водомери за топла вода се начислява топлинна енергия по реда на чл.69 ал.2 т.2 Наредба 16-334/2007 г. за топлоснабдяването.

Ответникът не е оспорил, че в имота няма узаконен водомер за топла вода. Съгласно разпоредбата на чл.69 ал.2 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, когато липсват водомери за гореща вода или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане, потреблението се определя при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление.

3

Ето защо, се налага извод, че предвид липсата на узаконен водомер за топла вода, начислението на топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ било извършено в съответствие с установените нормативни правила, почиващи върху принципа, че никой не може да черпи права и следва да понесе нормативно установените последици от собственото си неправомерно поведение.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.

Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда клиентите да заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая най-старото задължение на ответника, за което е уважен предявеният иск, е станало изискуемо на 16.08.2021 г., поради което към момента на предявяване на иска - 17.07.2024 г. не е изтекъл тригодишният срок за вземанията за цената на доставената топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период.