Решение № 342 от 13.12.2024, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Провадия, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100267 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, *** срещу В. Г. Н., ЕГН ********** с адрес гр. **********, ул. **************. № 120, вх. А, ет. 3, ап. 6 и И. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. ******** № 13, ет.1, ап.5 иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците договор за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в НА № 158, том I, рег. № 1016, дело № 125/31.05.2023г. В ЧАСТТА, в която В. Г. Н. прехвърля на И. Г. Н. собствените си 4/6ид.ч. от следното недвижимо имущество- 1./ апартамент № 6, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. **********, одобрени със заповед № РД18-67/02.12.2010г., находящ се на адрес гр. **********, ул. **************. № 120, вх. А, ет.3 с площ от 89,80кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 16,83кв.м и 5,7486% ид.ч. от общите части сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, изграден в жилищна сграда с идентификатор *** разположена в ПИ с идентификатор ***.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Има качество на кредитор спрямо ответника В. Н., последната договаряла като солидарен съдлъжник по договор за банков кредит овърдрафт № 20171043/24.10.2017г. и анекси № 1/23.10.2018г., № 2/23.11.2018г., № 3/05.12.2018г., № 4/22.10.2019г., № 5/25.11.2019г. и № 6/18.12.2019г. към него. Страни по договора за кредит са „Експресбанк“ АД, на което ищецът е универсален правоприемник, като кредитодател, „Валдема 15“ ЕООД- кредитополучател и В. Н. - солидарен съдлъжник.

По договора е отпуснат овърдрафт от 50000лева, увеличен с анекс на 70000лева.

На 02.11.2023г. „Валдема 15“ ЕООД подава молба за открИ.е на производство по несъстоятелност. Затова, на основание чл.19, ал.8 вр. чл. 20, ал.2 ОУ, ищецът е предприел действия по обявяване вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, които 1 били на етап уведомяване на длъжниците.

Междувременно, при проучване имуществото на длъжника било установено, че на 31.05.2023г. съдлъжникът по договора за кредит В. Н. е прехвърлила с договор за издръжка и гледане на сина си ответникът Н. притежаваните от нея 4/6ид.ч от недвижим имот. Сочи обема на прехвърлените права от ответницата да е този, доколкото същата имала качество и на наследник на починалия си съпруг Д. Н..

Твърди, че сделката е сключена след възникване на вземанията по договора за кредит.

Счита, че с така извършената сделка ответницата е увредила интересите му, доколкото е намален активът на имуществото на длъжника, от което ищецът би могъл да удовлетвори вземането си. Доколкото сделката е сключена между майка и син, то знанието на ответника Н. за увреждане на кредитора се предполагало.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който първо се сочи исковата молба да е нередовна, второ, искът се оспорва като неоснователен.

Срещу редовността на исковата молба се възразява по повод формулирания петитум, неяснота дали вземането съществувало и неяснота защо ищецът упражнява права на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.

Срещу основателността на иска се излагат следните възражения:

Оспорва ответницата Н. да притежава 4/6ид.ч. от имота, респ. да се е разпоредила с такъв обем притежавани от нея права върху него, независимо от написаното в нотариалния акт. Твърди, че прехвърленият имот е бил лична собственост на съпруга й, защото същият е бил даден в обезщетение срещу отчужден имот. Затова и тя не е била упомената в нотариалния акт. Съответно, ответницата би могла да прехвърли само 1/3ид.ч. от имота.

После, настоява се, че договорът е бил обезпечен с договорна ипотека върху друг имот, надвишаващ многократно задължението по договора, поради което оспорват сключването на атакувания сега договор да е увреждащо интереса на кредитора.

Оспорва и твърденията приобритателят да е имал знание за увреждане правата на кредитора.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, след съобразяване становището на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в частта, в която В. Г. Н. прехвърля на И. Г. Н. собствените си 4/6ид.ч. Разпоредбата, предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. А когато действието е възмездно, нужно е и лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Т.е с предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото предмет на атакуваното увреждащо действие или да упражни правото по вземането си, без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника.

Уважаването на така заявената искова претенция, възлага в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване, установяване на твърдението му, че 2 има качество на кредитор с неудовлетворено вземане спрямо ответника Н. по договор за кредит от 24.10.2017г. сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, на което ищецът е универсален правоприемник; че с договор за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в НА № 158/31.05.2023г. ответникът Н. се е разпоредила в полза на ответника Н. със свое недвижимо имущество; че обемът на прехвърлените права от Н. е 4/6ид.ч.; че ответниците са майка и син. Доказването на тези твърдения, възлага в тежест на ответниците пълно и главно установяване наведените от тях положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, вкл. че обемът на прехвърлените от ответницата Н. права е 1/3ид.ч., доколкото имотът е бил лична собственост на съпруга й и по оборване презумпцията за знание у ответника Н., че действието по сключване на договора е увреждащо правата на кредитора.

С определението си по чл. 140 ГПК, съдът е обявил на страните за общоизвестно и поради това ненуждаещо се от доказване, че ищецът е универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД /с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/ съобразно вписаното по партидите на търговците в ТР на 30.04.2020г. преобразуване чрез влИ.е.

По делото и двете страни са ангажирали писмени доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

На 24.10.2017г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Валдема 15“ ЕООД, като кредитополучател и ответника В. Н., като съдлъжник е сключен договор за овърдрафт партньор № 20171043, по който е отпуснат кредит в размер на 50000лева със срок на издължаване 120месеца. Уговорено е вземането на банката да бъде обезпечено чрез учредяване на договорна ипотека върху собствен на ответницата недвижим имот представляващ сграда на един етаж със ЗП от 891кв.м. с идентификатор ***. С последващи анекс 1/23.10.2018г., № 2/23.11.2018г., № 3/05.12.2018г. № 4/22.10.2019г., № 5/25.11.2019г. и № 6/18.12.2019г. са изменяни условия на договора касателно срока, в който банката има право да ограничава разрешения размер на кредита и да прекратява финансирането, размер на лихвите, размер на уговорения кредитен лимит и обезпечения на вземанията на банката.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по НА № 158, том I, рег. № 1016, дело № 125/31.05.2023г., ответницата В. Н. и Г. Н., са прехвърлили на съсобственика си И. Н., притежаваните от тях 5/6ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ***, представляващ жилище № 6 на адрес гр. **********, ул. **************. № 120 и избено помещение № 6 към него срещу положени в минало време грижи и предоставяна издръжка, както и срещу задължение занапред да поеме издръжката и гледането на В. Н., докато е жива.

Така прехвърленият имот е бил собствен на Д. Н., въз основа на НА № 55/1987г., с който му е признато право на собственост, като обезщетение срещу отчужден имот със заповед № 733/11.01.1985г., след прихващане на цената на отчуждения имот от тази на дадения му имот и заплащане на дължим остатък от нея. Ответницата В. Н. и Д. Н. са били в граждански брак сключен на 14.12.1980г. След смъртта си, Д. Н. е оставил лица призовани към наследяване- В. Н. /съпруга/ и синове И. Д. Н. и **************. Н.. Към датата на сключване на сделката ответникът Н. не е бил в граждански брак съгласно изготвената справка НБДН.

Анализирайки писмените доказателства, налага се извод, че ищецът има качество на кредитор спрямо ответника Н. относно ликвидни и изискуеми вземания, за събиране на които банката се е снабдила с изп. титул и е инициирала образуване на изп. дело. Този извод следва пряко от представената от ответницата молба по изп.д. 589/2024г. по описа на ЧСИ рег. № 892, с която тя е поискала погасяването на задължението й да бъде разсрочено.

Съгласно утвърдената съдебна практика, съдът сезиран с Павлов иск не проверява 3 съществуването на вземането, а изхожда от положението, че то съществува, след като произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти. Изключение е само хипотезата, когато вземането е отречено с влязло в сила решение, какъвто не е настоящият случай. Напротив, вземането е съдебно установено, след като за събирането му има образувано изп. дело и ответницата е оспорвала увреждащото действие на сделката с твърдения да си погасява дълга, които имплицитно съдържат и признание за неговото съществуване.

Възражения срещу липса на знание за увреждане, не са релевирани. А и задължението на кредитополучателят, съответно съдлъжника да изпълнява на падеж, е възникнало от момента на сключване на договора за кредит на 24.10.2017г., от който момент ищецът има качество на кредитор. Затова, като елемент от фактическия състав на правото по чл. 135 ЗЗД, знанието на длъжника за увреждане е всякога налице, когато извършва акт на разпореждане следващ възникване на задължението му. А, ако актът на разпореждане е възмезден, както в случая, необходимо е допълнително и знание у лицето, с което длъжникът е договарял, касателно фактите и обстоятелствата, които пораждат задължението. Това знание се предполага, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая, договаряно е с низходящ, поради което и действа презумпцията за знание у приобритателя- ответника И. Н..

Ирелевантно е субективното отношение на длъжника, че е смятал кредитът за достатъчно обезпечен. Това е така, защото принципът въведен от нормата на чл. 133 ЗЗД е, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредитора и на него е даден изборът от кое имущество да се удовлетвори- с даденото в обезпечение или с друго налично такова. Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение, като съдебният изпълнител, ако прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. Все в тази връзка, неоснователно е възражението за липса на увреждане интересите на кредитора с оглед учредената ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот и искането му за разсрочване изпълнението пред ЧСИ. Както се посочи, имуществото на длъжника в цялост служи за обезпечение на кредитора и той е този, който решава от кое да се удовлетвори.