Решение № 157 от 06.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Бургас, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20232100900324 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Хермес Груп“ ООД, ЕИК 102045842, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, х. к-с „Хризантема“, представлявано от управителите Йордан Димитров Йорданов, Атанас Петров Симеонов и Пейко Димитров Янков – със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Георги Кирков“ № 21, ет. 1, ап. 2, с която се претендира да бъде осъден „Кинг Травел“ ООД, ЕИК 201211504, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул.

„Батак“ № 14, представлявано от управителите Калина Йорданова Йорданова -Тодорова и Иван Радославов Тодоров да заплати на ищеца сумата от 133 081,34лв., представляваща възнаграждение за предоставени туристически услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Моли се и за присъждане на направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства по делото.

Ищецът твърди, че е търговско дружество с основна търговска дейност – хотелиерство, която се осъществява в хотел „Хризантема“ в к.к. „Слънчев бряг“. Още от 2014г. дружеството имало трайни търговски отношения с туроператора „Кинг Травел“ ООД.

Последното правело резервации за настаняване на гости в хотела. При пристигане, туристите се настанявали, като представяли ваучери. Регистрирали се в хотелска програма с посочване на име на организатора – „Кинг Травел“ ООД. За всеки турист се съставяла адресна карта, съдържаща име и адрес. В края на всеки месец ищецът издавал фактура за реализираните туристически услуги към туроператора и я представял за плащане. От 2014г. до 2017г. включително, през целия летен сезон ответното дружество настанявало туристи в хотел „Хризантема“, като същото заплащало сумите по издадените фактури.

През 2018г. търговските отношения между дружествата

1 продължавали по уговорения и утвърден начин. За реализирани през месец юли 2018г. туристически услуги „Хермес груп“ ООД издало фактура № 0000006749/31.07.2018г. на стойност 133 081,34лв. с ДДС. Фактурата била изпратена на „Кинг Травел“ ООД, но към момента все още липсвало извършено плащане. Водени били преговори с лицата, представляващи дружествотодлъжник, но те били безуспешни. В настоящия случай било налице пълно неизпълнение на ответника за заплащане на предоставените на негови клиенти-физически лица туристически услуги от страна на „Хермес груп“ ООД. Предвид справка от хотелска програма „Клок“ на хотел „Хризантема“, а именно ваучер – опис по агенти, ваучер-опис и фактурирани пристигания за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. ищецът предоставил туристически услуги на крайните клиенти чрез посредничество на „Кинг Травел“ ООД. При настаняването си, същите не заплащали услугите директно на хотела, а извършвали предварително плащане към ответното дружество въз основа на договор за предоставяне на туристическа услуга.

Поради това в хотелската програма всички суми се начислявали на името на ответното дружество. Видно от представената Аналитична оборотна ведомост от 2014г., 2015г., 2016г., през тези години ищецът издавал фактури към ответника и същите били заплащани, т.е. били налице трайни търговски отношения между страните. За 2018г. обаче било видно от Аналитичната оборотна ведомост, че са налице редица неплатени фактури. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът с отговора на исковата молба оспорва иска. Твърди, че е известно, че за морските курорти била приета практика в различни периоди да има различна цена за нощувките, още повече и във вида на туристическия пакет. Как точно са правени такива уговорки в настоящия случай не ставало ясно. От исковата молба не ставало и ясно кой работи с хотелската програма, с която се регистрират туристите и подава името на организатора, защото ако това бил хотелиерът, единствено от неговото поведение и воля зависело попълването на тази програма с данни, нанесени единствено от него и туристическият агент или туроператор не би могъл да контролира по никакъв начин записванията с нея. Ищецът не прилагал ваучери, съгласно които щяло да се установи с кой агент или туроператор работел ищецът. Последният не пояснявал и на каква база и за какъв период издавал фактурата за реализираните туристически услуги към туроператора. Още повече, че това била инвойс фактура, която се издавала, ако едната страна е чуждестранно лице. В настоящия случай не било така. Ответникът заявява, че всички задължения към ищцовото дружество били заплатени. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът е предоставил възможност на ищеца за депозиране на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в срока по закона след неговото удължаване. Същата обаче е подписана само от един от тримата управители на ищцовото дружество. В нея се излага фактическа обстановка, като се посочва, че другите двама управители все още не са предприели действия да я подпишат.

Съдът е указал на другите двама управители – Йордан Йорданов и Атанас Симеонов, да вземат становище по въпроса дали поддържат подадената допълнителна искова молба 2 или не. Видно от Търговския регистър, че дружеството се представлява заедно от тримата управители, а в приложения към фирменото дело дружествен договор не е приета изрична разпоредба, която да дава определени права на някой от управителите.

В доклада по делото, както и в първото открито съдебно заседание, съдът е констатирал, че исковата молба е подписана от тримата управители, представляващи заедно дружеството, но пълномощното на адвокатско дружество „Вълчо Чолаков“ , допълнителната искова молба , както и всички останали налични по делото молби и становища от името на ищцовото дружество не са подписани от тримата управители, поради което съдът е указал на управителите да вземат становище по въпроса дали поддържат подадената допълнителна искова молба или не. В проведеното първо открито заседание се явяват единствено управителят Янков и адвокатите Чолаков и Пеева, които заявяват, че всички управители са подписали исковата молба , но не и останалите изходящи от ищеца молба , включително адвокатското пълномощно. След указанието на съда управителят Атанас Симеонов е заявил, че е подписал единствено исковата молба и не потвърждава извършените от управителя Янков процесуални действия, включително не поддържа допълнителната искова молба и извършеното упълномощаване. Същото по съдържание становище е изпратил и управителят Йордан Йорданов. Поради гореизложеното и на този етап, съдът допълва доклада по делото с констатацията , че съдът е сезиран с надлежно подписана от представляващите ищцовото дружество управители искова молба. Съдът приема , че адвокатско дружество „Вълчо Чолаков“ не е надлежно упълномощено да представлява ищцовото дружество, като същото занапред по делото следва да бъде представлявано само заедно от тримата управители и извършените от един или двама от тях процесуални действия няма да бъдат зачитани от съда. С оглед на гореизложено , съдът приема , че е сезиран с направените в исковата молба искания, като следва да приеме и цени представените със същата писмени доказателства , но не и направените твърдения , изложените доводи, представените доказателства и направените доказателствени искания, които изхождат само от един от управителите Пейко Янков или от упълномощените от него адвокати.

Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените искове са допустими. По направеното възражение за родова неподсъдност на част от исковете , съдът се е произнесъл с доклада по делото.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите вр. с чл.288 от Търговския закон от „Хермес Груп“ ООД, ЕИК 102045842, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, х. к-с „Хризантема“, представлявано от управителите Йордан Димитров Йорданов, Атанас Петров Симеонов и Пейко Димитров Янков – със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Георги Кирков“ № 21, ет. 1, ап. 2, срещу „Кинг Травел“ ООД, ЕИК 201211504, със 3 седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Батак“ № 14, представлявано от управителите Калина Йорданова Йорданова -Тодорова и Иван Радославов Тодоров за сумата от 133 081,34лв., представляваща възнаграждение за предоставени туристически услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

Страните не спорят, че между ищцовото и ответното дружества са налице трайни търговски отношения , по силата на които ищцовото търговско дружество, с основна търговска дейност – хотелиерство, която се осъществява в хотел „Хризантема“ в к.к.

„Слънчев бряг“ е предоставяло на ответното дружество - туроператора „Кинг Травел“ ООД туристически услуги – настаняване в хотел. Не се оспорва, че механизмът на предоставяне на услугата включвал резервации за настаняване на гости в хотела от страна на ответника, след пристигане на туристите - настаняване, след представяне на ваучери. Туристите , клиенти на ответника са били регистрирани в хотелска програма на ищеца с посочване на име на организатора – „Кинг Травел“ ООД. За всеки турист се съставяла адресна карта, съдържаща име и адрес. Не се оспорва , че през периода от 2014г. до 2017г. включително, през целия летен сезон ответното дружество настанявало туристи в хотел „Хризантема“, като същото заплащало сумите по издадените фактури.

Съдът приема , че по силата на устен договор „Кинг Травел“ ООД е осъществявал посредничество при предоставянето на туристически услуги на пътуващи лица от страна на „ХЕРМЕС ГРУП“ ООД. По силата на този договор между страните по делото ищцовото дружество е настанявало клиенти на ответника , като при настаняването си клиентите не заплащат дължимите за престоя суми на хотел „Хризантема“, а са ги заплатили или ще заплатят на посредника „Кинг Травел“ ООД. Предвид това дължимите за престоя суми на пътуващите лица се начисляват и заплащат на ответника – туроператор и се дължат него на ищеца - хотелиер. Хотелиерите заплащат договорена комисиона за реализацията на туристическите услуги чрез посредник.

Спори се, дали през месец юли 2018г. са настанявани туристи с ваучери, издадени от ответника в хотела на ищеца, както и се спори дали са извършени и незаплатени туристическите услуги, за които

„Хермес груп“ ООД е издало фактура №

0000006749/31.07.2018г. на стойност 133 081,34лв. с ДДС.

Ответникът заявява, че всички задължения към ищцовото дружество били заплатени.

Съгласно чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че тези книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в тях информация. Това налага доказателствената им сила да се преценява с оглед на всички релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната редовност. Тъй като те представляват вторични счетоводни документи съобразно класификацията по чл.6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за стопанска операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява, редовността им е обусловена от съставянето 4 им въз основа на такъв документ. В това се изразява едно от основните изисквания, при съобразяване на които се осъществява счетоводството на предприятията - за документалната обоснованост на стопанските операции и факти. Тежестта за установяване както на редовността на счетоводните книги, така и на осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти, е на страната, позоваваща се на тях.