Решение № 68 от 16.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300503079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

С Решение №2396 от 16.05.2025 г., постановено по гр. дело № 5053/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I бр.с. е прекратен гражданският брак между П. Н. Ш., ЕГН ********** и К. Д. Ш., ЕГН **********, сключен в гр.

К. на 3.08.2017 г., съставен Акт за граждански брак № 14/3.08.2017г., като дълбоко и непоправимо разстроен; на майката П. Н. Ш. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете - Т.К. Ш., ЕГН **********, като е определено местоживеене на детето при майката; определен е режим за лични отношения между бащата К. Д. Ш. и детето Т.К. Ш., както следва: всяка втора седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя на третата седмица от месеца с преспиване, като за първа седмица се счита, тази, която има пълни седем дни от съответния месец; през нечетните години втората половина на всички ваканции, определени от МОН, а през четните първата половина, минимум два часа на личните празници на бащата. Бащата К. Д. Ш. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв. за детето Т.К. Ш., чрез неговата майка и законен представител - П. Н. Ш., считано от 29.04.2024г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

Постановено е също след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име – „Р.“. Предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул.“*** на съпругата П. Н. Ш., като последната е осъдена да заплаща месечен наем в размер на 200 лева на К. Д.

Ш. за ползване на семейното жилище.

С Решение №4056 от 05.09.2025 г., постановено по гр. дело № 5053/2024 1 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I бр.с. е оставена без уважение молбата на ищцовата страна К. Ш. за допълване на решение № 2396 от 16.05.25г. по гр. д. № 5053 по описа на съда за 2024 г. по отношение на режима на лични отношения на бащата с детето по време на националните празници.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от П. Н. Ш., с ЕГН ********** чрез пълномощника по делото В. П., вписана в АК-Пловдив, против Решение №2396 от 16.05.2025 г., постановено по гр. дело № 5053/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I бр.с. в частта, с която сe определя режим за лични отношения между детето Т.К. Ш., с ЕГН ********** и бащата К. Д. Ш., с ЕГН **********. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстнационното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат доводи в тази насока. Поддържа се, че оценката на първоинстанционния съд за обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК и на родителския капацитет на родителите е неправилна, немотивирана и в противоречие със събраните доказателства, като не била обсъдена злоупотреба на бащата К. Ш. с производство по ЗЗДН, както и не били обсъдени други въпроси, имащи значение за отношенията между страните. Жалбоподателката Ш. счита определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения на детето с баща му за неправилен, като предлага да се измени, както следва – „бащата да има право да взима детето за времето от 17 ч. в петък до 19 ч. в неделя, всяка втора и четвърта седмица от месеца“, като първа седмица се брояла съгласно указания на ВКС. Излага доводи, че детето тази есен ще бъде в първи клас, както и че бащата има ненормирано работно време. Във въззивната жалба се посочва, че бащата имал „сравнително неадекватно поведение“ - „насочено към притискане на детето в емоционален аспект, изразяващо се в постоянно звънене, многократно без да се съобразява от момента“. Жалбоподателката предлага и други изменения в режима, подробно посочени във въззивната жалба по отношение на летните ваканции, личните празници на родителите и личните празници на родителите на родителите, личните празници на детето, Коледа и Нова година, ежедневна аудио-визуална комуникация всеки ден.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна К. Д. Ш., с ЕГН ********** чрез пълномощника – адв.

Р. Вл. Р., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, като се излагат подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства за родителския капацитет и интересите на детето и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Сочи, че всички въпроси за вината на съпругата, за сектанската дейност, за отчуждението на детето към бащата, за страховете на бащата в един бъдещ момент са подробно изследвани от съда. Излага доводи, че у бащата липсва умисъл за злоупотреба с производството по ЗЗДН. Поддържа се, че първоинстанционният съд не бил коментирал фактите, че майката на жалбоподателката и нейна приятелка Ж. са провели някакъв ритуал в с. Р. на 10.05.2023 г. Сочи, че това е важно обстоятелство, за да провери съда има ли странно и неприемливо поведение от страна на майката на жалбоподателката, тъй като тя и Ж. са постоянно в жилището, където е детето. Излагат се доводи, че подобно поведение е заплаха за детето и основание за по-разширен режим на лични отношения, за да се защитят интересите на детето, като изводът, че 2 нямало намесена секта в живота на жалбоподателката, бил необоснован.

Депозирана е въззивна жалба от К. Д. Ш., с ЕГН ********** чрез пълномощника – адв. Р. Вл. Р. против Решение №4056 от 05.09.2025 г., постановено по гр. дело № 5053/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I бр.с., с което сe оставя без уважение молбата на ищцовата страна за допълване на решение № 2396 от 16.05.25г. по гр. д. № 5053 по описа на съда за 2024 г. В жалбата са релевирани доводи за необоснованост на решението. Отправя се искане до въззивния съд да определи режим на личен контакт и свиждане с детето на осн. чл. 250, ал. 1 ГПК като измени и допълни първоинстанционното решение по делото, като се определи режим на лични отношения на бащата с детето, както следва – всяка четна година за Коледа времето от 10:00 ч. на 24.12. до 29.12. в 18 ч.; всяка нечетна Нова година за времето от 10:00 ч. на 28.12 до 18:00 ч. на 01.01. следващата година и всяка четна година на националните празници от 18:00 ч. на последния работен ден до 18:00 ч. на последния работен ден – на 03.03, на Великден, на 01.05., на 06.05., на 24.05, на 06.09. и на 22.09 всяка година. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна по нея П. Н. Ш., чрез пълномощника по делото В. П..

Сочи, че във въззивната си жалба е изложила подробни мотиви по отношение на режима на лични отношения баща-дете, като поддържа същото становище и като отговор на настоящата въззивна жалба, което с цел процесуална икономия няма да преповтаря. Възразява срещу начина по който е предложен и описан от бащата режима на лични отношения. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадена в срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се пристъпи към проверка на неговата правилност в рамките на оплакванията в жалбата и при служебна преценка за това дали не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми и/или съществени процесуални нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на задължението му да следи за интереса на родените от брака или фактическо съпружеско съжителство деца и без да има наведени от страните оплаквания.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба и уточнителна молба от 27.03.2024 г. от К. Д. Ш., с ЕГН ********** против П. Н. Ш., с ЕГН 3

********** по чл.127, ал.2 СК с искане за определяне на местоживеенето на детето Т. Ш. при баща му, упражняването на родителските права от бащата, определяне на режим на личните отношения на майката П. Ш. с детето и осъждане на П. Ш. да заплаща издръжка в размер на 300 лева месечно на детето чрез баща му. Излагат се твърдения от К. Д. Ш., че страните К. Д. Ш. и П. Н. Ш. са сключили граждански брак на 03.08.2017 г., като имат дете – Т.К.

Ш., родена на 19.04.2018 г. До февруари 2024 г. взаимоотношенията им били хармонични, като след 14.02.2024 г. детето на страните Т. и майката са заживели при бабата и дядото по майчина линия в село К.. Образувано било дело по ЗЗДН срещу майката и бабата на детето и след получаване на заповед за защита детето било при бащата си в Пловдив. На 13.03.2024 г. съпругата и нейната майка взели детето на обяд от детската градина. От тогава срещите на бащата били ограничени.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба и насрещна искова молба за развод от П. Н. Ш.. На 14.02.2024 г. взела решение да се разделят за 10 - 15 дни. Посочени са срещи между детето и бащата. Твърди се детето да било спокойно. Образуваното дело по ЗЗДН било при превишаване правата на ищеца, което самият признал. От 13.03.2024 г. детето живее с майката в село К. при родителите на последната. Ответницата не желае споделено родителство. Прави се искане да бъде прекратен гражданския брак, като родителските права бъдат предоставени на майката. Предлага се режим на лични отношения на бащата с детето.

В срок е подаден отговор на насрещната искова молба от К. Д. Ш., в който се сочи, че е съгласен да се прекрати гражданският брак по исков ред, като съдът се произнесе по вината. Бащата иска да упражнява родителските права, като предлага режим на лични отношения между детето и майка му.

Между страните няма спор, а и това се установява от приетото по делото като писмено доказателство удостоверение за сключен граждански брак, че К. Д. Ш. и П. Н. Р. са сключили граждански брак в гр. К. на 03.08.2017 г., с Акт за граждански брак № 14/03.08.2017 г., като фамилното име на съпругата след брака ще бъде „Ш.“ /л.8, том 1 от гр.д.№5053/2024 г. на РСПловдив/.

От приложеното на л.7, том 1 от гр.д.№5053/2024 г. на РС-Пловдив по делото удостоверение за раждане се установява, че от брака страните имат едно дете – Т.К. Ш., родена на 19.04.2018 г.

Представена е на л.6, том 1 от гр.д.№5053/2024 г. на РС-Пловдив Заповед за незабавна защита №55 от 27.02.2024 г., издадена от РС-Пловдив по гр.д.№3541/2024 г., с която се задължават П. Н. Ш. и Т.Р. да се въздържат от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на малолетното лице Т.К. Ш. с ЕГН **********.