Решение № 106 от 03.06.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Ловеч, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200015 по описа за 2025 година С Електронен фиш Серия К № 9069849 на ОД на МВР Ловеч на И. П. М., ЕГН: ********** от гр.Варна, като представител на «Н.К.» ООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 26.04.2024 г. в 20:08 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км.

65+700, землището на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока София, снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з.В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3% с МПС «Мерцедес Г 500» с рег.№ * **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 92 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч. Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят И. П. М., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не му е бил връчен по предвидения в закона ред и е узнал при посещение портала на НАП с цел да заплати дължимите осигуровки. Допуска, че ЕФ е връчен по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, но наказващият орган не е представил доказателства дали и какви опити е направил да го открие на постоянния му адрес, на който живее над 30 години.

1

Излага, че работи като морски офицер и по 6 месеца в годината не е в страната, но въпреки това изпращането на писмо с обратна разписка не е достатъчно да обоснове извод, че едно лице не е намерено на даден адрес.

Липсва отбелязване на ЕФ кога според АНО е връчен и влязъл в сила.Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се явява и пълномощника му адв.Д.. Постъпила е молба-становище, в която се излагат съображения за незаконосъобразност и отмяна на ЕФ, като се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката не присъстват данни за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя и не е изпълнена процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН по предвидения в закона ред. Наказващият орган е спазил процедурата да изпрати ЕФ за връчване на жалбоподателя по пощата с обратна разписка/л.17/, като известието е недоставено, а след това е изпратил ЕФ за връчване по местоживеене чрез съответното РУ при ОД на МВР-Варна, като с писма с рег.

№ 906р-6794/09.07.2024 г. и с рег.№906р-7694/05.08.2024 г. е дал изрични указания за оформяне на документацията при връчването, които не са спазени от съответния полицейски служител. След изпращане на първото писмо мл.полицейски инспектор Л.П. е посетил адреса на 22.07.2024 г. не е установил жалбоподателя, провел е беседа със съпругата му, която е отказала да получи ЕФ, но е предоставила информация, че съпругът й ще се върне в страната най-рано през м.септември. Последвало е второ писмо от ОД на МВР-Ловеч, като адреса на жалбоподателя отново е посетен на 20.08.2024 г./преди посоченото в предходната докладна записка време/ от същия полицейски инспектор, при което отново не е открит жалбоподателя и съпругата му е отказала да получи ЕФ. И при двете посещения на адреса полицейският инспектор в изготвените докладни записки е отразил получената информация, но не е оформил отказа на съпругата на жалбоподателя – И. М. да получи ЕФ по предвидения ред чрез подписа на един свидетел. Няма данни да е направил опит да връчи ЕФ на домоуправител 2 или друго лице, живущо на адреса. Като не е съобразил тези обстоятелства наказващият орган неправилно е приел, че ЕФ е връчен при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, отразил е дата на връчване 20.08.2024 г. и дата на влизане в сила 04.09.2024 г. Ето защо поради изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана, но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 92 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с п.з.В-26, извън населено място, т.е. превишение от 32 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 65+700, землището на с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е 95 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км толеранс е 92 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е видно от представената схема. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с 3 оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 92 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с обозначение “стационарна камера”.

Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 106–СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че същата е от одобрен тип.Анотирана съдебна практика

Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от 4 стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначениекамера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови 5 изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на 29.04.2024 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.

Разпечатката съдържа 20 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bd636a1-22c6-4779-b46d-864e2ade5ac2