Решение № 380 от 21.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е

Гр.София, … февруари 2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Е.Р. с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№6913 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът „Е.“

ЕООД, ЕИК *********, твърди, че е търговска дружество, регистрирано съгласно българските закони; основната му дейност е предоставяне на услуги в областта на информационните технологии; има специфично ноу-хау в областта на интеграцията на системи за управление на съдържание, програмиране и изграждане на уебсайтове, както и приложения на мобилни телефони. Работи в специфично ниша- адаптиране и модификация на системата SITEFINITI, а клиенти на дружеството са американски, английски, холандски и немски фирми, работещи в различни сектори, за които дружеството изгражда уеб странити и портали с помощта на системата

SITEFINITI(Сайтфинити).

Във връзка с дейността си дружеството е създало уебсайт *********.com, а има и страница BLOG

(блог), в която се публикуват статии, свързани с дейността и предлаганите от дружеството услуги. Статиите са подбрани по начин, че да не издават ноу-хау и едновременно с това да осигурят осведоменост на потенциалните клиенти. Статиите се пишат от служители на дружеството, които са в трудово правоотношение(ТПО) с ищеца и се качват в сайт от управителя на дружеството, след негово одобрение и редакция. Дружеството ползва интернет система/ програма

JIRA(джира), в която се съхраняват всички документи, свързани с дейността му и се следи за изпълнение на проектите, като всеки служител има парола и потребителско име, за да осъществи достъп до тази конфиденциална информация.

Твърди, че 14.04.2015г. е сключило трудов договор с ответницата В.П.М. и същата е приела да изпълнява длъжността „Ръководител екип програмисти“, при 8-часов работен ден и срещу трудово възнаграждение в размер на 4 780лв. По силата на договора е поела посочените в обстоятелствената част на исковата молба задължения, в които е включено и съгласие относно авторските права върху продуктите, създадени по време на действието на този договор, а именно, че са собственост на работодателя, както и задължение за поверителност на информацията за времето на действие на трудовия договор и за срок от пет години след неговото прекратяване.

По силата на договор ответницата се е задължила да не използва софтуерни и графични продукти и/ или елементи, създадени по време на трудовия договор, за лично ползване и/ или предоставяне на трети лица без изрично съгласие на работодателя; да пази доброто име и репутация на работодателя. Съгласно допълнително споразумение между страните от 14.04.2015г. е дефинирано понятието „поверителна информация“ и забрана за нейното разкриване, както и че за служителя не съществува право върху търговска тайна, авторско право, конфинедциален технологичен процес, план, компютърна програма, сведения, ноу-хау или друг тип поверителна информация. Уговорена и е имуществено отговорност за нанесени вреди и пропуснати ползи. Ищецът твърди, че по време на действие на трудовия договор дружеството е осигурило на ответницата достъп до цялата конфиденциална информация и ноу-хау с цел изпълняване на задълженията.

На 10.07.2015 година на ответницата е създаден акаунт (профил) в системата джира, която се използва за управлението на проекти, по които дружеството е ангажирано и в тази система е налице модул кънфлуъс, който е за съхранение на документи и информация.

Достъпът до джира и кънфлуънс става единствено чрез предварително създаване на профил(потребителско име и парола) от страна на управителя на дружеството.

Твърди, че на

05.02.2015г. ответницата е подала молба за преустановяване на ТПО, което е станало факт на 03.04.2016г.

Твърди, че на 22.02.2015г. ответницата е регистрирала сайт с наименование www*********, за който е обозначено че тя е негов собственик и в който тя е извършвала обновяване на информацията, съдържаща се в този сайт по време на действието на трудовия договор, обързващ я с ищеца- качвала е статии и е допълвала информация.

Твърди, че създаването на този сайт е с търговска цел, защото е налице информация и цени на услугите, които М. предоставя като консултант. Ответницата са рекламира като специалист по системата Сайтфинити, посочено е описание на услугите, които предлага, нейни контакти и ценоразпис на часовата ставка за услугите и. В сайта се съдържат над 30 броя статии, свързани с информационните технологии, програмиране, оптимизация и конкретно системата Сайтфинити.

В сайта и има електронна книга в секция SITFINITY EBOOK, озаглавена „60 съвета и трика за качествени Sitfinity приложения и видно от датата на страница 2-ра от книгата, същата е издадена през юни 2016 година. Книгата е публикувана на сайта www********* на 07.06.2016гдина, безплатна е и свободнодостъпна за аудиторията. Освен това ищецът твърди, че ответницата е регистрирала на 07.04.2016 година и „А.В.Д.“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е консултации в областта на информационните технологии, създаване, разработване на софтуерни системи, уеб програми, осигуряване качеството на софтуера.

Едноличен собственик на капитала и управител на това дружество е самата ответница.

Ищецът сочи факти относно отношенията в трудовия колектив на ищеца и отношението на ответницата към членовете на този колектив. Твърди, че на 14.01.2016г. във вътрешнофирмената система на a-triks е публикуван посочен от ищеца документ( Dev Trading Documekt), авторските права по отношение на който са притежание на ищеца.Твърди, че ответницата, чрез копиране на текст от този документ, в книгата и, издадена през юни 2016 година и качена на www********* на 07.06.2016година, е нарушила това право, а също и задължението си да не изнася конфиденциална информация без писмено разрешение на работодателя си в периода на трудовия договор и пет години след това. Ищецът сочи пасажи, чрез които е обективирано това нарушение. Тези пасажи са цитирани дословно, като ответницита е заличила препоръките, като дадени от ищеца и дала същите от свое име.

Ищецът твърди, че по време на действието на трудовия договор между страните, ответницата, на 15.02.2016година, е създала и публикувала във вътрешофирмената система документ „Techical

Lead Handover Document“

, а на стр. 8 – 12 е публикуван материал озаглавен „Software Developnent Principales“( Принципи на софтуерното програмиране). Материалът е презназначен за обучение на новопостъпили служители за по-лесно програмиране и общи принципи в програмирането. Ответницата е създала този материал по време на действието на трудовия и договор с ищеца, по поръчка на управителя на дружеството. Този документ е поверителен и авторските права по отношение на него принадлежат на работодателя. В разрез с това ответницата на 28.02.2016г. публикува статия с идентично съдържание, каквото действие е сторила и с текст, представляващ част от документ, посочен в исковата молба като Time management and productivity principes на стр.16 / т.15.11/, който е прекопиран дословно от горепосочения материал „Techical Lead Handover Document“ и публикуван на интернет страницата на ответницата на 21.02.2016г.Освен това, по време на ТПО, използвайки ноу-хау-то, информация и ресурси на ищеца, ответницата е написала и публикувала в личния си уебсайт множество статии, без знанието и разрешението на работодателя си/ посочени на стр.16-17 от исковата молба/.

Ищецът твърди, че е претърпял от поведението на ответницата имуществени вреди и пропуснати ползи, които описва.

Моли съда да признае за установено, че ответницата е нарушила авторските права на „Е.-Т.“ ЕООД, чрез използване на посочените на стр.22 текстове; да бъде осъдена ответницата да преустанови това нарушение; да бъде разгласено съдебното решение в два всекидневника и една национална телевизия за сметка на ответницата, последната да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 5 000лв, представляваща иск, частично предявен с общо размер от 10 000лв, представляващ възнаграждение за използване на авторските права на ищец, по отношение на посочените текстове и 5 000лв, представляваща част от претендиран размер от 70 000лв, обезщетение з нанесени вреди и пропуснати ползи за периода от 01.10.2015г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Едновременно с тези искания ищецът моли съда признае за установено, че ответницата, за периода от 03.10.2015г. до 07.06.2016г., без позволение на ищеца, е изнасяла и публикувала информация, представляваща търговска тайна, на www*********.

В срока за отговор ответницата прави възражения относно липса на компетентност на съда да разгледа иска за нарушаване на търговска тайни и възражение за родова подсъдност, относно исковете за обезвреда.

По фактите твърди следното: SITEFINITY, представлява програмен продукт, създаден от „Т.“ АД, който е достъпен да неограничен кръг лица, които да го ползват за целите, за които е създаден и начините за неговото ползване са публикувани със свободен достъп от създателя му и достъпни за неограничен кръг лица. Този продукт представлява определен обем функционалности. Ответницата от 2010 година до 2015година е работила като програмист в „Т.“ АД и работата и е била свързана главно със създаването на този програмен продукт. Ищецът е ползвател на този продукт. И двете страни по делото разполагат със знания и умения за работа с този програмен продукт в рамките на фабрично заложените от създателя му функционалности, които са общодстъпни. Интернет страницата на ответницата е създадена преди да сключи трудов договор с ищеца с цел публикуване на свободно създадени от нея литературни произведения, при създаването на които използва части от достъпни, свободни, източници в интернет информацията. При създаване им ответницата използва части от побликувана в свободно достъпни източници в интернет информация в обем, необходим за кратък коментар от нейна страна. Сходството в текстовете на цитираните документи се дължи на факта, че ответницата е позволила на ищеца да включи текстове от авторските и произведения ( по отношение на които не му е отстъпвала права), както и поради това, че са използвани текстове от едни и същи публично и свободно достъпни източници в интернет.Твърди, че обектите, посочени от ищеца не представляват годен обект на авторското право по смисъла на чл.5 ЗАПСП. Ищецът не е автор и на цитираните документи. Цитираните документи нямат пазарна стойност.

Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че има авторски права върху посочените материали. В тази връзка излага твърдение, че се касае за информация, до която е осигурен публичен и свободен достъп от „Т.“ АД. Цитираните от ищеца документи и статии не представляват годен обект на авторското право. Информацията в документите и статиите представлява резюме и/ или компилиране на информация от други публично достъпни и свободно достъпни източници в интернет, в които има литературна, научна и техническа информация. Освен техническа информация в тях се съдържа информация от блогове и професионални социални мрежи, поради което не може да се приеме теза, че ищецът е автор на тези материали / статии, които дословно или почти дословно пресъздават информация, която е достъпна свободно в интернет. Ето защо те не могат да бъдат годен обект на авторско право.

Освен това ответницата твърди, че не е налице годен обект на авторско право и поради това, че при наличие на известност от предишни публикации в научните среди на основни принципи на произведението ( на научната литература) не може да се говори за обект на авторско право.

Ответницата оспорва ищецът да е автор на посочените в исковата молба документи „Techical Lead Handover Document“ и „Dev Trading Document“, за които твърди, че са създадени от ответницата заедно с други служители на ищеца, при изпълнение на трудовите им функции. Тази теза противоречи на нормата на чл.41 ЗАПСП и единствено в чл.14 от същия нормативен акт законодателят е предвидил, че ако не е уговорено друго, то авторството върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на ТПО, възниква за работодателя. Цитираните от ищеца материали и статии не попадат в обхвата на цитираната разпоредба, тъй като не представляват компютърна програма или база данни, поради което и нормата на чл.14 ЗАПСП е неприложима. Уговорките между страните по трудовите им договори затова, че авторските права възникват за работодателя противоречат на разпоредбата на чл.41 ЗАПСП. Такива възможности за ограничени и те са изрично посочени в закона, като целта на уредбата е да бъдат защитени права на фактическия създател на обекта на авторското право. Ето защо тези норми от трудовия договор, които противоречат на разпоредбата на чл.41 ЗАПСП се явяват нищожни. В тази насока аргументи могат да се черпят и от чл.5 ЗАПСП и чл.6 от същия закон, съдържащ презумпция за авторство. Ищецът е този, който следва да обори презумпцията, след като за автор на материалите е посочена ищцата.

Разпечатката съдържа 36 от 140 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bd60b79-b871-42ba-9bbe-263068af4ed5