Решение № 28 от 19.02.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Сливница, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20221890200908 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

„........” ООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ......................, представлявано от управителя П.Б.Й., чрез адв. Н. и З. от САК, обжалва наказателно постановление № Ю-35/11.10.2022 г. на Директора на ОБДХ – Софийска област, с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл. 101, т.1 от Закона за защита на растенията и на основание чл. 155, ал.2 ЗЗР и чл.53, ал.1 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

В жалбата е изложено, че в АУАН и НП е неясно описанието на нарушението, тъй като не са посочени конкретните обстоятелства, при които то е извършено. На следващо място жалбоподателят счита, че е налице противоречие в посочването на срока на валидност на разрешението за търговия с препарати за растителна защита, тъй като разрешение с № 1421/28.11.2012 г., издание 2 от 27.08.2015 г. е със срок на валидност до 28.11.2017 г., а удостоверение № 230002 от 19.03.2015 г. важи до 19.03.2025 г. Жалбоподателят счита, че в АУАН и НП не е посочен механизмът на извършване на деянието, както и не са описани кои са препаратите с изтекъл срок на годност или тези, които са били без етикет на български език или с неясно предназначение, както и къде са се намирали. При тези съображения се иска атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата.

Счита, че в административнонаказателното производство на са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението, изразяващо се в съхранение на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност, с неясно предназначение и без етикет на 1 български език извън обект по чл.91, ал.2 ЗЗР, тъй като търговският обект не бил обозначен с табела, е безспорно установено. Изтъква, че е установен нарушителя – дружеството жалбоподател, което стопанисва проверявания обект. Счита, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. При тези съображения моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (наказателно постановление № Ю-35/11.10.2022 г. на Директора на ОБДХ – Софийска област, АУАН № SFO – 0000014 от 18.04.2022 г., КП № SFO 000836 от 13.04.2022 г., протокол за преместване на ПРЗ, заповед № РД – 11-1710 от 25.07.2022 г., заповед № ОСПД – 29 от 21.03.2022 г., заповед № ОСПД – 193 от 05.11.2021 г., разрешение № 1421/28.11.2012 г., издание 2 от 27.08.2015 г., удостоверение № 230002 от 19.03.2015 г. и показанията на свидетелите М. К. И., Е. К. Т. и Мина Стефанова Й.), намира следното:

На 13.04.2022 г. в 12:45 ч. свидетелите М. К. И. – гл. инспектор в ОДБХ – Софийска област и Е. К. Т. – началник отдел в ОДБХ – Софийска област, извършили проверка в търговски обект бивша селскостопанска аптека, намиращ се в гр. Б., С. област, Индустриална зона, УПИ XI, кв.21, стопанисван от „........” ООД с управител П.Б.Й..

Дейността на обекта не била обозначена с табела. Обектът се състоял от помещение за търговия и склад с два отделни входа. В момента на проверката в търговската му част се извършвала търговия на едро и дребно с продукти за растителна защита. На видно място било изложено разрешение № 1421/28.11.2012 г., издание 2 от 27.08.2015 г., издадено от изпълнителния директор на ОДБХ с изтекъл срок на валидност на 28.11.2017 г. В обекта проверяващите установили препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност, без етикет на български език и с неясно предназначение. Проверката била обективирана в КП № SFO 000836 от 13.04.2022 г., в който подробно били описани така откритите препарати, които били възбранени и оставени на отговорно пазене в обекта до изпълнение на даденото в т.1 указание за преместването им в обект, притежаващ валидно издадено удостоверение, за което да бъде съставен приемо-предавателен протокол. Екземпляр от КП бил връчен на управителя на дружеството жалбоподател, който бил поканен да се яви на 18.04.2022 г. в сградата на ОДБХ за съставяне на АУАН. С оглед на резултатите от извършената на 13.04.2022 г. проверка и в присъствието на управителя на „........” ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение № SFO – 0000014 от 18.04.2022 г. по чл. 101, т.2 от ЗЗР. На същата дата управителят на дружеството жалбоподател представил протокол за преместване на препарати за растителна защита и подал документи за издаване на удостоверение за търговия с продукти за растителна защита в „Селскостопанска аптека“.

Такова било издадено на 09.05.2022 г. със срок на валидност от 10 г. Така съставения АУАН послужил като основа за издаване на атакуваното наказателно постановление.

Представено е разрешение № 1421 от 28.11.2012 г., издадено на „........“ ООД за търговия с продукти за растителна защита на дребно в обект селскостопанска аптека в гр.

Божурище, Индустриална зона, УПИ XI – общ., кв.21. Разрешението важи до 28.11.2017 г.

2

Издадено е и удостоверение № 230002/19.03.2015 г. за търговия с ПРЗ на дружеството жалбоподател в обект „склад“ в гр. Божурище, Индустриална зона, УПИ XI – общ., кв.21. Удостоверението важи до 19.03.2025 г.

Видно от издание № 2 от 27.08.2015 г. на разрешение № 1421 от 28.11.2012 г. е, че разрешението е преиздадено във връзка със становище вх. № 13065/21.08.21015 г. на Директора на ОБДХ София област. Разрешението е валидно за срок от 5 г., считано от датата на неговото издаване. То отразява всички промени и отменя всички издадени разрешения до момента.

Представено е и удостоверение № 230034 от 09.05.2022 г. за за търговия с ПРЗ на дружеството жалбоподател в обект „селскостопанска аптека“ с РЗП 47 кв.м. в УПИ XI – общ., кв.21 по плана на гр. Божурище. Удостоверението важи до 09.05.2032 г.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на св. И., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и с приложените писмени доказателства по делото. Свидетелят е очевидец, установил нарушението на място и възприел съхранението на продукти за растителна защита в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект.

Съдът възприема като достоверни и показанията на св. Й. доколкото от тях се изясняват обстоятелства във връзка с начина на уреждане на търговските отношения за по стопанисването на обекта, разположението на помещенията в него и извършената проверка.

В показанията на св. Й. не се съдържа информация относно други релевантни към предмета на делото факти.

Съдът кредитира частично показанията на св. Т. относно обстоятелствата за разположението на помещенията и извършената проверка в процесния търговски обект, при която било констатирано, че разрешението за търговия с ПРЗ е с изтекъл срок на валидност.

Съдът не възприема като достоверни показанията на св. Т. в останалата част, тъй като същите са изолирани и се опровергават от събраните и проверени от съда гласни доказателства (съдържащи се в показанията на св. И.) и писмени доказателства и конкретно от съставения КП, под констатациите в който свидетелят лично е положил своя подпис.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Безспорно се установява и доказва вмененото на жалбоподателя нарушение на посочената норма на чл. 101, т. 2 от ЗЗР, която повелява, че се забранява съхранението с цел продажба и търговията на продукти за растителна защита извън обекти по чл. 91, ал. 2 от с. з., а тези обекти, съгласно цитираната норма са складове за търговия на продукти за растителна защита и/или селскостопански аптеки, като ал. 1 на същия текст изрично повелява, че търговията с продукти за растителна защита се осъществява от лица, които са 3 търговци по смисъла на Търговския закон и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, издадено от директора на ОДБХ, т. е. нормата въвежда определени изисквания към лицата при осъществяването на търговия с такива продукти за растителна защита. В случая, жалбоподателят „........“ ООД безспорно е търговец по смисъла на Търговския закон, както и е безспорно, че към датата на извършената проверка същият не е притежавал удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, издадено от директора на ОДБХ. От друга страна, съдът намира, че фактът на съхранение на подробно описаните в Констативния протокол № SFO 000836 от 13.04.2022 г., по вид и количества, препарати за растителна защита, посочени впоследствие и в съставения АУАН, безспорно са били съхранявани в обекта на проверката, т. е същите, от описаните видове, са се намирали там в съответните опаковки, с посоченото тегло и в посочените количества. Така, всъщност, единствено спор може да има по въпроса, дали тези препарати за растителна защита, от посочените видове, в описаните количества и в посочените различни опаковки и тегло, са били съхранявани в този обект, с цел продажба и търговията с тях. Съдът намира, че доказателствата по делото, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, сочат, че тези препарати за растителна защита са били съхранявани в този търговски обект, именно с цел продажба и търговия с тях. В тази връзка следва да се посочи най-напред, че легална дефиниция на понятието „Търговия на продукти за растителна защита“ дава нормата на § 1, т. 53 от ДР на ЗЗР, съгласно която, „Търговия на продукти за растителна защита“ са всички дейности по покупко-продажба, придобиване, доставяне, съхранение и предлагане с цел продажба на продукти за растителна защита.“. От анализа на тази дефиниция ставна ясно, че законодателят приравнява на търговия с такива продукти и дейността по придобиването и съхранението на същите, а в случая, тази дейност по съхранение е осъществена в търговски обект, находящ се в в УПИ XI – общ., кв.21 по плана на гр. Божурище, в който се продават препарати за растителна защита, което безспорно се изяснява и от гласните доказателства, събрани по делото.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни длъжностни лица (съгл. заповед № РД – 11-1710 от 25.07.2022 г., заповед № ОСПД – 29 от 21.03.2022 г.) , съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Фактите, които са съставомерни за административното нарушение са описани и в АУАН и в наказателното постановление, налице е и пълно съвпадение помежду им. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, доколкото безспорно се установи, че АУАН е бил предявен за запознаване и връчен на управителя на санкционираното дружество в деня и на мястото на съставянето му, като същия се възползвал и от правото си по чл. 42, т. 8 от 4

ЗАНН - да изложи своите обяснения и възражения. Доказано е, че именно „........” ООД е осъществило процесното нарушение, тъй като в стопанисвания от него търговски обект са били съхранявани препарати за растителна защита. Наличието на продуктите за растителна защита в търговското помещение, наред с другите продавани там стоки, е достатъчно основание да се приеме, че са били предназначение за продажба и търговия. Правилна е дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация, защото описаното деяние и обстоятелствата, при които е извършено, сочат за нарушение точно на чл. 101, т. 2 от ЗЗР.

Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bd5e7af-3694-4a87-ba40-05c10201e567