Решение № 86 от 19.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ямбол, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Д. при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20242300500387 по описа за 2024 година

С въззивната жалба от Спортно училище „Пиер дьо Кубертен", гр.Ямбол, ул."Ат.Кожухаров" 1, представлявано от директор М.Т., чрез адв. С.Х.Е., съд.адрес: гр.Ямбол, ул."Ж.Папазов" №14, ст.403, се обжалва Решение № 510 от 08.10.2024г. на ЯРС, постановено по гр.д. № 1595/2023г. по описа на ЯРС, с което ЯРС ОСЪЖДА, на основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, Спортно училище „Пиер дьо Кубуртен“, ЕИК 838100055, гр.Ямбол, ул.“Атанас Кожухаров“ № 5, представлявано от директора М.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.***, ж.к.*** сумата от 1301,64 лева, представляваща разликата от неизплатено дължимо увеличение на брутно месечно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 год. до 30.06.2023 год, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда – 27.05.2024 год. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.224 КТ , Спортно училище „ Пиер дьо Кубуртен“, ЕИК 838100055, гр.Ямбол, ул.“Атанас Кожухаров“ № 1, представлявано от директора М.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. Д., ЕГН: ********** от гр.***, ж.к.*** сумата от 736,43 лева/ нето/, представляваща неизплатена разлика върху обезщетенията за неизползван отпуск от 79 работни дни, както и съответните разноски по делото.

Въззивникът счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Твърди, че съдът не е приложил правилно материалния и процесуален закон и е постановил порочен акт, който е немотивиран и неправилен. Възразява, че съдът неправилно е възприел, че ищцата е била член на КТ"Подкрепа", че неправилно е възприел че искът е основателен като е приел, че има ретроактивно действие на нормите, регламентиращи увеличението на заплатите, и излага съображения. Оспорва като неправилно приетото от ЯРС, че със Закона за държавния бюджет за 2023 г. на Р България е предвидено увеличение на работните заплати на педагогическия персонал с определен процент и със задна дата, като твърди, че такава разпоредба в ЗДБ за 2023г. не съществува. Излага, че съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни 1 заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски, и именно към тази дата - 10.08.2023 г., се определя кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в Анекса, т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството „работници и служители" в тази система. Смята, че след като трудовият договор на ищцата е прекратен, в конкретния случай по взаимно съгласие, считано от 30.06.2023 г., то тя не попада в кръга лица, определени в нормативната уредба, както на КТД, така и Анекса към него и излага съображения, че предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на предучилищното и училищното образование, съгл. чл. 27 ал.1 от Анекса, се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист. В параграф 2 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, законодателят е приел нови минимални размери на основни заплати на педагогически персонал, считано от 01.01.2023г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на приемане на нормативния акт. Излага, че текстът на чл.27, ал.2 от анекса към КТД от 10.08.2023 г. предвижда „осигурените средства от държавния бюджет на РБългария за 2023 г.- в размер на 524 млн.лв. да се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя", т.е. тези средства следва да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означава, че към датата на подписания анекс съответният работник или служител следва да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, а ищцата не е била заето лице в тази система към датата на подписването на анекса и не е имала подписан индивидуален трудов договор, с който да й бъде определено конкретно индивидуално трудово възнаграждение, тъй като същото е била прекратено на 30.06.2023 г. По тези и останалите съображения, развити във въззивната жалба, моли ЯОС да отмени обжалваното решение в осъдителната му част и да постанови друго решение, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции на Т. Г. Д., ведно със законните последици, както и претендира направените по делото разноски.

Няма направени доказателствени искания.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Т. Г. Д., чрез адв. И. Д. от ЯАК. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, респ. за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Моли ЯОС да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното решението на Районен съд - Ямбол. Моли да й бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. Няма направени доказателствени искания.

В о.с.з. въззивникът се представлява от адв.Е., която моли да бъде уважена въззивната жалба.

В о.с.з. въззиваемата не се явява.

Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните, а и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства – служебна бележка от СУ“Пиер дьо Кубертен“; зав. копие на Заповед № 114/30.06.2023 г. за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ, зав. копие на допълнително споразумение № 021/05.09.2022 год., служебна бележка от синдикален регионален съюз към КТ „ Подкрепа“ гр. Ямбол;, анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-192/10.08.2023; КТД № Д 01-296/06.12.2022 год. се установява, че до 30.06.2023 год. ищцата е работела в ответното училище по трудово правоотношение като е изпълнявала длъжността „старши учител по 2 физика, когато със Заповед № 114/30.06.2023 год. трудовия и договор е бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 01.09.2022 год. Видно от така представената по делото заповед в същата е било отразено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск – 79 работни дни сумата от 5456, 53 лв.

Видно от служебна бележка от синдикален регионален съюз към КТ „ Подкрепа“ гр.

Ямбол ищцата е членувала в синдикалната организация към КТ „Подкрепа“ – Ямбол в периода от 01.1992 год. до 12.2023 год., като по отношение на трудовото и правоотношение се е прилагал КТД за СПУО № Д01-269/06.12.2021 год., както и че с Анекс № Д01192/10.08.2023 год. е било прието изменение на чл.27 от КТД, като е било прието, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 год., в посочените в ал.1 размери, като за длъжността старши учител и старши възпитател е приета минимална работна заплата в размер на 1763 лева, или увеличение с оглед приетата в чл.27 от КТД минимална основна работна заплата за старши учител и старши възпитател към 01.09.2022 год., която е била в размер на 1533 лева. Не се спори, че увеличeнието на минималната основна работна заплата за длъжността старши учител е прието след прекратяване трудовото правоотношение на ищцата с ответното училище.

От заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза се установява, че ако трудовото възнаграждение на ищцата бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № Д01-192/10.08.2023 год. към КТД № Д01269/06.12.2021 год., за периода от 01.01.2023 год. до 30.06.2023 год. включително , се получава разлика в размер на бруто 1301,64 лева, като увеличението не е било изплатено на ищцата;

Ако трудовото възнаграждение на ищцата бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № Д01-192/10.08.2023 год. към КТД № Д01269/06.12.2021 год., разликата за доплащане на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 79 работни дни възлиза на сумата от 736,43 лева нето.

При така установената фактическа обстановка ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове по чл.128 и по чл.224, ал.1 от КТ

Исковете са допустими, тъй като са подадени в предвидения в чл.358, ал.1, т.3 КТ три годишен срок, ищецът е активно легитимиран да ги предяви като лице, което е било в трудово правоотношение с ответника, и което претендира, че работодателят не му е изплатил всички дължими по Кодекса на труда трудови възнаграждения и обезщетения по чл.224, ал.1 КТ, което и обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство.

Разгледан по същество, искът по чл.128 от КТ е основателен и доказан до размера, предявен с исковата молба /след направеното и допуснато от ЯРС изменение чрез намаляване размера на иска/, по следните съображения: Посочените чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД № Д01-269 от 06.12.2022 г., както и Наредба № 4/ 2017 год. и чл.14 ЗНА изрично предават ретроактивно действие на нормите, регламентиращи увеличението на работните заплати на педагогическите специалисти и непедагогически персонал от 01.01.2023 год., независимо, че са приети месеци по-късно. Следва да се отбележи, че в процесния период от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. ищцата е изпълнявала възложената й от работодателя работа, т.е. същата е положила труд и този факт не е спорен между страните. В чл.128, ал.2 КТ е указано, че работодателят е длъжен да плаща на 3 работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като в чл.57 КТ е предвидено, че колективният трудов договор, какъвто е този сключен за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022 г. има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация,страна по договора.

Не се споделят доводите на ответника, че ищцата не е била член на КТ „Подкрепа“ след м. юни 2023 год. тъй като се опровергават от представената по делото служебна бележка от синдикален регионален съюз към КТ „Подкрепа“ гр.Ямбол, видно от която ищцата е членувала в синдикалната организация към КТ „Подкрепа“ – Ямбол в периода от 01.1992 г. до 12.2023 г. КТ „Подкрепа“ е и една от страните по този колективен трудов договор, поради което и разпоредбите на КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. са действали и намират приложение по отношение на ищцата. ЯОС приема, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., се прилага и за работниците и служителите, които към датата на сключването на анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в анекса са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. С оглед на това съдът намира, че измененията на КТД, извършени с анекса от 10.08.2023 г., се прилагат и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били страни по трудови правоотношения, обхванати от действието на КТД, какъвто е настоящият случай, тъй като през процесния период ищцата е била член на синдикална организация - страна по изменения с анекса КТД. Поради това съдът намира, че ищцата има право да получи предвиденото в КТД увеличение на работната й заплата за процесния период, през който тя е била в трудово правоотношение с ответника и е полагала труд при него. Съгласно Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75/01.09.2023 г. ), законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С това е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с анекс № Д01192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат поблагоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14 ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Последващото прекратяване на трудовото й правоотношение не се отразява на правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната.