Решение № 235 от 10.05.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Дупница, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20231510100032 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Г. З. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** чрез адв. Ю. Д. от КАК със съдебен адрес за призоваване гр. *** срещу „Електрохолд продажби“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център ЕИК 175133827, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД Ищцата твърди, че е абонат на ответното дружество с клиентски № 300139238051. От 15 година работи и живее в Испания, като почти не се прибира в Република България, тъй като жилището й в гр. *** е с прекъснато електрозахранване, заради стари задължения, за които имало образувани три дела пред ЧСИ М.Д., а именно: изпълнително дело № 20087440400026, за дължима електроенергия за периода от 01.01.2007 година до 13.06.2007 година, изпълнително дело № 20097440400420, за дължима електроенергия за периода от 06.06.2007 година до 02.04.2008 година и изпълнително дело № 20107440400393, за дължима електроенергия за периода от 22.08.2008 година до 13.11.2008 година. Депозирала искова молба по повод на която било образувано гр.д. № 149/2019 година по описа на ДнРС, с искане съдът да постанови, че не дължи сумите по трите изпълнителни дела по описа на ЧСИ Д., поради изтекла давност и делото приключило с влязло в сила съдебно решение в този смисъл, служителка в дружеството въпреки това заявила, че за имота има стари задължения и докато не се заплатят няма да й бъде възстановено електрозахранването.

Депозирала заявление до ответното дружество да й отговорят писмено какви задължения има и за какви периоди, тъй като в имота няма как да има начислени сметки, тъй като там няма ток от повече от 15 години. Не получила отговор от ответното дружество за размера на задълженията си и направила справка в Изипей от където й дали разпечатка за дължимите 1 суми към ответното дружество в общ размер от 6 011, 15 лева, представляващи главница и неустойка за изразходвана електроенергия за периода от 03.04.2008 година до 12.12.2011 година, като в общата сума е включена и сума по съдебни вземания в размер на 468, 72 лева.

От ответното дружество не желаят да отпишат задълженията по партидата без да представи влязло в сила решение на съда, че не дължи сумите за изразходвана електроенергия, неустойка и сумата за съдебните вземания. Предвид изложеното счита, че не дължи сумите подробно описани в справка извлечение от Изипей по клиентски номер № 3001393238051, представляващи /главница, неустойки и съдебни вземания/ в общ размер 6 011,15 лева, дължими към 12.12.2022 година, поради изтекла тригодишна давност по чл.111, т. „в” от ЗЗД, тъй като задълженията са за периодични плащания, за лихви и разноски. До настоящия момент от ответното дружество не са предприели каквито и да било действия по принудително събиране на тези суми. Твърди, че е изтекла дори и 5-годишната давност за ответното дружество по чл. 110 от ЗЗД. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Електрохолд продажби“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе N o 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център ЕИК 175133827, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, че не дължи сумите в общ размер на 6 011, 15 лева, подробно описани в извлечение от Изипей по клиентски номер № 3001393238051, представляващи /главница, неустойки и съдебни вземания/. Претендира направените по делото разноски, за държавна такса и адвокатски хонорар.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се признава, че ищцата е битов клиент на ответното дружество за доставка на електрическа енергия за адрес гр. ***, с регистрирана партида с клиентски № 300139238051. Твърди, че видно от счетоводна справка към 31.01.2023г. от клиентската система на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, която представя по посочената партида с клиентски № 300139238051 са налице неплатени задължения с изтекъл срок за плащане за ползвана ел. енергия за адрес гр.

*** в размер 2 722, 15 лв. - главница по издадени фактури от 26.05.2008г. до 15.12.2011г., върху които е начислена законна лихва за забава в размер на 3 148, 25 лв. за период от 08.07.2008г. /датата следваща падежа на първата фактура/ до 31.01.2023г./датата на счетоводната справка/, както и присъдени задължения в размер на 405, 55лв. - главница за период от 06.12.2016г. до 05.07.2017г., върху които начислена лихва в размер на 229, 54лв. за период от 07.02.2017г. до 31.01.2023г. Твърди, че по изпълнителен лист издаден на 10.12.2009г. по ч.гр. д. № 2323/2018 - г. на Районен съд Дупница ищцата Г. З. Д. е осъдена да заплати на кредитора „ЧЕЗ Електро България АД, сумата 405, 55 лв. за електрическа енергия за период от 06.12.2016г. до 05.07.2017г., 63, 17 лв. - лихва за период от 07.02.2017г. до 09.11.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. По изпълнителен лист, издаден на 25.02.2020г. по гр. д. № 456/2019г. на PC - Дупница Г. З. Д. е осъдена да заплати на кредитора „ЧЕЗ Електро България АД, сумата 662, 00 лв. разноски в исковото производство и 83, 00лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2323/2018 г. на Районен съд Дупница. За събиране на сумите по двата цитирани по-горе изпълнителни листове, с молба 2 вх. № 00537/11.03.2022г. е образувано изпълнително дело № 55/2022г. при ЧСИ Николай С. per. № 745. Посочения изпълнителен лист по ч.гр. д. № 2323/2018 г. на Районен съд Дупница е издаден в резултат на влязла в сила заповед за изпълнение издадена по реда на чл.410 ГПК, която е потвърдена по гр.д. № 456/2019г. на PC - Дупница по реда на чл. 422 от ГПК.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че вземането за главница и лихва по изпълнителния лист е погасено по давност. Погасителната давност относно вземането е прекъсната с предприетите от кредитора изпълнителни действия. По посоченото изпълнително производство, кредитора е предприемал активни действия, като всяко от тях е прекъсвало давността относно вземането, в резултат на което, до завеждане на настоящия иск погасителна давност относно вземането по изп. лист издаден по ч.гр. д. № 2323/2018 г. на Районен съд Дупница не е изтекла, тъй като съгласно т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал.1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК. По изложените съображения поддържа, че нормата на чл.

117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради потвърждаването и от съда по реда на чл. 422 от ГПК, какъвто е настоящия случай. От този момент е започнала да тече давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която е 5 години. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. С оглед изложеното моли съда да отхвърли иска в тази част, както и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането в размер 2 722, 15лв.

- главница по издадени фактури от 26.05.2008г. до 15.12.2011г., върху които е начислена законна лихва за забава в размер на 3 148, 25лв. за период от 08.07.2008г. /датата следваща падежа на първата фактура/ до 31.012023г. /датата на счетоводната справка/ е основателно и в тази част ответникът признава иска, намирайки, че ответникът не е дал повод с поведението си за предявяване на иска в тази част, т.к. не разполага с изпълнителен титул, не разполага с възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на иска. Предвид изложеното моли съда да се произнесе с решение при признание на иска за главница 2 722, 15 лв. по издадени фактури от 26.05.2008г. до 15.12.2011г. и начислена лихва върху тези фактури в размер 3 148, 25лв. за период от 08.07.2008г. до 31.01.2023г., като възложи разноските на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, както и да присъди на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че ищцата е битов клиент на ответното дружество за доставка 3 на електрическа енергия по регистрирана партида с клиентски № 300139238051.

Между страните не е спорно и съществуването на незаплатени от ищцата суми за ползване на електроенергия. Спорен е въпросът кои задължения на ищцата са погасени по давност, доколкото ответникът признава иска за главница 2 722, 15 лв. по издадени фактури от 26.05.2008г. до 15.12.2011г. и начислена лихва върху тези фактури в размер 3 148, 25 лв. за период от 08.07.2008г. до 31.01.2023г.

По делото са приети като доказателства извлечение от изипей от 12.12.2022 година за клиенткси номер № 3001393238051 и счетоводна справка към 31.01.2023 г. от клиентската система на „Електрохолд продажби“ ЕАД за клиенткси номер № 3001393238051, като в тях са описани ел. енергия за периода от 03.04.2008 г. до 12.12.2011 г., за което са издадени отделни фактури. По двете справки са посочени конкретно дължими суми, а именно:

1.Фактура № 30493330 от 22.07.2008 г., на стойност 168.40 лева дължима до 09.06.2008 г.; 2.Фактура № 10211587 от 26.05.2008 г., на стойност 38.09 лева дължима до 07.07.2008 г.; 3.Фактура № 11613863 от 23.06.2008 г., на стойност 38.09 лева дължима до 04.08.2008 г.; 4. Фактура № 36021163 от 25.08.2008 г., на стойност 24.25 лева дължима до 08.09.2008 г.; 5. Фактура № 42104991 от 22.12.2008 г., на стойност 164.51 лева дължима до 12.01.2009 г.; 6. Фактура № 43544829 от 26.01.2009 г., на стойност 164.51 лева дължима до 09.02.2009 г.; 7. Фактура № 45262029 от 24.02.2009 г., на стойност 130.92 лева дължима до 11.03.2009 г.; 8. Фактура № 46601699 от 25.03.2009 г., на стойност 127.91 лева дължима до 07.04.2009 г.; 9. Фактура № 48116324 от 24.04.2009 г., на стойност 127.91 лева дължима до 08.05.2009 г.; 10. Фактура № 49812632 от 28.05.2009 г., на стойност 63.42 лева дължима до 10.06.2009 г.; 11. Фактура № 51148287 от 23.06.2009 г., на стойност 24.16 лева дължима до 06.07.2009 г.; 12. Фактура № 52793345 от 23.07.2009 г., на стойност 19.48 лева дължима до 05.08.2009 г.; 13. Фактура № 55964248 от 25.09.2009 г., на стойност 29.23 лева дължима до 08.10.2009 г.; 14. Фактура № 57401947 от 23.10.2009 г., на стойност 29.23 лева дължима до 05.11.2009 г.; 15. Фактура № 59127091 от 24.11.2009 г., на стойност 3.82 лева дължима до 07.12.2009 г.; 16. Фактура № 60486584 от 23.12.2009 г., на стойност 36.76 лева дължима до 12.01.2010 г.; 17. Фактура № 62089807 от 26.01.2010 г., на стойност 26.55 лева дължима до 08.02.2010 г.; 18. Фактура № 65181814 от 24.03.2010 г., на стойност 92.23 лева дължима до 07.04.2010 г.; 19. Фактура № 66744348 от 23.04.2010 г., на стойност 15.48 лева дължима до 10.05.2010 г.; 20. Фактура № 68366627 от 02.06.2010 г., на стойност 13.94 лева дължима до 21.06.2010 г.; 21. Фактура № 69784312 от 20.06.2010 г., на стойност 34.21 лева дължима до 08.07.2010 г.; 22. Фактура № 71606531 от 25.07.2010 г., на стойност 22.32 лева дължима до 10.08.2010 г.; 23. Фактура № 73325911 от 22.08.2010 г., на стойност 22.76 лева дължима до 09.09.2010 г.; 24. Фактура № 74912993 от 25.09.2010 г., на стойност 20.96 лева дължима до 13.10.2010 г.;