Решение № 595 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100511155 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3617 от 28.02.2024 г. по гр. д. № 8031/2023 г. на Софийски районен съд, 141 състав, е признато за установено, че Столична община дължи на „Дженерали застраховане“ АД на основание чл. 422, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 670,81 лв. - главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 46,40 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за периода 23.01.2022 г. до 28.09.2022 г., за настъпили имуществени вреди по л. а. „Форд Мондео“, рeг. № ****, в резултат от ПТП, настъпило на 26.03.2018 г. на територията на СО, при движение по Южната дъга на Околовръстен път, с посока на движение от кв. „Младост“ към район Панчарево, поради преминаване през несигнализирана и необозначена неравност на пътното платно, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.10.2022 г. по ч. гр. д. № 52429/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, като искът за главница е отхвърлен до пълния предявен размер от 840,97 лв., а искът за мораторна лихва върху главницата е отхвърлен до пълния предявен размер от 58,17 лв. Със същото решения в полза на „Дженерали застраховане“ АД са присъдени разноски в общ размер на сумата 837,54 лв. за исковото и заповедното производство, а в полза на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 сумата 20,23 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението, в отхвърлителната му част, е обжалвано от ищеца „Дженерали застраховане“ АД, който поддържа доводи за постановяването му в нарушение на приложимите материалноправни норми, в нарушение на процесуалните правила и при неправилна съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че неправилно от първоинстанционния съд не е взето предвид, съответно не е присъдено, и заплатеното от застрахователя обезщетение, представляващо направени разходи за репатриране на процесното МПС, доколкото то не е могло да се придвижва на собствен ход след ПТП. Заявява искане за отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълните им заявени размери. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Възваемият-ответник Столична община оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение по доводи, подробно развити в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор. Възразява, че размерът на вземането на ищеца за главницата е правилно определен от първата инстанция – в съответствие с приетото и неоспорено заключение на САТЕ. Прави искане за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от ищеца „Дженерали застраховане“ АД, срещу определение № 25402/19.06.2024 г. по гр. д. № 8031/2023 г. на Софийски районен съд, 141 състав, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно и вместо него - постановяване на друго, с което искането му по чл. 248 ГПК да бъде уважено, като бъде изменено първоинстанцинното решение в частта за разноските с присъждане на такива в негова полза в пълния претендиран размер на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

От насрещната страна по частната жалба – Столична община, е подаден писмен отговор, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е направено искане за потвърждаване на атакуваното определение.

Жалбите са редовни и допустими.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С обжалваното решение СРС приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, като дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната стойност на МПС към момента на настъпване на ПТП, респективно средната пазарна цена на ремонта на автомобила. Ценено е заключението на приетата по делото САТЕ, според което стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, определена на 2 база средни пазарни цени към датата на произшествието, е 655,81 лв. с ДДС, като се дължат и направените разноски за определяне на обезщетението в размер 15 лв., счетени от съда като обичайни при приключване на щетата. По тези съображения главният иск е уважен за сумата от 670,81 лв., а акцесорният – за сумата от 46,40 лв., а за разликата до пълните предявени размери исковете са отхвърлени.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. В частта, с която исковете са уважени, решението е влязло в сила, а в останалата му обжалвана част – същото е допустимо.

На етапа на въззивното производство, с оглед на формираната между страните сила на пресъдено нещо (предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД) е установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Столична община: наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и водача на увредения л. а. „Форд Мондео“, рeг. № ****, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, e настъпило ПТП, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Спорът между страните пред въззивната инстанция е съсредоточен върху размера на дължимото обезщетение.

От приложената към исковата молба полица № 0312170058007310/11.05.2017 г. се установява, че между Д.П.Х., като застрахован, и „Дженерали застраховане“ АД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, с период на покритие от 12.05.2017 г. до 11.05.2018 г., по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно л. а.

„Форд Мондео“, рeг. № ****.

Съгласно т. 61 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ се установява, че при настъпило застрахователно събитие застрахователят заплаща и направените целесъобразно разходи за пътна помощ за транспортиране на МПС до мястото на извършване на ремонт, но не за повече от 300 км.

Установява се още, че по образуваната във връзка с процесното ПТП преписка по щета с преводно нареждане от 10.05.2018 г. застрахователят е заплатил на собственика на автомобила сумата от 228,97 лева, а с преводно нареждане от 23.05.2018 г. е заплатил на сервиза, извършил ремонт на автомобила сумата от 281,70 лева.

По делото е приета фактура № 4700007320/27.06.2018 г., издадена от СБА Национална служба за пътна помощ на „Дженерали застраховане“ АД за услуга пътна помощ на стойност 12 353,94 лева с ДДС, с приложен опис, като под № 78 фигурира полица 0312170058007310. На същия ред е посочено, че на 26.03.2018 г. е транспортиран л. а. „Форд Мондео“, рeг. № ****, от Южната дъга, след стеснението, 4,5 км преди отбивката, поради ПТП. Посочена е стойност на услугата 315,30 лева с ДДС.

Установява се, че застрахователят е заплатил по сметка на СБА -Национална 3 служба за пътна помощ сумата от 315,30 лева с преводно нареждане от 17.07.2018 г., с посочено основание „щ. № 210316121/18 КАСКО МПС“ и „**** ФОРД МОНДЕО“.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ, което въззивният съд кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че вследствие на процесното ПТП е била увредена предната дясна част на автомобила – гума, джанта и ходова част; че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, определена на база средни пазарни цени към датата на произшествието, е 655,81 лв. с ДДС; че обичайните ликвидационни разноски по щета по застраховка „Каско“ са между 15 и 25 лв.

При тези данни, съдът намира, че по делото се установява твърдяното от ищеца още с исковата молба извършване на разходи за репатриране на увреденото МПС, които неправилно не са били отчетени от районния съд при определяне на размера на обезщетението.

Настоящият съдебен състав намира, че разходите за репатриране на увредения автомобил съставляват покрит застрахователен риск и са част от задължението на застрахования. Освен това, с оглед на конкретните увреждания, лекият автомобил не е имал техническа възможност да се придвижи на собствен ход, поради което разходите, сторени за репатриране на автомобила, представляват непосредствени вреди от увреждането, доколкото се намират в пряка причинно-следствена връзка с вредоносното деяние и не биха били извършени, ако не беше настъпило увреждането, поради което и застрахователят има право на регрес за тази сума.

Следователно дължимото в случая обезщетение възлиза на 986,11 лева, като съобразно диспозитивното начало (чл. 6 ГПК), регресната претенция се явява основателнна за пълния предявен размер от 840,97 лв.

С оглед извода за основателност на главния иск, следва да бъде уважен и евентуалният по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 23.01.2022 г. до 28.09.2022 г. Изчислена на основание чл. 162 ГПК, мораторната лихва възлиза на 58,16 лв.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната си част и вместо това исковете следва да бъдат уважени изцяло.

По частната жалба:

При постановяване на решението си районният съд се е произнесъл по своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, като е определил адвокатското възнаграждение в общ размер на 540 лв. за заповедното и исковото производство или 480 лв. за исковото производство и 60 лв. за заповедното производство, с оглед правната и фактическа сложност на двете производства.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменени на постановеното по делото решение в частта за разноските, като определи разноските за адвокатсо възнаграждение съобразно претендираните от ищеца размери, а именно – 360 лв. за заповедното производство и 960 лв. за исковото производство.

С оглед на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/2022 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г.

4 възнаграждения. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и действително извършената работа. Настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил правилна преценка относно посочените обстоятелства, като е ползвал като ориентир и посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери. Поради това постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение следва да бъде потвърдено.

Въпреки това, с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, настоящият съдебен състав следва да ревизира изводите на СРС досежно разноските.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 20,23 лв.

Освен това в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното и исковото производство в размер на 272,46 лв., представляващи разлика между дължимите разноски от 1110 лв (100 лв. държавна такса за заповедното и исковото производство, 600 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство производства, 350 лв. депозит за САТЕ, 60 лв. депозит за свидетел) и присъдената от СРС сума от 837,54 лв.