Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 28.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Търговско дело 10/2022
Вид
Решение № 7
Подписан
28.02.2023
Състав
Росица Стоянова Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, буква"б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.40 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.90 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.96 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.235, ал.3 и ал.4 · Търговски закон
  • чл.235, ал.3 и ал.4 · Търговски закон
  • чл.535 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Ямбол, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Търговско дело № 20222300900010 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на "Н и К 2011" ЕООД с ЕИК 201331959 против "Топлофикация - Ямбол" ЕАД с ЕИК128045536.

Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да признае за установено, на осн. чл.422 ГПК, по отношение на ответника съществуването на изискуемо парично вземане в полза на ищеца за сумата 60 000 лв., дължима по запис на заповед от 24.02.2016 г., ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС. Заявена е и претенция за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Претенцията си ищецът основава на следните обстоятелства:

Твърди, че по издадения в полза на ищеца запис на заповед от дата 24.02.2016 г. за сумата от 60 000 лева и дата на падеж 30.12.2018 г., сумата е дължима за виновно неизпълнение на задължение по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 г., която сума продавачът „Топлофикация Ямбол" АД се е задължил да плати като неустойка.

Сочи, че в предварителния договор, сключен между страните, ответникът поел задължение, при неизпълнение на задължението си по чл.5 от него, а именно да сключи окончателен договор до 30.12.2018 г., да дължи неустойка в размер на 60 000 лева, за което е подписал, чрез законния си представител процесния запис на заповед. Ответникът не е изпълнил задължението си в срок до 30.12.2018 г. да прехвърли на ищеца недвижимия имот, предмет на договора, като в уговореният срок не е сключен окончателен договор. Водени били редица разговори за финализиране на отношенията, но така и не се сключил окончателен договор. На посочената в записа на заповед дата на падеж не била платена на ищеца сумата от 60 000 лева. С оглед реализиране на правата на кредитора по неосъществената покупко-продажба и поетото от ответника задължение за заплащане на неустойка в размер на 60 000 лева, съгласно подписан запис на заповед, ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.2845/2021 г., по описа на Районен съд Ямбол, като съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и допуснал незабавно изпълнение. Тъй като ответника възразил срещу издадената заповед за изпълнение и в съответствие с указанията на съда, ищецът предявил настоящия иск.

1

По делото е изпълнена процедурата по чл.366-373 от ГПК и е приключила двойната размяна на книжа между страните.

В депозирания при условията и в срока по чл.367 от ГПК писмен отговор ответника е заявил становище, че счита иска за допустим, а по същество - за неоснователен.

Заявени са възражения за недействитепност и нищожност, както на процесния запис на заповед, така и на обезпечения с него предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 24.02.2016 год., както и съдържащата се в същият неустоечна клауза, основателноспа на които обуславяла невъзникване, несъществуване и/или погасяване на задължението по процесния запис на заповед. Посочено е, че записът на заповед не отговаря на формалните изисквания за валидност и същият е нищожен, т.к. не е индивидуализиран конкретно издателят на записа на заповед, а от текста на документа не било ясно дали това е Х.К., самостоятелно като физическо лице, дали това е Х.К. като представляващ "Лемекон" АД, дали това е Х.К., като представляващ "Топлофикация - Ямбол" ЕАД.

Твърди се още, че предварителния договор и записът на заповед не са издадени на посочената в тях дата, а са антидатирани документи, създадени за нуждите на процеса, на които е придаден вид, че са подписан или наистина са подписани от лице представлявало в миналото ответника, а именно Х.К. лично или като представляващ друго юридическо лице.

Твърди се и че записът на заповед е неавтентичен - оспорва се както авторството на подписа, така и датата на полагането му. Заявени са твърдения, че не е възникнало и не съществува задължение по записа на заповед, тъй като не са възникнали и не съществуват задължения по обезпеченият от него предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 год., както и съдържащата се в същият неустоечна клауза. Сочи се наличие на недействителност поради липса на съгласие и при липса на представителна власт на обезпечените с процесния запис предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 год., както и съдържащата се в същият неустоечна клауза. В тази връзка се прави позоваване на актуалния към този момент чл.40, ал.4 от Устава на „Топлофикация Ямбол", където било посочено, че изп. директор може да сключва разпоредителни сделки и др. сделки, създаващи задължения на дружеството само въз основа на протоколно определение на Съвета на директорите, взето с мнозинство 2/3 за всеки конкретен случай.

Това според ответника, правело предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 год., както и съдържащата се в същият неустоечна клауза нищожни поради липса на съгласие като сключени при липса на представителна власт.

По отношение на предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2016 год. посочена нищожност на основание чл.152 от ЗЗД, тъй като с него се целяло обезпечаване на кредитор, преди вземането му да е възникнало, чрез издаването на запис на заповед, обезпечаваща клауза за неустойка, което вземане не е било дължимо, изискуемо и ликвидно, към дата на подписване на договора.

Посочено е, че дори предварителният договор да е бил валидно сключен, то не е налице неизпълнение на задължението на продавача, тъй като купувача не е заплатил и не е имал готовност да заплати продажната цена. Освен това не е налице неизпълнение на задължението на продавача, тъй като не е определена точна дата на сключване на окончателния договор, посочената крайна дата 30.12.2018 год. е неработен ден - неделя, не е определено по чия инициатива - на продавача или на купувача следва да се организира датата, часа и нотариуса за явяване за сключване на окончателния договор, същевременно липсвала покана на купувача за сключване на договора с оглед и на готовността му да заплати продажната цена. Твърди се наличие на неизпълнение на предварителния договор от страна на ищеца на основание чл.90 от ЗЗД - наличието на постигната между страните уговорка за едновременно изпълнение на взаимните им задължения при сключване на окончателния договор изключват неизправността на ответника, при липса на насрещното задължение на ответника да заплати продажната цена. Заявено е и твърдение, че не е бил сключен изобщо предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот, а представеният договор по съществото си обективирал преддоговорни отношения, тъй като нито имотът е бил годен да бъде предмет на окончателна продажба, нито страните са уговорили в цялост съществените условия и инициативата за организиране сключването на окончателния договор.

Несъществуването на задължението по процесния запис на заповед се твърди и 2 поради това, че неустоечната клауза по т.14 от договора е недействителна и на основание чл.40 от ЗЗД - сключен е във вреда на ответника, чрез физическото лице Х.К.. Развити са подробни доводи в подкрепа на заявеното възражение, като в заключение се твърди, че това, че представляващия ответника и ищеца са действали във вреда на ответника, е видно както от изключително високия размер на неустойката - повече от 37,5 % от продажната цена /60000 лева/, уговорена за дължима от продавача, така и при съпоставяне на тази клауза с т.15 от договора в която за аналогичното неизпълнение от страна на купувача е предвидено неустойка в размер едва на 5% от продажната цена - 8000 лева. Това също така обосновавало нищожност на неустоечната клауза по т.14 от договора, като накърняваща добрите нрави, тъй като предвижда санкция в размер на над 37,5 % от продажната цена и излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.

Заявено е и възражение за погасяване по давност на вземането по т.14 от договора /неустоечната клауза/, обезпечено с процесния запис на заповед. Посочено е, че падежът на задължението по т.14 от договора е определен на 30.12.2018 год. и на основание чл.111, буква"б" от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасява задължението по него, т.е. давността за предявяване на иска е изтекла на 30.12.2021 год., до изтичане на който не е предявяван иск на основание чл.92 от ЗЗД.

Въз основа на подробните съображения в отговора, иска е посочен за неоснователен. Претенция за присъждане на разноски не е заявена.

При условията и в срока по чл.372 от ГПК, ищеца е депозирал допълнителна искова молба, в която е изразил становище по заявеното в писмения отговор на ответника.

Оспорени са изцяло направените от ответното дружество възражения за нищожност на записа на заповед, липса на възникнало и съществуващо задължение по записа на заповед, за недействителност на предварителния договор и нищожност на неустоечната клауза, за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност, за неоснователност на иска по същество. Изложени са подробни съображения в подкрепа на заявеното оспорване.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал отговор на допълнителната ИМ, в който е заявил, че изцяло поддържа възраженията и твърденията, заявени в ОИМ.

В о.с.з. по същество ищеца, чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържа иска така, както е предявен, като иска уважаването му. Заявява и претенция за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна. Допълнителни съображения развива в представена по делото писмена защита.

В о.с.з. по същество ответника, чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържа становището си за неоснователност на предявения иск и иска отхвърлянето му.

Заявява и претенция за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Допълнителни съображения развива в представена по делото писмена защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установено е по делото, а и не е спорно между страните, че ищеца кредиторът "Н и К 2011" ЕООД е подал пред ЯРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против ответника "Топлофикация - Ямбол" ЕАД. В т.12 от заявлението за документ, от който произтича вземането заявителя е посочил „запис на заповед от 24.02.2016 г. по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 24.02.2016 г.“. Заявлението е образувано в ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС, по което в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение №1175/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата 60 000 лв. – главница, дължима по запис на заповед от 24.02.2016 г., ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до окончателното изплащане; разпореждане № 1838/15.09.2021 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист; както и изпълнителен лист, който е отразено, че е получен на 28.09.2021 г.

От приложеното ч.гр.д.№2845/2021 г. по описа на ЯРС се установява, че в срока по 3 чл.414 от ГПК, на 18.10.2021 г., длъжника по заповедта за изпълнение „ТоплофикацияЯмбол“ ЕАД гр.Ямбол, представлявано от изп.директор А. Я. Д., депозирал възражение против нея за недължимост на сумата. С определение №253/09.02.2022 г. по ч.гр.д.

№2845/2021 г. по описа на ЯРС , съдът на осн. чл.415, ал.2 ГПК спрял незабавното изпълнение на издадената заповед. С разпореждане №455/09.02.2022 г. ЯРС разпоредил да бъде уведомен заявителя за задълженията му по чл.415 ГПК. Съобщението с указанията на съда е било получено от заявителя на 23.02.2022 г. (видно от приложената разписка за връчване на л.33). На 16.03.2022 г. ищеца подал по пощата процесната искова молба, получена в ЯОС на 18.03.2022 г.